Тези курабии с късмети ми бяха истински учители.
Намерих класическата рецепта.
Бях обещала да са без глутен и млечни и направих заменките – претърпях пълно фиаско.
Втори опит – неможе да не станат – стъпка по стъпка си следвах инстукциите – повече от провал.
Ама защо! Почвах пак да ровя рецепти, начини – ами моята рецепта си звучи най-добре.
Трети опит – пак безглутенови обаче бавничко без амбициозни програми – направих три курабийки и ги сложих да се пекат. Нямах търпение извадих ги когато печенето едва беше започнало-провал.
Направих още три – изгорих ги .
Още три – получиха се.
А, моля?
Сега пък защо се получиха? Следващите три и те.
Та така преброих до 20.
Съвсем обикновени сладки с късмети ми показаха, че амбициозните програми се случват само с малките и точно направени стъпки.
Може да бързам, да напъвам, да искам да изпека всичко наведнъж, но няма как да стане.
Стъпка по стъпка – не по-рано, не по-късно, а точно на време.
Ей такива едни късметлийски курабии направих.
А вие как се справяте с амбициите?
