Всеки от нас си има негова си история, собствена последователност от години и събития, които неумолимо следват едно след друго.
Като се върнем назад през едни минаваме без никакъв спомен, а други са като подчертани с червен маркер.
Спомням си ентусиазмът, с които отидох на първото си работно място. Спомням си после кефа от първата заплата, после почерпката с приятели, че са ни отпуснали кредит и имаме по-голямо жилище.
Спомням си и усещането, че това което правя по осем часа на ден, вече не е моето нещо, че само си губя времето.
Рамките, които работното място ми налага.
Липсата на каквато и да е била възможност да се случи нещо повече от това да си плащам сметките и веднъж в годината да ходя на море. Плащат ми добре, но не използват потенциала ми, а аз мога и искам много повече.
Спомням си трепета, с който започнах собствен бизнес. Увереността, че правя нещо прекрасно, създавам радост, празник. Разочарованието, че не ми се връзва бюджета, след като платя за това и онова, а искам да купя още нещо, за да подобря качеството на услугата.
И така до една снежна януарска вечер, когато приятели казаха, че пътуват до Русе за да участват във финансов тренинг по книгите на Робърт Кийосаки „Потоци пари” .
Реших и аз да отида.
Докато пътувахме час и половина до уговореното място, се опитах да си формулирам очакванията, които бяха повече от скептични : „ За какво си губя времето, пък и ще плащам, че аз си знам. Преди години нали прочетох книгите и какво само съвсем се оплетох. Ако бях си останала на заплата нямаше да отговарям за още толкова други неща. Какво ново ще науча от тази игра, вече всичко ми е ясно”.
Това, което се случи през следващите три часа обаче, разби всичките ми очаквания. Най-после видях какво ми е липсвало през всичкото това време, докато съм правила опити да се справям практично с живота –
липсвала ми е грамотност.
Липсвала ми е финансова грамотност, за да бъде в мен контрола за това, което ми се случва. Това да имаш високи доходи, да имаш собствен бизнес не е гаранция, че знаеш как да управляваш парите си, че знаеш точно за какво да ги харчиш и как парите да работят за теб.
Когато за пръв път бях прочела книгите на Кийосаки бях впечатлена, очарована и в действителност нищо не бях разбрала.
Защото не е задължително да напуснеш работа, за да имаш актив.
Да имаш собствен бизнес не значи автоматично, че си създал актив, така нареченият собствен бизнес може да бъде един непоклатим пасив, които иска още и още лично време и пари.
Много по-важно за един бизнес е не постоянно подобряващата се услуга, а яснотата и дисциплината на финансовите отчети и реалните потоци от пари.
През цялото време съм се оправдавала
с външни обстоятелства, а на практика съм изпълнявала чужди планове, осъществявала съм чужди мечти защото съм нямала знанията и уменията как моите пари да работят за мен и моята свобода.
Това е моята история, тя е съвсем различна от твоята, съвсем различен е начина, по който си изкарваш парите, съвсем различен е начина, по които ги харчиш; различни са нещата, които планираш да ти се случат и
въпреки всички различия ние имаме нещо общо.
Ние искаме и заслужаваме да сме свободни,
а не може да сме свободни, ако преди това не сме финансово независими, ако животът ни не зависи от това дали ходим на работа или не. А финансовата независимост е немислима без финансовата грамотност.
Робърт Кийосаки казва, че е необходимо всеки да изиграе играта „Потоци пари” поне 12 пъти за да може да усвои понятията, уменията и ситуациите, които тя симулира. Да станат те автоматизирани, както
карането на колело например, за да можем уверено да вървим към живота, които всеки от нас заслужава.
