Най-естественото нещо е да се направи следващата крачка. Процес веднъж запуснат просто се случва. Точно заради неговата естественост обаче, като упорити конски мухи наоколо се навъртат и причините защо да не направя тази крачка. Има статистика, че 90% от хората, които искат да станат блогъри – никога не започват или се отказват още в самото начало.
Всеки си има неговите 101 причини “Защо да не водя блог?”
⠀
Ето моите ТОП 5 👇
1️⃣ Какво ще кажат близките ми?
– Хайде стига с тези групости?
– Само стоиш на телефона, защо не се захванеш за по-сериозна работа!
– Празни приказки.
⠀
Да, аз от доста време, вече съм в това пространство, но някак несериозно, на бързо, между другото.
Вкъще съм чувала тези реплики. И въобще не е случайно. Най-близките ни хора са тези, които изговарят най-упоритите ни и натрапчиви притеснения.
За много хора блогърството е несериозно, не е работа, а псевдо забавление. Щом искам да се занимавам с това, нормално е под някаква форма моят ентусиазъм да бъде обезценен. Също така е нормално да съм уплашена, че ще бъда осмивана и коментирана заради избора си.
Истинският въпроси е: Аз колко вярвам в начинанието? Аз колко го искам? Аз как виждам развитието на тази сюжетна линия?
Когато моите близки имат претенции за това какво правя то е защото по някакъв начин са се почувствали уязвими или застрашени.
“-Вместо да киснеш на телефона ми направи закуска/ погрижи се за мен / направи нещо с мен / направи нещо вместо мен.”
Когато става преместване на коловозите нормално е да излезе страхът, че нещата няма да са по познатия стар начин. Началата създават дискомфорти.
С близките ми хора поставянето на граници и преминаването от една роля в друга е най-трудно. За да се чувствам удовлетворена обаче е необходимо да преодолея тази трудност. Да създам приоритети и яснота.
Моите близки, са мои близки, не е задължитерно да харесват, разбират, удобряват всичко, което правя. За тях е важно те да не претърпяват големи дискомфорти и щети от заниманията ми.
Моите избори- са моя отговорност.
2️⃣ По темата, която съм си избрала вече е пренаселено.
⠀
Сега има толкова много блогъри.
По всичко личи, че вече е писано за всичко.
Едва ли в Instagram са останали хора, които да не са запознати с това как да се води блог, как да се опакова профил, какви са основните алгоритми и процеси тук. Всеки, който има телефон има достъп до информацията и можа да генерира такава. Защо да има нужда от още един акаунд, който да пише за основни понятия и за позиционилане на личността във виртуалното?
Защо?⠀
Всъщност, когато отделяме много време на една и съща тема, изглежда, че всички около нас разбират от нея. Но това далеч не е така.
Аз, ти, почти всеки човек е някъде “по средата” в своите знания.
Винаги има някой, който знае повече от мен – от кого мога да се поуча.
А има и хора, които знаят по-малко, които могат и искат да се учат от мен.
Тези, които знаят повече, ще погледнат ще сравнят нивото и ще си излязат.
Тези, които знаят по-малко ще останат и ще си вземат необходимото докато нивото и темпото е с една идея по-високо. Наваксат ли или получаваното вече им е малко, просто ще си излязат.
Междувременно аз също ще се развивам. Ще усвоявам нови умения, нови подходи, съвсем естествено ще качвам нивата. Така хората, които веднъж са излязле, ще имат поводи да се върнат към моет пространство отново.
В това няма драма, има срещане на хора обединени от една тема и взаимо полезен обмен на информация и енергия.
Обмен, който стимулира и взаимното им развитие
⠀
3️⃣ Ще трябва да показвам целия си живот в stories
⠀
Всички мои приятели ще са наясно с живота ми. Хванали се наистина, постоянно трябва да снимам истории и да правя снимки. Не мога просто да се откажа от всичко и да легна на дивана зазяпана в някой сериал.
Ужас! Реша ли наистина поемам отговорност към последователите си. 😱
⠀
Поемам отговорност!
Пфю, май е по-добре да успокоя малко топката. Stories са само 15 секунди от целият ден. Винаги мога да избера какво да оставя зад колисите само за себе си. Аз решавам колко близко да покажа живота си. За някой е нормално да показва как мие зъбите си( засега за мен това е много притеснително)
Друг не иска да показва семейството си. Всичко е много индивидуално и двата варианта са абсолютно нормални.
Няма нищо задържително.
Избора е мой.
⠀
4️⃣Не съм добра във визуалното си представяне.
⠀
Все пак – Инстаграм е визуална социална медия. Колкото и да са велики текстовете, не са ли представени по подобаващ визуален начин – никой няма да ги прочете. Окото не залепне ли за картинката – сори!
⠀
Дълго време аз не обичах да се снимам. Преди когато децата гледаха стари снимки винаги питаха:
“А къде е мама?
– Е, там е. Тя снима.”
Наистина не обичах да се снимам до тази или онази забележителност.
Не ми харесваше.
Инстаграм ме сдобри с камерата. Милимундер по милимундер започвам да се чувствам по-комфортно да се снимам и да бъда снимана.
Имам още много работа по темата, но вече я върша.
⠀
5️⃣Искам веднага всичко да е перфектно!
Аз трябва да имам идеална стена, супер интересни и полезни текстове, профил който веднага зацепва, папки със актуални сторита, които отговарят на всички въпроси. А това е толкова много работа, че чак не ми се започва!
Познато ли ви е?
Истината е, че не мога да съм профи от самото начало.
Много ми се иска, но не е възможно.
Потърсете по стените на най-успешните в момента блогъри. Слезте надолу към по-старото им съдържание. Вижте как напрактита качеството на съдържанието се променя. Как постепенно с натрупването на опит стената на блогъра разцъфва.
“Не сравнявай своето начало със средата на някой друг.”
Всеки от някъде е започвал.
Причините да не се започне могат да са различни. Истинският въпрос е дали има готовност причините да бъдат преработени. Именно на този етап се отказват тези, които всъщност не искат да бъдат блогъри. Въпреки, че първо са преценили, че това е модерно или, че е начин лесно да се “къртят” пари.
⠀
Какви са вашите причини да не започнете да водите собствен блог?
Да опитаме да ги преработим заедно..
Ако още не сте ме последвали в Instagram сега е момента да го направите:@creativedeya
