Скача ли ли сте някога в неизвесното, ей така, затваряте очи и каквото стане.
Аз много пъти.
Засилвам се и политам, коригирам маршрута в движение.
Понякога получавам обелено коляно, понякога публични овации и т.к. обелените колена бързо се забравят, този начин на действие се беше превърнал в моя запазена марка.
Да, обаче след като видях, че по отношение на моето лично хранене съм абсолютно неосъзната и много често ям емоционално пък било то здравословни неща реших нещо друго.
Реших да променя едни навици, като този път категорично ги заменя с други.
Постепенно, без да бързам, без да гоня бързи резултати и причини за аплодисмени.
Първо спрях тестените и сладкото.
Замених ги с увеличено количество картофи и ориз, постоянно ядене на плодове и много мед.
Е да, де аз спрях сладкото.
Всичко си беше точно, аз се хранех здравословно, обаче тялото ми беше на друго мнение. Успях да видя какво правя и пак се захванах с проучване.
Така стигнах до високо мазнинно и ниско въглехидратно хранене.
Веднага по навик скочих – правя го. На вторият ден при едно излизане от къщи за повече часове изпаднах в ужас, че няма какво да ям, всичко в близкият магазин беше в графата:
“Не може.”
Въпреки това ентусиазмът ме държа още извесно време като си правих собствени интерпретации по всевъзможен начин. По елегантен начин се опитвах да избягам от осъзнаването и реалната промяна.
Задълбочих проучването.
Започнах да се заглеждам по етикетите и ако преди виждах само различните Е-а, сега започнах да правя разлика колко и какви въглехидрати, колко и какви мазнини има. Не следях калории. Не знам как. Това е безумно. Няма начин някой да ме накара да се дебна какво ям. Може – не може. Това го разбрах, но кога и колко, това вече ми идва в повече. Веднага се сблъсква с основна неосъзната реплика от детсвото ми:
“Нека си яде детето, щом му е сладко”.
Оказа се, че промените ще трябва да са по-дълбоки. Веднага си намерих реално оправданието- не знам как се броят калории и в продължение на месец тествах разни приложения на телефона колкото да се самоубеждавам, че…много е сложно и аз такива неща не мога да правя. След месец си намерих приложението, което е идеалният помощник. FatSecret – още свиквам с него, но вече дори имам почти седмица на стриктно проследяване. Въобще не било толкова сложно, просто се изисква не малка доза честност и дисциплина към мен самата. Веднага трябва да поправя заблуждението, което направих току що. При кето храненето не е необходимо да се следят калориите, проследява се количеството и съотношението на отделните хранителни вещества: протеини, въглехидрати, мазнини. Като препоръчителното съотношение при строгото кето хранене е: протеини 20%, въглехидрати 5%, мазнини 75%.
Проблема със следенето на това какво и колко ям отвори друг проблем.
Аз трябва да знам предварително какво ще ям.
Преди винаги е било лесно, най-простото хляб с лютеница пък дори супер елементарното циганска баница. Сега обаче целият ми първосигнален рецептурник изчезна в графата “не може”.
Ама как така?????
Уж голяма част от познатите ми продукти остават, а като трябва да измисля нещо за хапване аз съм в пълен ступор. Трябва ли да обяснявам едни навици, трябва да се променят с други.
Само времето е най-точният съюзник в това напръв поглед трудно начинание. Така започнах да проучвам ” нови” рецепти.
Първо на основните изчезнали храни – хляба насущен и разните сладости. Ако се замисля, това са и храните, които не са подлежали на регламентиране.
Щом мога да си напрява хляб и нещо сладко, значи ще оцелея.
Може да ви звучи супер безумно това, но за мен са си серия от малки победи, които правят пътя ми напред много по сигурен.
Наскоро в една книга прочетох, че хората като биологичен вид осъзнават само нещата, които споделят. Установих, че Инстагвам е един прекрасен инструмент човек да поема ангажименти към себе си и чрез дисциплинирано споделяне реално да се заеме с тяхното изпълнение.
Все още не се чувствам уверена да правя категорични изявления:
Аз правя това и това, ето това са моите резултати.
Аз съм на 43 години, може би и заради възраста съм придобила мъдростта да се харесвам.
Да, аз се харесвам такава каквато съм, с тези килограми, с така изглеждащото ми тяло. Спокойно мога да продължа както досега, но аз избирам друго, не защото досега ми е било зле, а защото може да ми бъде много по-добре.
Аз избирам по-доброто.
