По пълнолуние: Какво ми тежи и какво правя с него?

Време е да направя нещо за себе си.
Със сигурност не съм единствената, която си го каза в началото на годината или дни преди последният си рожден ден.

Ето, че Новата година вече остаря с цели три месеца, а от моя рожден ден измина времето отредено на Сатурн и всичките му сатурнови дупки.

Мога да продължа по старому или просто да направя нещо за себе си.
Щом рисувам пеперуди и искам лекота – май е време да се чуя и да пусна това, което ми тежи.

Аз съм интелигентна и успешно мога да разтягам мъдри думи за нещата, които ми тежат – стари убеждения, закостенели представи, многогодишни зависимости и емоционални привързаности.

Невидими тежести, които дълновидно съм си сложила да не би да направя някоя стъпка в повече.

Колкото и да философствам и осъзнавам обаче, не стигна ли до конкретен отзвуки в тялото нищо напрактика не правя.

Тежат ми килограми в повече, зад които удобно съм се скрила.

И за да замажа некомфортната ми тема да разкажа нещо.

На 6.3. преживях нещо много специално.

Плейбек театъра “Тук и сега” имаха 7 ми рожден ден и този път го отпразнуваха като лабиринт на сетивата.

Преди самото представление, преди зрителите да отидат на мястото където е сцената, всеки трябваше да мине през един от трите портала: минало, настояще или бъдеще.

Аз избрах настоящето.

Заведоха ме до място където трябваше да получа въпрос. Докато очаквах въпроса сe чувствах притеснана и уплашена като хартиен лист, който е смачкан на топка.

Момиченце, едно от трите актьора, които ме очакваха на това място, ми зададе въпрос:

Кой е най-важният човек за теб сега в твоето настояще? Кого избираш?

Точно в този миг нещо се случи.

Смачканият лист се разпъна и ме уплатни цялата. Аз уверено казах:

Аз!- Аз избирам себе си. Аз съм най-важният човек в моя живот.

Бях изненадана от отговора. Това беше нещо ново и непознато за мен .
Досега винаги за мен е било ценност аз да се погрижа: за мъжът до мен, за децата ми, за семейството ми, приятелите, общността – приоритети, които по един или друг начин подреждах неизменно в скалата си на важност.

Аз съм майката. Тази, която ще се погрижи.

Да, обаче, живота ми предоставя различни роли за да развия тази или онази своя черта, да се огледам от тази или онази гледна точка. Живота ми организира многоцветен калейдоскоп, в който разкривам и разтварям постепенно и последователно всичките си таланти и потенциали. Залепна ли в една роля обаче, умишлено слагам прът в движението на калейдоскопа, замирам в една поза, и виждам само причини и поводи да бъда още повече в тази поза. Реалността, в която живея, хората, с които живея ми показват и предостававят още много от същото.

Получавам това, което искам.

Да, обаче това не е естествен процес и поддържането му дълго време изисква енергия, много енергия.

Енергия, която първо се взема от неосъществените, превърнали се в сенки други роли, а след това се взема от тялото.

Засечките на психиката се разтоварват върху физиката.

Тялото е затруднено и то не може да изпълнява нормалните си задачи. Започва да приоритизира, кое е важно, кое не. За да забави нежеланите последици започва да пуска един по един контрола върху хормоните – бушони, които могат да понесат локалните мини бури. Започват локални възпаления, остри състояния, които могат да бъдат пропуснати, ей така между другите много важни неща, и които след не малък период стават хронични.
Качените килограми са най-дирекната препратка, че нещо се крие.

Нещо в системата е залепнало и липсва баланс.

Няма лекота.

Разбирам ги аз нещата!

Време е да направя нещо за себе си.

Щом избирам себе си и искам лекота най-прекият начин да го осъществя е като се погрижа.

Грижата означава да съм мила и внимателна към себе си и своите нужди, да съм последователна и дисциплинирана, да съм добронамерена и непреклонна.

Дълаг път извървях за да стигна до тук.

Почти две години съм в процес на промяна.

Дълго се подготвях, проучвах, изпробвах, срещах се лице в лице със страховете и зависимостите си.

Тялото ми вече е здраво – справи се с предизвикателството, което му бях създала.

Храната вече не е емоционален отдушник и средство за бързо бягство.

Мога да спра до тук или да направя още малко като смъкна килограмите, които са в повече.

Мога да го направя, но не защото имам воля и ще докажа на света какво мога, а защото аз избрах себе си.

Внимателно с много любов днес и утре и денят след утре ще направя необходимото за да изляза от пашкула и разперя крилата си. Калейдокопа отново ще се завърти в своята многоцветност и аз ще се покажа такава каквато наистина съм.

П.П.: И за да не съм съвсем голословна – по същество. От днес луната е намаляваща, а това е най-подходящият момент да рестариране на хранителният ми кето режим. В зависимост от целите, които съм си поставила – дневният ми порцион ще бъде от 1600 калори във съотношение М/П/В : 120/100/30. В началото ще се храня относително еднообразно колкото за да свикна отново с продуктите, които този начин на хранене определя. Каквото и да си говорим аз съм голяма калпазанка и ако остава нещата само на собствената си воля много бързо ще се откажа, затова ще използвам социалните мрежи за силов дисциплиниращ фактор. Ако ви е интересно как ми се случват нещата можете да поглеждате сторитата ми в instagram в профила @keto__bird