Погрижили се за дрешника си?

Интересно нещо са женските мечти.

Има една,  на която повярвайте ми нито една жена не може да устои.

Дрешник- стая в къщата , където можеш да подредиш на закачалки всичките си рокли, палта, блузи с разкошни деколтета, блузи с якички тип китайска униформа.

Поли, сака, елеци, секси бюстиета или шармантни туники, колани, шапки, обувки, чанти , всевъзможни аксесоари, които събрани на едно място можеш на спокойствие на избираш и комбинираш.

Най- хубавата част от дрешника разбира се е огледалото – голямо, ясно, осветено.

Обличаш се, оглеждаш се и всеки път си прекрасна.

Хубаво нещо са дрешниците.

Събират всевъзможни тайни, спомени , уханието на попилите по дрехите парфюми те връщат към отминали емоции.

Когато всичко е подредено, всичко е ясно и избора е лесен с нюанс на изпълващо удоволствие.

Когато дрешника е превърнат в склад, където всичко е нахвърлено набързо – колкото да е прибрано и стои на изчакване за после,  когато му дойде времето – нещата се случват трудно и избор на практика не може да се направи.

Вземаш едно.

После виждаш друго затиснато от трето , което изведнъж ти спомня за някой, от което се сепваш ,че нямаш време затръшваш вратата и си казваш:

Това ще го мисля друг път – нали сега никой не го вижда

И отново натискаш педала на важните, спешните, объркващите неща в ежедневието ти – ежедневие точно толкова разхвърляно както оставеният за после дрешник.

Може би заради средната възраст или заради естественият процес на преосмисляне основните въпроси:

Коя съм аз?

Какво съм аз?– избиват като крехки стръкчета трева устремила се към слънцето, независимо от паветата около нея.

Коя съм Аз?

Един ден седнах удобно и започнах да събличам всеки един от отговорите на този въпрос:

Аз съм жена.

Аз съм майка.

Аз съм на 37.

Аз съм дъщеря.

Аз съм сестра.

Аз съм по-голямата сестра.

Аз съм приятел.

Аз съм съпруга.

Аз съм любима.

Аз съм съученичка.

Аз съм съгражданка.

Аз съм колежка.

Аз съм математичка.

Аз съм с кафяви очи.

Продължих да събличам всичките си “Аз съм…” заедно с тях паднаха и аксесоарите , които украсяваха и допълваха представата за съответното “Аз съм..” – добра, красива, мила, гневна, гальовна, внимателна, ревнива, разсеяна, изпълнителна, властна, точна , коректна, романтична, фокусирана, богата, далечна.

Час от аксесоарите можеха да се комбинират с повече от едно “Аз съм”, това понякога създаваше объркване, понякога придаваше чаровна уникалност.

Махнах всичко.

Махнах всички роли, в които ме познавате.

Ролите в, които аз самата си се представям.

Какво остана ли?

Остана истинското мое Аз – невинното, чистото, прекрасното Аз.

Онова, което избира какво да бъде.

Детето в мен,  което играе,  експериментира, създава себе си и света около себе си.

Моето Аз знае всичко и във всеки един момент се забавлява като съблича и облича роли. Маха и слага аксесоари. Комбинира стилове, цветове, дължини.

То е толкова сериозно в превъплащенията си, че ако не видиш звездичките в очите ми,  може да не разбереш коя наистина съм АЗ.

Аз съм Деяна!

 

 

Вече разгледахте!

Харесва ли ви това, което правя?

Можете да ми го покажете, като ми купите кафе! Благодаря!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*