Ето ни отново удома.
Снощи се прибрахме след 23 и днес е денят за пълен релакс, задължителната почивка след почивката.
За 9-те дни на пътешествието ни изминахме 2000 км с кола и преминахме 6 пъти граници. Обиколихме 3 столици. Спахме на два къмпинга в палатка и два букнати предварително апартаменти. Аварийно ни изваждаха от заседнал асансьор и се возихме на 65 метровото виенско колело.
Преминавахме през 10 моста Дунава и плувахме с корабче по него.
Посетихме 2 галерии, 3 музея, 3 катедрали, една изложба с картини на Фрида Кало.
Присъствахме на 4 концерта, три от които джаз и етно джаз, а единият запис на Виенската фиохармония като част от Виенският филмоя фестивал, видяхме 3 парламента и се опитвахме да се справим с три съвсем непознати езика докато изполвахме английския.
Опитахме да се загубим в две метро мрежи, но не ни се получи, разчитането на картите и инстинктите ни бързо сработваха. Видяхме къде са коронясвани 10 кралски особи и влязохме в спалнята на императорското семейство, посетихме 3 шопинг центрове и гледахме как се правят ръчни бонбони и фигури от марципан.
Ядохме китайска, виетнамска, унгарска, словашка и авсгрийска кухня.
Бяхме част от пъстрото множество туристи, които използват туристическите карти в Будапеща, обикалят с фри тур Братислава, пият виенско кафе с тирамиси и пастички във Виена, тренират будност със различните конфортослужещи приспособления в тоалетните. Седяхме на пейките и се наслаждавахме на виртуозните изпълнения на уличните музиканти, присламчвахме се към туристически групи от Англия и Русия за да научим нещо повече за красивите сгради около нас.
Видахме толкова много неща, усетихме, вкусихме, преживахме и всичко това само за 9 дни.
На много изкушения се отдадохме, но и на много устояхме, като при това успяхме да се вместим в долната граница на бюджета, който си бяхме определили.
Тепърва ще разопаковаме багажа, ще сортираме снимките и видеозаписите, ще разказваме впечатления и ще осмисляме всичко, което ни се случи. Но дори сега аз знам, че се чувствах много добре в сърцето на Европа и може би съвсем по водолейски бях повече впечатлена от хората и комуникацията между тях, от обществената организация и от неща, които са като нежно намигване от бъдещето, и които много скоро ще бъдат реалност и тук.
Тръгвайки някои неща бяхме проучили и планирали, но не всичко, най-интересните неща ни се случиха не очаквано, не планирано, просто бяхме на подходящото място в подходящият момент и бяхме отворени да приемем това, което мястото и момента предлагат.
Ако трябва да си отнеса по едно нещо от всеки един от градовете през това ни пътешествие:
- от Будапеща ще е полаха на вятъра на корабчето плаващо по Дунав.
- От Братислава рефтена от песничката “Жди!” (‘Чакай!’) и хладното усещане на метал при допира до пръстите на Андерсен – статуя пред Детският музей на изкуствата (нещо, което ще разгледаме следващият път ).
- От Виена: синята пеперудка, която сред хилядите туристи чакащи за билет да влязат в замъка Шонбрун кацна на моят пръст.
Ще си отнеса и крадкият миг, в който от mp3 плеяра с хронологични според реда на стаите в замъка екскурзоводски записи, прозвуча музика от Моцарт. Това беше в огледалната стая, в която той за пръв път на 10 е свирил пред императорското семейство.
Точно тогава, благодарение на музиката се усетих като прегърната и приета от душата на това място.
В този миг цялото ми предубеждение за това колко е претрупано и грандоманско всичко се изпари, а когато вечерта попаднахме на препълнения площад с хора, където имаше видео прожекция на Виенската фиохармония уважението ми към изгражданата през поколенията култура преля.
Хиляди хора бяха дошли да слушат класическа музика.
Разбира се имаше и съпътстващи фестивала кулинарни предложения: към 20 различни тип “street food” местенца, като навсякъде се сервираше само в стъклени и порцелснови съдове.
Всичко изглеждаше много красиво и вкусно и единсвената звучаща музика беше от записа на фиохармонията.
Уникално беше потапянето в това жужащо от забавляващи се с различен произход хора място.
Може да звучи много тежко за финал, но съм сигурна, че Земята има ресурси да направи следващата крачка при, която точно тази европейска култура ще прелее естествено без насилие и аругантност и в другите места където все още властва хауса и дисхармонията.
Лесно е да се правят такива обобщения, когато си отишъл на почивка.
Да, така е, но ние го видяхме.
Изминахме целият път от периферията към центъра и видяхме как промените се разливат.
Как нещо, което е в центъра, постепенно потича и се приема и прилага и на другите местта. Трябва време и работа, но със сигурност се случва и точно заради тази сигурност си заслужава да се продължи напред.
