Днес, просто ще се оставя на потока, ще призова думите и ще се опитам да ги хвана в букви.
В последно време вниманието ми е в това да се специализирам.
Да стана “по-добра” в нещата, които правя, но това също е илюзия.
Аз вече съм добра!
Аз вече съм добра, но на умът ми му трябва време да види и осъзнае, че аз мога да бъда добра и в нещо различно. Трябва да направи съответните действия, да получи общественото удобрение и внимание и накрая да си признае :
“Дааа! Вече сме добри! Може да го крешим и целият свят да го разбере!”
Милият ми ум много му се иска да ръководи всички паради и да е в първият ред знаменосец.
А аз искам друго:
Искам да обичам и да бъда обичана.
Искам да случвам с лекота.
С лекота да реализирам идеите си и да бъда в подкрепящи и вдъхновяващи партньорски отношения.
Аз мога да бъда добър партньор, защото човека срещу мен ми е интересен.
Аз мога да слушам и слушам отвъд формалното значение на казаното…
Вече знам, че душата говори и в паузите между думите, в тишината с препинателни знаци, с поглед, с неосъзнат жест, опитва се да преглътне възклицание или дори да скрие радост.
Всеки има право да се скрива.
Аз самата съм го правила дълго, но знам, че това е позиция, от която всичко се случва много по-бавно и със сигурност не е с лекота и в партньорство.
Защо така?
Защото скритата душа не може да използва потенциала си, трудно има достъп до заслужените си дарове.
Скритата душа има ресурса само да се крие и криейки се да изпълнява кармичните обословености на родовете, от които е дошла.
Изборът! Това е най-голямата благословия на невероятните времена, в които живеем.
Аз като душа избирам да продължа по пътя очертан от миналите събития, обърквания, завързвания от моите предци. Искам през болката да развържа възлите завързани в потока на любовта, да усетя, да видя, да осъзная и да възстановя потока.
Или:
Аз като душа правя необходимото да реализирам светлото намерение заради, което съм тук и сега. Да превърна семената на моя потенциал, дарбите, с които съм дошла, в много цветна градина. Градина, която дава плодове и те са инструмент на любовта и светлината, за да може любовта и светлината да се наситят сред хората.
Може да продавам курабийки, които преди това да пека в домашната си фурна, но тези курабийки, заради моето намерение да са най-вкусното нещо, което да създава истинска радост. И макар, че аз съм най-обикновен продавач на курабийки, всъщност съм необикновен посредник и служител на любовта.
Независимо как, всеки, който е избрал да работи за хората чрез услугите, които извършва, чрез знанията, уменията и опита си е избрал да им служи.
Затова колкото по-голяма е популярността, толкова по-голяма е отговорността и отказа от егоистичните подбуди.
Единия път е ясен.
По него вече са минали предците ни.
Там полето трябва да се изравни и съществото да види и осъзнае какво е от другата страна. Какви са усещанията, страховете, болките, какво е в повече, какво е по-малко. Да се премине в съответните подготвени от преди ситуации и с мъдростта на собствения живот и помощните белези на своите родители и предци да се оправят нещата.
Как?
Като се премине през подобни на миналите събития, но без да се влиза в емиционални преживявания.
Образно казано да се преминава покрай камарата с фекалии и да не се подхлъзва и пада в нея. Да се остане с ясен ум и горещо сърце въпреки тежката миризма.
Успее ли се – полето се изравнява. Тогава се придобиват заклещените от ситуациите ресурси, замръзналата енергия и неизживяната любов се връща при родовете.
Може да се продължи нататък със следващата възможност за избор.
Опровям карма или реализирам потенциал.
Ако по първия път има яснота, закодирана в семейните истории, по втория е пълна мъгла.
По този път водеща е интуицията, но тя има много тих глас.
Околната шумотевица постоянно се опитва да я заглуши. Шумотевицата има мнение, знае как и има против да съдейства, защото тя иска драма, екшан, ярки, наситени преживявания, тя иска пълнометражна линейна латиноамериканска драматургия.
В състояние на тишина и релакс може да се случи съвсем различно движение. Да се насочи вниманието, енергия и любов съм семената на намерението и те да са тези, които правят проманата и създават новите обстоятелства.
По този път първо е състоянието – после благоденствието.
Посявам семена, моливам ги с любов и грижа към себе си. Вярвам! Зная! Движа се! Защото само от моето внимание зависи дали ще имам в материя това, което в тишина съм посяла.
Ето една водена медитация, която може да подкрепи състоянието на релаксация и посяване в това състояние на семената на желаемото.
