Казват, че човешкият живот имал два прочита. Първият през натрупаните години – по хронологията на календара, другият по важните събития в него – по пътя на осъзнаването. При мен втория започна, когато първия завърши един цикъл – на рождения ми ден.
Преди време ми разказаха едно история , която ме накара да се замисля. Живеем във времена, когато всеки от нас има личен автомобил. Автомобила ни дава свободата да сме независими, сами да определяме програмата и скоростта си. Затова ние полагаме съответните грижи за да бъде автомобилът ни винаги в изправност.
Аз съм майка на три деца. Според нашите народностни щампи „майка героиня”. Нищо геройско няма в това да имаш деца. Да се грижиш за тях. Да ги обичаш. Най-нормалното нещо на този свят. Грижата понякога ти коства повече усилия, понякога те изтощава и измаря, но въпреки това си щастлив, че я даваш.
