Днес като излизах да си взема пратката от Еконт, на вратата се обърнах и както обикновенно попитах:
“Нещо да искате?”
“СВОБОДА!” – чух гласът на голямата си дъщеря.
Оставих думата да кънти в пространството.
Какво можех да кажа, така, че крехкото равновесие, което изграждаме последните няколко дни да не рухне.
Какво можех да кажа, така, че думите да запазят стойността си и да не изглеждат смешни пред силата на нейното желание.
” Ти си свободна, Маги! Никой не може да ти отнеме свободата.”
Не съм сигурна, че ме разбра, но съм сигурна, че създалата се ситуация преподрежда ценностите ни и изважда на повърхността най-важното.
И защото съм свободна 
от обърканата прежда, която между другото е от по-висок клас ще опитам да направя нещо по-просто.
За мен тази прежда е нещо ново, не знам как ще се работи с нея, не съм сигурна как ще изглежда, какви да са бодовете, на каква тъстота да са, как ще пасне с текстурата на плата.
Неясноти, които един по-прост проект би прояснил.
Затова да започвам;)…
