sow seeds

Сея семена

Ако ме познавате от последните 7 години и сте общували малко повече с мен, със сигурност в някакъв момент, съм започвала да ръкомахам окола вас, ентусиазирано с искреното намерение да ви убедя колко е специално, това което правите.

Как то заслужава да бъде споделено с повече хора.

Как споделеното знание е инвестиция в себе си и освен удовлетворение може да носи пари.

Как допълнителната ценност на всеки от нас е нещото, което прави със страст, нещото, което му създава изпълваща радост.

Как тази страст, когато се споделя трансфирмира света, в които живеем насища го с цветове и аромати и създава изобилни възможности.

Да, знам, че съм го правила.

Повярвайте ми , била съм абсолютно искрена в изпълнението на този малко луд танц.

Не помня как се случи, но в един момент идеята за онлайн обучението ми светна в полето на вероятностите.

Толкова цветно, ярко и подробно ми се представи, че аз го приех за случено и започнах да го ръся като семе, което трябва да бъде посято.

Като историята, която мой много мъдър приятел разказва:

На площад Славейков един човек ръсел семена. Един друг отишъл към него и го попитал:

– Какво правиш?

– Ръся семена.

– Защо го правиш?

– За да няма крокодили. – Но то няма крокодили?

– Е, да де?!? Няма, защото ръся семена.

Проблема с ръсенето на моите семена е, че не е достътъчно, че няма крокодили.

Трябва да се направи и още нещо светналата вероятност да се превърне в плътна реалност.

Това нещо е действието.

Действие от човека, за който вероятността е светнала.

Да, обаче действието значи навлизане в много непознати, а от оттам страшни дебри, несигурност, дисконфорт.

Пробвах с всякакви по-безболезнени начини: мислене, проучване, планиране, пак мислене ама на по-високо ниво, проучване ама с повече подробности, планиране ама без конкретни срокове.

Всеки от тези начини си имат своето място, но уви въобще не са достатъчни.

Действието нагъва едното вероятностно състояние и действието го разгъва като съвсем истинска случила се реалност.

И тук има проблем.

Действието не е еднократен акт.

Веднъж започнато то повлича след себе си още: нови умения, концентрация, преодолени страхове, контакти, скорост, фалстартове, истински стартове, детайли, стратегии, партньори, конкуренти, надежди, резултати, парченца от пъзел, които конкретните действия нареждат.

Застанах пред камерата.

Вътрешната ми несигурност избива в желанието да съм перфектна и т.к. това желание ме сковава доколкото мога го заглушавам и просто продължавам нататък.

Ако оставите координатите си ще, сте от първите, които ще разберат за излизането на курсът Punch Needle – голямата вълшебна бродирия:

Харесва ли ви това, което правя?

Можете да ми го покажете, като ми купите кафе! Благодаря!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*