Ето така семпло може да започне един проект – няколко драскулки върху празен лист, парче плат и маркер.
Семпло може и да продължи – пет цвята, няколко прави линии, без обем и светлосенки.
Независимо от всичко обаче, този проект носи в себе си потенциала за нещо значимо.
Значимо е времето, което отделям да го създам.
Значимо е желанието ми да премина през целият процес на сътворението и да достигна до финала.
Значимо е търпението, с което правя всеки един бод без да мисля колко още много имам да направя.
От както се помня нося в себе си устрема за нещо значимо.
Бързайки да го достигна пропускам да видя, че значимото е функция на семпли действия.
Капка след капка, стъпка след стъпка, бод след бод – натрупване, което преобръща всяка ситуация и семплото става значимо.
Реалността се променя.
Прави си пашкул.
Събира в себе си всичко, което е била до момента.
Всичко, което и е ценно и иска да задържи.
Замлъква, спуска щорите.
Остава в себе си.
Прави това, което винаги е искала да направи: запалва светлината. Запалва онова пламъче вътре в нея, което винаги е знаела, че има.
Пламъче, което ще и даде нов център.
Пламъче, което ще направи трансформацията.
Ще и даде немислени от нея сили и тя ще се справи.
Реалността ще разкъса старото и ще затанцува в новото си съзнание.
Реалността приканва да я последваме.
Да направим голямата промяна…Ето малко разпалки във формата на музика, които днес ме намериха и ви ги подавам.
