Колкото и да е лична, това е само една история

Как минаха за вас празниците?

За мен минаха интересно.

Преди Великден отидохме за две вечери до Гърция. Наехме две стаи в уютна къща за гости. Любопитното беше, че собственикът отглеждаше канарчета и в двора на къщата имаше 15 клетки с канарчета, които по цял ден огласяха с песента си околността. Ходихме на плаж, разходихме се до Олимп и до едно градче в подножието на планината.

Беше хубаво.

Последният ден обаче, аз се събудих със зъбобол.
Попринцип аз мога да търпя на болка, но този път започнах да приемам аналгитик.

Следващите 24 часа си бяха непредвидено изпитание.

Защо започнах да разказвам всичко това?

Защото случилото се ми помогна да проумея нещо.

Понякога за да могат нещата да се оправят е необходимо и да заболи, и да се пипне на по-дълбоко, и да се прелекува, и едва тогава да се продължи.

В началото на новата година си пожелах:
“Лекота, това което искам да се случва леко. “

На рожденият си ден си пожелах:
Лекота, това което искам да се случва без напъване, естествено. “

Малко след рожденият си ден участвах в една експериментална театрална форма и след въпроса как се чувствам в момента трябваше да разкажа история.

Моята история беше колко леко се чувствам и в същото време колко тежки са стъпките ми като да имам гюлета на краката. Правя две крачка, а тежеста на глюлетата ме завлича три назад.

Тогава един от участниците чувайки историята ми направи много естествин жест : развърза символично обувките си и ги събу. Аз го видях и го разбрах, като се прибрах у дома бях абсолютно буквална – събух тежките си зимни кубинки и отидох и ги изхвърлих в кофите за смет.

След една седмица на профилактичният преглед при моят лекар-зъболекар се оказа, че в единият ми лекуван и облечен зъб има парченце, 5 милиметра, останало от счупен инструмент.

Този зъб последно беше отварян преди 12 години, още преди да дойдем в София.

Признавам много се бях шашнала когато разбрах това, като да оставих нещо да прелее. При ясни вече обстоятелства, бяха взети адекватни мерки, зъбът се поддаде на лечение и беше спасен.

Сега историята се повтори.

Зъбоболът, който се появи в Гърция се оказа от зъб, който последно е отварян преди 11-13 години, отново преди идването ни в София, с омъртвени нерви и финализирано кореново лечение.

Да, обаче, нещо се е било объркало и аз с години съм си имала постояннен источник на възпаление.

Толкова финно за да не бъде отчетено от стандартните методи за изследване, но толкова значимо, че да се отрази на всички работещи системи в моето тяло.

Не усилвам умишлено драматичната вълна, просто се опитвам да разкажа нещо, което си бях решила, че никога няма да правя, но днес ще отворя широко прозорци и просто ще пусна светлината и въздухът да влязат.

Нали сте виждали големите камари от камъни?

Причина след причина в мен се беше образувала голяма камара от проблеми, които преди две години и половина вече нямаше как да не видя.
Първо видях, че съм с много повече килограми от моите нормални, после започнах да забелязвам, че ми се пишка много на често и че когато ми се допишка трябва да го направя веднага. После забелязах, че докато мия чинии ръцете ми се сковават и аз изпускам чиниите, а те стават на парчета. После забелязах, че понякога децата ми повтарят едно нещо няколко пъти като задължително казват:

” Ехо..чули?”

Веднъж, докато чаках автобус 305 пред МОЛ Сердика видях часът на идването му и в следващият миг, който осъзнах вече пътувах в автобус, но 72.

Това вече беше камъчето, което изпльоска цялата грамада на действителността през очите ми.

Нещо лошо се случваше с мен.

Първо трябваше да разбера колко е голям проблема . Прецених, че профилактичните прегледи на здравноосигурителната компания ще свършат работа: изследванията не показаха нищо, на невролога и ендокринолога аз не казах нищо.

Най-добрият лекар-хомеопат е наш приятел, познава ме от години и беше проследил голяма част здравословните ми засечки. Този път отидох при него два пъти и на третият му се обадих, че предпочитам засега да спра с хомеопатията без да му давам каквито и да е други обяснения.

Аз се бях накиснала в нещо много дълбоко и лепкаво и единственият ми шанс беше да не влизам в лабиринтите на диагнози, здравни пътеки, авторитети и възможност някой друг вместо мен да поеме отговорността за мен и моя живот. Другото важно условие, което трябваше да спазя е това мое решение да не се отрази по никакъв начин на моето семейство. Никой не трябва да разбира през какъв перод минавам, докато не мина читава през него.

Трябваше да започна от някъде.

Започнах от книгите.

Колкото и да ми костваше да се съсредоточавам за дълго наложих си да прочета GAPS – после Яжте мръсно.

Започнах да спазвам режимите, за които се пишеше в тези книги и увеличих приема на добавки : пробиотици и зелена енергия и витамин Д, започнах да пия и допълнително магнезий.

После стигнах до конципцията за кето храненето.

Прекратих всякакви социални контакти виртуални и невиртуални, най-смислената ми комуникация беше с продавачките в Лидъл и комуникацията в моето семейство.

Изтрих всичките си контакти и публикации вав фейсбук, бизнес страниците, които поддържах. Отказах всички ангажименти, които бях поела ( Много от хората, които познавам възприеха това, че се надувам и още са ми сърдити ).

Отвори се огромно пространство, което запълних с творчество с ръце – гравирането на стъкло и пана от прежда, готвене и разходки сред природата.

Не знам как и кога точно във времето нещата в мен се отпушиха, но аз започнах да се чувствам и бях много по-добре.

Отново имах нужда от интелектуални предизвикателства.

Инстеграм като медия ми стана интересна и за да я разуча започнах да събирам кето рецепти ( Това е колекцията от рецепти, които споделям ) и да се фъчкам, че аз съм си много добре, но може и по-добре, някои друго килограмче ако сваля ще е супер.

Това е, друго няма.

Няма диагнози, няма доказателствен материал, няма причина да се задържам повече в този период от живота се.

Продължавам с кето, продължавам с добавките, тръгнах на йога за начинаещи. Въпреки, че се появава и мисъл да докажа колко бързо мога да се справя, забелязвам тази мисъл и я пускам да си ходи. Моето тяло заслужава да бъде слушано и да бъде уважавано неговото темпо.

То е мъдро и знае.

Защо ми се е случило всичко това?

Та аз съм толкова позитивен човек. Да, аз съм позитивен човек, но съм човек и се случва да съм и не позитивна. Когато съм не позинивна, вместо да го скатавам и преглъщам много по-добре е да го трансформирам в нещо позитивно. Аз съм много емоционелен човек – ако поне малко сте започнати със ситемата хюман дизайн и ви кажа, че съм с пълен емоционален център ще ме разберете малко. Преживяването на всички нюанси на емоционалният спектър за мен е нещо естествено, съществото ми съществува така. Когато обаче тези емоции не се осъзнават или не се освобождават или не се трансформират или не се пускат те остават като петно, което с течение на времето съвсем реално започва да тежи и да изисква ресурси за своето обслужване.

Голямата ми дъщеря учи микробиология и на една от лекциите им обяснавали за раковите клетки. Един ден се прибра много впечатлена и ми го пресъздаде.

Набързо ще предам това, което съм разбрала:

Всяка клетка си има основна задача да се храни, да се чисти да трупа суровини – това прави в 75% от жизнения си цикъл. В останалите 25% след като е събрала вече ресурси тя започва да се дели, Така се преобразува в две напрактика нови клетки. Ако получава подходящите суровини клетките напрактика могат да бъдат безсмъртни. Да, обаче те не функционират в идеална следа.
В следствие на естественият процес на дишане се получава окисляване и от там свободни радикали ( това, което подкрепя живота ни, напрактика ни и убива), стрес, психоемоционални състояния, храна, родови наследства и обусловености, всичко това води до биохимични проциси, които подкиселяват средата. Клетката се обърква и тя спира да се храни. Най-важните 75% от своя жизнен цикъл тя ги пропуска, спирайки да се храни тя няма енергия да се чисти, а нямайки енергия да се чисти тя съвсем се задънва.

Програмата обаче е заложена, започне ли да се рисува кръг , той трябва да бъде завършен, остават 25 % за изпълнение – клетката започва само да се дели.

Това става основен процес, при това много бърз. Това стопира всички останали процеси в целият организъм защото, се е появил нов мощен консуматор на жизнена енергия.

И долу горе това е за всеки хроничен процес в нашето тяло.

Знам, че вече може да звучи като клише, но след определена възраст болестите са нашата благословия. Специална възможност да се спрем и да спасим живота си. Да се върнем към това, което е важно за нас. Да се върнем към това, което харесваме и обичаме, онова което ни захранва и зарежда. Когато сме доволни от живота си ние имаме естесвена среда на доволство, в която нашите клетки могат да се справят сами.

Появи ли се проблем човек е добре да си спомни какво е това нещо, което го захранва, коя негова дейност му дава радост, кара го да се чувства жизнен по един осовен начин.

Кое е това нещо, което ще го извади от състоянието на ступор и страх.

В нашият живот имаме да научим само едно нещо: какво е любовта и как да живеем чрез и във любов.

Не е възможно да съществуват едновременно и затова появи ли се проблем по най-бързият начин е необходимо да се свържем отново с любовта.

Днес е 7.5. според старите веди, един от най-енергийните дни в годината. Ето какво пише списание 8 : “Счита се, че през този ден може да промените съдбата или кармата , чрез осъзнаване на вашите действия и намерения, които залагате за бъдещето. Всичко, което мислите, казвате, правите или предприемате, се запечатва и може да остане с вас живот след живот. Затова днешният ден е много подходящ да положите усилия за добри, светли и силно позитивни дела, както за вас самите, така и за вашите близки, приятели и всички останали хора, с които сте свързани.
Енергията на деня е изключително силна и позитивна и всичко започнато на Акшая Тритя ще има устойчиви, дългосрочни и положителни резултати. Всяка инвестиция през този ден никога не изчезва и винаги се възвръща. Смята се, че този ден е лишен от всякакви неблагоприятни ефекти. “

Пиша този текст днес, защото вече съм готова да пусна написаното от себе си.

Извървяла съм си тази част от пътя и съм готова да продължа направед.

Благодарна съм за всяка една стъпка до сега, защото вече знам колко силна и в същото време колко слаба съм, колко уязвима и в същото време колко защитена съм.

Може би светлината на този дни ми помогна да пусна светлина и в местата в душата ми където е най- тъмно. Благодарна съм им.. Благодарна съм, че имам възможността да продължа да живея, да продължа да уча какво е любов и как да живея чрез и в любав.

Аз продължавам, а написаното по-горе е вече само една история.

Харесва ли ви това, което правя?

Можете да ми го покажете, като ми купите кафе! Благодаря!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*