Защо да имам собствен блог?

В последно време телефонът е устройството, с което освен, че комуникирам със света, обработвам снимки, снимам видеа, пиша статии.

Да, малката клавиатура не е удобна, но е дискомфорт, с който бързо се свиква ако нещо интересно ми е хрумнало и трябва да бъде спасено от забравяне веднага.

Понякога обаче съзнателно искам да напиша нещо.

Как ли не въртя телефона в ръце в опитите си да подхвана крайче, от което някоя история ще се разплете, но уви не ми се получава.

Знам, че думата ужасно, не е от най-въхновяващите, но усещането, че искам да напиша нещо, но още не знам какво, е ужасно.

Какво правя тогава?

Вземам тефтера с бели листи. Вземам химикал. Сядам и буквално започвам да пиша напосоки каквото ми дойде( Текста до момента е пример точно за това ).

Забелязала съм, че след първата изписана на ръка страница темата, за която искам да пиша става по-ясна, а думите, които използвам по-точни.

Другото, което вече знам от опит е, че писането е навик, който подлежи на разработване. Както когато си купим нови обувки. В началото може да са ни малко неудобни, но с времето стават естествено допълнение към крака ни.

Така и с писането, колкото повече пиша, толкова по-често ми се пише. Като да влизам в накакъв процес, в който думите стават по-благосклонни към мен и ме навестяват в смислени тумби.

Някъде бях прочела, че писането на 1000 думи на ден е добра заявка, че човек има сериозно отношение към случващото се. Затова, когато сядам да пиша просто пиша по 1000 думи. Ако го правех всеки ден сигурно отдавна да съм издала един рафт с книги, но в момента писането на книги не ми е цел.

Аз сядам от време на време – вземам телефона или тефтера с бели листи и пиша статии за моя блог.

Това е един от моите примери на “Започни нещо свое”

При все, че майка ми е учител по литература и съм възпитавана в уважение към този творчески процес, преди никога не съм обичала да се изразявам в писмена реч. И досега пиша с много правописни грешки: бъркам думи, букви, граматични правила. При все, че прочитам готовият написан текст няколко пъти докато ми зазвучи добре, пак не виждам грешките. Минавам през тях като да са невидими, виждам ги след време или ако някой ми каже.

Да, знам че е несериозно, излагащо, че текста така олеква, но ако трябва да избирам да спра да пиша или да пиша с грешки, избирам грешките.

Факт е, че малко по малко увереността ми нараства, а това се отравява и в правописа и стила на писане.

Защо блог?

Защото блога е моето лично пространство в необятната виртуалност. Това е пространство, което мога да споделя с още някой, ако реша, мога да поканя някой на гости. Това е моя медия, в която аз съм си удома и аз създавам настроеноето и уюта е този дом.

Това е мястото, където мога да изградя образ за себе си какъвто аз искам. Да се покажа по начин, по който бих желала да бъда разпозната, да се създам като експерт в дадена област, да поставя основите на динамично утвърждаващото се доверие към мен като личност.

Тук аз говоря за себе си, за нещата, които харесвам, които ме вълнуват, и които имам самочувствието да споделя.

Много са екстрите от воденето на блог:

  • Воденето на блог дисциплинира. Редовното водене на блог изисква дисциплина в осъществяването на няколко прости, но регулярни дейности. Писане на текстове и регулярното им публикуване. Веднъж в седмицата е критичният минимум за публикация според професионалистите.
  • Освобождава от перфекционизма. Поне за мен разбирането, че не мога всеки път да пиша перфектни текстове ми даде невероятна свобода и лекота в желанието въобще да пиша текстове.

Да, всички искаме това, което излиза изпод ръцете ни да бъде брилянтно, запомнящо се и неповторимо, разтърсващо и омагьосващо, което вдъхновява и води след себе си хиляди последователи.

Да, искаме го.

За да го постигнем ни трябва стратегия. Първата е да пишем и да хвърляме в коша докато не се получи онова брилянтното или просто да правим действия и малки стъпчици. Пост след пост да се усъвършенстваме, да надграждаме, да сме отворени и любопитни какво е това брилянтно.

Сигурна съм, че след много опити ще сме се доближили до първоначалният ни блян.

Писането на блог тренира и това умение – любопитство към съвършенното.

От 10 написани текста само 2 може да си струват, но тези 2 са резултат от цялостният процес на създаване.

  • Хубавото на блога е, че веднага има обратна връзка от потребителите на информацията, моято споделям.

Няма какво да крия, аз съм суетна персона. Обърнатото към мен внимание ме радва какво радва и розата, която са забелязали, как се е раздиплила.

Фактът, че някой е насочил вниманието си към мое творение искрено ме вълнува. При писането на блог възможността за обратна връзка е почти моментална след натискане на бутона ПУБЛИКУВАНЕ.

Не е тайна, че е необходимо да се свършат и някой допълнителни действия: да се сподели публикацията в социалните медии( facebook, instagram, twiter – най-добре и в трите ), да се следи корекността и добрата оптимизация за търсачките ( SEO ), да се подържа база с елетронни адреси, реални хора, които с бюлетини да бъдат информирани за новата статия.

Да, има работа, но е факт, че резултата се отчита веднага и може да се види, че поне един човек е достигнал до моите мисли, прочел ги е, те са звучали с неговия глас. Той си е позволил да се докосне до моя опит и така е разширил собствените си възможности за избор.

  • Воденето на блог дава уникален инструмент за развитие. Казват, че обикновенно в личните блогове се пише по 5 или 6 теми. От формата на “мило дневниче“, през кулинарните блогове, блоговете за пътешествия и как се прави, до по-сериозното задълбаване в някоя област.

Какво харесвам?

Какво обичам да правя?

Къде съм бил/била?

Как съм се почувствал/почувствала?

Къде пътувах?

Какво прочетох?

Какъв проблем имах и как се справих с него?

Отговорите на тези въпроси лесно могат да станат началният устрем, с който процеса на създаване може да започне.

  • Собственият блог е създаването на лична съкровищница, в която могат да се събират спомени, истории, идеи, емоции, техники, рецепти, колекции от лични достижения или проекти.

На мен самата в последно време ми се случва да се върна към стар текст и да го видя с нови очи, да открия забравена идея или да се върна към концепция, за която към онзи момент не съм била узряла.

Понякога е здравословно да си припомняме личните си успехи за да имаме ресурс да се справим с новите изискванията, които сами си поставяме.

Воденето на личен блог може след време да доведе до издаването на книга – сборник от есета или ако блога е кулинарен сборник с рецепти.

  • Личният блог може да доведе до изкарване на пари или така нареченото негово монетаризиране.

Как може с блог да се изкарват пари?

  • с търговия – като се добави електронен магазин, в който се продават продукти, които харесвам и услуги, които правя;
  • с консултации – мога да добавя такава секция за платени консултации за лична среща или през скайп за услуги, които извършвам;
  • като обявя абонаментна програма за съдържанието на моя блог;
  • като издам книга със съдържанието на част от блога и я продавам на потребителите на моя блог или на външни клиенти.
  • като създам секция за продаване на видеокурсове.

Ако моя любима тема е цветарството и след серия от публикации аз съм се изградила като разбираща от орхидеи, съвсем естествената стъпка е да направя видео курс, в който стъпка по стъпка показвам как се отглеждат отхидеи.

Защо някой ще си купи точно моят курс и ще даде парите си на мен, вместо да се зарови в безкрайното безплатно пространство?

Защото човекът, който си купува от мен ми има доверие.

Следил е стъпките ми, прочел е за битките ми, за загубите и победите ми. Отнесъл е със себе си необходимите му ползи, взел си е каквото към момента му върши работа като извод или опит и съвсем естествено е да иска да се отблагодари за полученото.

Това е обмен на взаимна изгода, в който учасниците влизат доброволно и са равноправни и равнопоставени.

Вече достигнах моите 1000 думи, затова конкретно как да се започне да се води блог ще дописвам следващият път.

Благодаря за доверието и отделеното време.

Деяна

 

Харесва ли ви това, което правя?

Можете да ми го покажете, като ми купите кафе! Благодаря!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*