Преди няколко дни беше 5-тият рожден ден на театралната трупа “Тук и сега”.
Исках да ги зарадвах с подарък, а и вдъхновението ме навести.
За късмет имах стъклена чиния, квадратна рамка и малко време за творене.
Идеята си беше ясна, ще направя логото на трупата с моите изразни средства. Нямаше какво да проучвам и да се чудя – сложих защитната маска, включих копчето на машината за гравиране и след няколко минути бях готова. След това допълних с цвят като акцент, изрязах картон за паспарту, сложих вече гравираната стъклена чиния в рамката и … още не бях готова.
Нещо липсваше.
Черната рамката изглеждаше като ограничител, като преграда, а аз не исках това.
Тогава си спомних: Посланието на трупата е, че излизайки от зоната си на комфорт ние ще случим чудесата.
А какво са чудесата?
Проверих в тълковният речник:
Чудо, чудеса - необикновено, свръхестествено явление. Нещо поразително, което удивлява със своята излючителност и необикновеност.
Това написах с бял тънкописец върху скучната черна рамка.
Сложих точка, но без да разбера бях предизвикала чудо.
Думите тръгнаха без да мога да ги спра, затова написах и тях върху рамката.
“Всички копнеем за чудеса.
За нас те са истинският начин за живеене.
За нас чудесата са нещо много цветно, много слънчево,
много ароматно, много чувствено, много искрено.
Чудесата ни усмихват, вдъхновяват, влюбват, свързват.
Чудесата са естественото състояние на душите ни,
избрали да сътворяват света около себе си.
Всеки от нас е чудо, способно да създава чудеса.
Чудесата се случват, създават, сътворяват,
когато се доверим, когато сме събудени и
когато от всичките възможни реалности
избираме ТУК и СЕГА.”
Мда, чудесата се случват когато най-не очакваш. Освен това придобиват форма, която съвсем не би предположил, а на всичкото отгоре са и заразни.
