ma ma

Филмът “Ма ма” е Пенелопе Крус

Ако сте в София няма начин да не сте забелязали шарените консервени кутии с логото на Софийският кино фестивал.  Дори и да не сте заклет киноман,  те са привлекли вниманието ви, защото сега София приветства и посреща хубавото кино. 

Признавам си, аз не съм от феновете, които гледат всичко и знаят подробности  и важни детайли, следят цялото творчество на този или онзи актьор, режисьор или творческо течение.

Аз ходя на кино, защото е едно атрактивно и колективно изкуство, което заслужава уважение и внимание.

Аз ходя на кино заради различната гледна точка, която ми дава. Заради възможността да видя какво е да си в обувките на някой друг и за да бъда изненадана от собствените ми емоции, които видяното предизвиква. 

Защото доброто кино прави точно това, то помага осъзнаването на собствените ни емоции или казано по друг начин развива емоционалната ни интелигентност.

Вчера в препълнената зала на кино Одеон гледахме последният филм на Пенелопе Крус. Опитвам се да намеря точните думи, с които да отбележа преживяното, но така и не мога да намеря етикет. Женски, истински, жизнеутвърждаващ, драматичен, разреваващ, свеж, човечен, катарзисен, добър, човеколюбив. Може би, думата, която казва всичко е заглавието на филма “Ма ма”.

Горещо го препоръчвам.

Мога да разкажа сюжета, но това значи да ви лиша от удоволствието да се вживеете във филма.

Да си дадете сметка, че точно в този миг имаме всичко необходимо за да сме щастливи.

Точно в този миг и в миговете след него имаме най-голямото богатство, нашият единствен и неповторим живот.

Точно в този миг и миговете след него докато още дишаме, можем да се вслушаме в звука на сърцето си, да разпознаем вълшебните му ритми.  Тези ритми не могат да бъдат имитирани. Разпознаем ли ги, няма начин вече да ги забравим. Тези ритми ни водят към въпроси, на които само сами можем да отговорим.  

Какво е наистина важно за мен?

Какво искам?

Коя част от себе си се опитвам да пренебрегна?

Коя част от мен е твърде заета да се грижи за потребностите на другите, до степен да престана да чувам себе си? 

Какво бих правил ако знам, че ми остават 5 месеца живот?

Какво мечтая?

Давам ли внимание и уважение на собствените си мечти, както давам на всичко, което обичам? 

Какво ме изпълва със страст, вдъхновение, сила и смелост да продължа напред?

Какъв е истинският копнеж на сърцето ми?

Филмът “Ма ма” е филм за любовта и за живота.

Това е линк към програмата на Фестивала: София Филм Фест

 

Вече разгледахте!

Харесва ли ви това, което правя?

Можете да ми го покажете, като ми купите кафе! Благодаря!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*