Лелка - етикетите, които си слагаме

Лелка!?! – кога и защо приминавайки през средната възраст се отказваме да се движим

Алилуя!!!!
Вчера най-после ме споходи мисълта, която обяснява безпътицата, през която успешно преминах.

Всичко се съдържа в простичката дума лелка.

Много гадничка и подмолна думичка.

Веднага казвам, не, въобще не говоря за семейните връзки, която думата леля обозначава. Аз съм щастлива леля с пет племенника и се гордея с това.

Не, говоря за мазната думичка лелка.

Вчера я прочетох в пост на приятелка, която казваше за себе си, че е лелка на 38 и като била по-млада и тя е правила нещо си.

Дран!!!

Нещо в мен превключи и цялата картинка се разгъна.

Възрастта въобще не е характеристика на тялото.

То има магичната способност да се самоизгражда. Необходими са му само подходящите суровини и то успява да превключи на режим здраве.

В думичката лелка е скрита програмата, която реализира бързото ни отказване от благините на живота.

Движение, бъдеще, разширение – това е живота.

А какво прави лелката – лелката говори в минало време.

Аз това правих и другото правих и живях така и изпитах това. Какви мъже имах. Какви любови преживях … и така спомен след спомен живота се смалява.

Движенията се забавят, а изминатите стъпки са до магазина и обратно.

Мммдаааа!

Не знам защо се случва така.

Къде е заложена дефиницията, която след определен брой стъпки се задейства.

Със сигурност знам, че не зависи от възрастта, не зависи от тялото, не зависи от георграфското или манталитетно обуславяне. Това е индивидуален път на всеки един човек.

Необходимо е независимо от ланшафта да продължаваме напред.

Когато имаме цел е лесно, когато имаме проблем си намираме цел. Когато ни е равно-комфортно, ежедневно – загубваме посоките.

Миналото става желано, а бъдещето – забравено.
И ние дамите се превръщаме в лелки, а господата в чичковци, които мислят само в минало време.

Видях го!

Успях да погледна отстрани думите, които изговарям и не ми харесаха.

Аз не съм лелка.

Аз съм на 46.

Аз съм родена през 1975 и съм дете на прехода. Детсвото ми беше преходно, юношеството, годините след това. От преход в преход се поддадох на наложения стериотип и продължих по инерция.

И ето сега 46- лелка.

Моля!!!!!!

Това за мен?????

Как само в минало време????

Та аз сега започвам!

Аз съм дете на прехода – през толкова преходи минах и оцелях, но живота не е само оцеляване.

Живота е импулс, устрем, път.

Живота е дума, която имам да кажа, торта, която имам да направя, дете, което имам да опътя, ръка, която имам да подам, целувка, която искам да усетя, песен, която искам да чуя, дестинация, която искам да посетя, рокля, с която се фръцкам, аромат, с който ухая.

Живота е сега и там където искам.

Там където искам напред.

П.п А това е снимка след час по стречинг с Виктория.
Жива и свежа съм.
Може да съм като грозното пате на опашката в прецизност и скорост, може да правя 2/3 от упражненията, но това няма никакво значение. В този момент тялото ми се справя така и аз съм му благодарна и го обичам. Нямам желание да доказвам или да се състезавам, нямам необходимост. Просто осигурявам на тялото си безопасно пространство, обучено – то знае как да се справи. 

 

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*