Мама и Лили

Хайде и аз за кърменето. Личният ми опит като преминала три пъти през процеса.

Честита ни Баба Марта.

Малко преди да изляза умният ми телефон изпука, за да ме информира с репорт колко време прекарвам на телефона. Цифрата, която видях въоще не ми хареса.

В главата ми веднага тръгнаха оправдания: Е аз не съм пред него през цялото време. Ползвам го и като радио, като фон, аз не гледам телевизия, върша работа на него, ето, тази седмица въобще не съм сядада пред компютъра и т.н. добре звучащи блабосвания.

Оставих ги да изтекат. Оставих телефона на зарядното. Обух си обявките. Облякох якето и излязох. Нищо кой знай какво няма да се случи ако за малко съм без обхват. Не съм си загубила добрия навик да нося тефтер и нещо за писане – така, че липсата на телефон не може да ме ограничи.

Намерих си слънчева полянка и мога да започвам.

Аз съм майка на три вече пораснали деца и темите за раждане, кърмене, отбиване вече за мен са само носталгично споделяне в женска компания на чаша кафе. Така какво мъжете разказват за казармата, за най-големият си улов или за приключение, в което са оцелели. Затова ми е странно, че от позицията на днешната ми гледна точка искам да пиша за кърменето.

Чесно казано, не знам от къде да започна?

Може би най-добре от самото начало.

От моето собствено раждане.

Аз съм се родила в осмия месец. Водите на майка ми изтекли и тя трябвало да отиде да ражда, без каквато и да е друга родова дейност.

Като я попитали: “Имаш ли болки?

Тя отговорила: “Да!” – “ От контракции?” – ” Не, от зъби?”

При изтекли води, се наложило предизвикване на раждане и аз съм се родила естествано вместо на 8.3. на 1.2. – много малко цялото лилаво бебче. Родила съм се и следващите 2-3 дни никой нищо не и казал: Жива ли съм? Здрава ли съм? Всичко ли ми е наред?

Такава била процедурата – без излишни сантименталности. Майките на една страна, бебетата на друга.

Всичко с мен е било наред.

Аз съм момиче – природата е заложила на женския пол повече механизми за оцеляване.

След още няколко дни ни изписали.

Аз съм родена в Русе, в Русе живееха едните ми баба и дядо. В началото сме били при тях. После младото семейство се установило на село – при другите ми баба и дядо – свекъра и свекървата.

На село има две къщи. В едната се спи, в другата се готви и прекарва повече време. Та малкото бебе било в едната къща, а майка му – младата булка притичвала в другата – да сготви, изпере, погрижи за домакинството. И така бебето много бързо разбрало, че за да му се обръща внимание трябва да реве. Трявба да реве силно, за да бъде чуто. За да не реве му давали храна. Процеса се запуска: внимание = храна; храна = внимание.

Докато съм била само на кърма по час – колкото и да съм ревяла, нещата били под контрол, но след като се включило ранното захранване – нещо се объркало.

Необходимо уточнение: Нали вече разбрахте, че това е само история. Щом съм стигнала до тук значи се е случило възможно най-доброто към онзи момент, зада може всички учасници да стигнат живи и здрави до тук, независимо от тогавашните обстоятелства.

Майка ми разказва, че съм била постоянно сърдите и постоянно гладна.

Не, не съм била само гладна.

Искала съм и гушкане, и внимание, искала съм и споделено време.

Неща, които искам и сега, и които дълго време замествах с храна.

Винаги съм била в горните граници на нормите за килограми. Израснах физически много бързо и свикнах да чувам за себе си, че съм едра. Ама какво значи това? В класът ми в начален курс имаше само едно момче по-високо от мен и какво от това? В трети клас бях 50 килограма, в осми – 70. Това са килограмите, които без никакво усилие подържах до първата ми бременност. За височина 172 си е с уговорки – нормално. Тялото ми се беше приспособило. Стоически издържа вегетарианското ми, умствено натоварено учене с много вафли морени. После седенето ми по 8-12 часа пред монитора на компютъра с пакетчета от 6 вафли Чайка и две големи чаши кафе. Издържа три бременности, три кърмения и накрай – и то пропища. ” Е колко още мога да понеса?”

Понесе още много докато ми светне, че нещо в цялата ми система не е наред.

Аз може никога да не съм пушила или прекалявала с алкохола, но това не значи, че нямам зависимост, която трябва да видя, призная, приема и преработя. Да се сдобря с храната, да я смъкна от пиедестала и да я сложа на подобаващото и място – един от възможните източниците на енергия. За това обаче друг път.

С кърменето от съвсем малки се моделираме как в бъдеще ще се свързваме и зареждаме с енергия.

Сега да си продължа за кърменето и моята лична история.

Номер Едно

Първа бременност и 17 дни преди очакваният термин раждане.

Въобще нямах идея какво ми се случва.

Само преди две седмици още пишех SQL програми. Родих и ето ме с бебе.

Ама какво да го правя това бебе? Как да се грижа за него? Как да се грижа за себе си – въобще не знаех, при всичките ми прочетени книги и взети изпити.

Майка ти, не те ли е подготвила?

Ами аз излязох от къщи на 18. После се прибирах вкъщи сравнително рядко и времето заедно го прекарвахме в ежедневни теми, кой се подготвя за неща пет години напред? Хайде да сме реалисти, моля!

Приятелки? – От моята компания аз бях първата с бебе.

Женската консултация? – Там ме мереха със сантиметър колко ми е пораснал корема.

Такива бяха времената. Старите методи за комуникация и предаването на знанието от майка на дъщеря, от баба на внучка бяха замръзнали, а новите още не бяха актуални.

Дет се вика, СОРИ;)

Докато бях в родилното беше лесно. Акушерките се грижеха за бебчето, миеха и повиваха го, подаваха ми го само да го накърмя, а аз имах малко време да се съвзема. Като се прибрахме обаче – цялата нова реалност ме заля.

Болки от разкъсването при раждане, болки от напукани неподготвени зърна на гърдите, следродилна депресия.

На 19тия ден след раждането вече вкъщи бебчето ми беше с 100 гр по-малко отколкото се е родило. От факта, че се е родила по-рано малката госпожица се успива, кърмата ми още не беше тръгнала и нерастящото бебе си беше най-нормалният резултат. Добре, че тогава участъковата лекарка мина да ни види:

“Момиче, какво правиш? Ще се погубите и двете! Веднага да почваш да кърмиш от двете гърди и да дохранваш със сухо мляко с лъжичка да не се отбие.”

И така.

Започнап да кърмя, дохранвам, изварявам, междувременно да пера пелени и изтърбушени памперси ( да и това чудо съм правила след като една жена сподели в детската консултация ).

При 8 хранения на 3 часа по график, мъжът ми ходеше по 8 час на работа, а аз вкъщи само за кърменето отделях 8 часа.

Обаче се справихме. Бебчето позаякна, започна да суче по-активно, кърмата ми тръгна и всичко си дойде на място. Кърмих до почти осмият и месец, като съм захранвала според тогавашните схеми за захранване. Като направи 10 месеца наехме жена за 5 часа на ден, а аз се върнах на работа през това време. Живота си продължи по нов график.

Номер Две

Второто ми раждане беше 4 години по-късно. Пак беше 17 дни по-рано, пак имах разкъсвания, разранени зърна на гърдите и кърмата ми тръгна по-късно. Бебенцето пак се успиваше и пак на втората седмица новата участъкова лекарка ми каза, че ако на един месец бебето не е качило 600 грама ще ни вкарат в болницата.

Този път обаче бях много по-мобилизирана. Не можех да си позволя своеволни депресии. Освен бебе имах и дъщеря на 4 години, която имаше нужда от време и внимание да се справи с промененото статукво.

Вече знаех какво да правя. Кърмех от двете гърди, дохранвах с лъжичка сухо мляко. След като на първия месец кантара с бебчето показа +600 гр спрях всякакво дохранване.

Ерата на bg-mamma.com беше дошла. Вече имах адекватен източник на актуална информация и извор на споделен опит за възможни действия. Това ми даде свободата да вземам самостоятелни решения. Реших дъщеря ми да е само на кърма, като я кърмя на поискване – никакви графици, никакви схеми.

Когато си поискаше я кърмех без скруполи навсякъде.

Кърмех дискретно без да скандализирам общността на малкият град, в който живеехме. Кърменето на поискване ми даде невероятно усещане за свобода и наслаждение, че имам бебе и въпреки това мога да се движа, забавлявам, общувам, много по-лесно ми беше и по-естествено се случваше всичко.

Започнах да захранвам с каквото и да е било след 5тият и месец, когато на един пикник за гергьов ден малката госпожица само дето не хвана кокала да си иска месо.

Междувременно като стана на 11 се върнах на работа за някакви часове, а мъжът ми си остана вкъщи с бебето. За да не спираме кърменето – ми я водеше в обедната почивка. Да, и през този вариант сме минали.

Спрях да кърмя когато разбрах, че отново съм бременна. Личната лекарка каза, че дъщеря ми вече е на 1 година и няма нужда толкова от кърмата. А кърменето може да предизвика преждевременни контракции и не е добре за новото бебче.

Номер Три

Година и половина след второто раждане, родих трети път. Този път без разкъсвания, зърната бяха разработени, бебето беше момче, а мъжете, не търпят да са гладни. Момчето веднага се научи как да засмуква и как да суче. Наяждаше се бързо, обилно и беше спокойно и доволно бебе.

Проблем беше, че по-малката му сестра не можеше да разбере като как така вече тя не е бебето. И за да си запази позициите се върна с пиенето на сухо мляко сутрин и вечер. Така след градина първо хранех нея, на двете сестри им четях приказка, а след това кърмех бебето.

Той също е кърмен на поискване. Захранен когато прояви интерес – към 6 тия месец и го кърмех до една година и осем месеца. Накрая се усетих като животно, което иска да го отдели от себе си. Имах физическа необходимост от това. Създадох му дисконфорт от две седмици. Беше му много трудно, но като свикна като отведнъж порасна и от бебе се превърна в момченце.

Това е моят личен опит с темата кърмене към момента.

Знам какво значат въпросите: Имаш ли кърма? Ти кърмиш ли? Защо плаче, да не е гладно? Ми като не можеш да кърмиш се откажи!

Да, има голямо значение как, кога, от кога са казани тези въпроси. Това обаче не е особенно важно защото през тях аз чувах собствената си неувереност:

Не се справям! Не съм добра майка!

Най-голямата възможна лъжа, продиктувана от желанието ми да съм съвършенна.

Да правя нещата по най-добрия начин.

Мисия изначално невъзможна.

Аз съм човешко същество със своите емоции, страхове, падове, периоди на слабост и безпомощност и това е нормално. Това е естествено. Както дишането : вдишвам, а след това издишвам.

Аз се справям по ВЪЗМОЖНО най-добрия начин и това е нормално и това е естествено. Аз съм добра майка – възможно най-добрата за моите деца, само защото съм тяхната майка и това е нормално и това е естествено.

Не съм свръх човек, не съм свъх жена, аз също имам граници и е нормално когато съм слаба да поискам помощ, да поискам подкрепа, пространство.

Защото ставайки майки ние жените прекалено се натягаме с очаквания към себе си.

Вкопчваме се в децата си и се изолираме от целият друг свят и забравяме, че родителството е благословия и радост и споделяне и свързване и продължение на връзки, отношения, родове.

Имам порив да пиша още умни думи, но вместо това ще се насоча към нещо по-практично.

  • Момичета, каквото и да ви говорят проучете, чуйте и след това сами си вземете решенията. Всеки може да има мнение, но решенията във вашия живот са ваши. Вие знаете, кое е най-доброто за вас и вашите деца. Просто е необходима малко честност и смелост наистина да поемете отговорността си.
  • Кърметено е много личен, специален момент на свързване с детето ви, той може да бъде много приятен и даряващ усещане за блаженство и свобода. Кърменето е една възможност, която природата ни е дала да ни улесни живота няколко месеца. Ако не се чувствате добре обаче, не се насилвайте. Не искайте прекалено много от себе си. За вашето дете е много по-важно неговата майка да е щастлива, отпочинала и в баланс.
  • Колкото и да е странно след толкова изписани думи кърмете по егоистични причини – по – лесно ще ви е. Ако не се получава, няма драма – слушайте себе си и своето тяло.
  • Кърменето на поискване е по-лесният начин за кърмене. В началото може да изглежда по-тегаво, но всъщност детето си прави само график и често той е с прозорци по-големи от стандарта кърмене по час на 3 часа.
  • Кърменето е физиологичен процес на стимулация на млечните жлези. Колкото по-често се стимулират толкова повече секрет – кърма се отделя. Затова в началото е добра идея да се кърми от двете гърди като се редуват дясна – лява, след това лява- дясна. Така едната гърда на кърмене се изпразва напълно, а другата остава полу празна. Когато кърмата тръгне – обикновенно около 20-30 тия ден от раждането схемата може да се регулира – само от едната или само от другата гърда.
  • Опитайте да кърмите легнали. Изключитело е удобно, когато се намери подходящата поза и помощна възглавница. За нощните кърмения си е истинско спасение. Това е момента да се включи и таткото. Той може да става и да ви подава бебето. Така и той ще е включен съзнателно в процеса. Таткото е много важен в живота на детето. Както майка не се става веднага, а ни трябва време за пренастройване така и на мъжете им трябва време и пространство да се осъзнаят татковци. Положената грижа, отделеното време, насоченото внимание прави мъжът свързан с детето си, прави го татко.
  • В началото е трудно да си спомним, особенно когато още сме изтощени от раждането, тялото ни е в рани, а едно малко същество зависи само от нас обаче, преди да се роди детето е имало връзка. Тази връзка е станала причина да се роди детето. На връзката също трябва да се отдели пространство. Време когато ти и той сте вие и в момента не говоря само за секс, при все, че и той е много важен. Говоря за общи теми, цели, споделяния, внимание, интерес – нещо, което е ваше заедно с децата. Ако цялото внимание на връзката се насочи само към децата, те се натоварват с много голяма тежест и отговорност. Да бъдат пазителите на тази връзка, а това ги лишава в някаква степен от собствения им осъзнат живот. Нашите връзки са си наша грижа, дори в моментите на слабост и най-вече в тях.
  • Добра практика е веднъж в седмицата дори ако бебето ви е малко, да излизате само двамата. Нищо не може да му стане за един – два часа ако го гледа някой друг.
  • Не се лишавайте от социалните си контакти. В по-малък кръг и с кошницата бебето може да бъде част от приятелска вечер. Общуване не значи непременно див купон и висока музика. Децата не са тежест, не са ограничение, те са радост и възможност да изразим по-добро свое Аз.
  • Не очаквайте от себе си да огрявате навсякъде – няма драма ако прането не е изгладено, ако сте уморени по-добре се наспете, докато бебето спи. За прането помолете някоя от бабите, които искат да помотнат или наемете жена за почасов ангажимент. В момента, в който се откажете да носите всички тежести се оказва, че се намира начин.
  • Кърменето е важен, приятен и енергоемък процес. Докато кърмите е изключително важно да увеличите и източниците на енергия за тялото си. От моя опит ви препоръчвам Зелена енергия.

Колко интересно, колко отдавна съм искала да напиша тези редове и ето, че те се случиха. Може да имам какво още да кажа, но си оставям място за продължение. Бързо ще отида на топло, ще си направя джиндифилов чай и ще вкарам този ръкопис във виртуалното.

Ех, тая Баба Марта с какви женски теми поиска да се захвана;)

Нали знаете – бели и червени, румени – засмени!

П.П. Дъщеря ми преди малко

– Мамо, защо си толкова уморена на тази снимка?

-Може би защото само преди няколко дни си се била родила и са ми се събрали по 3-4 часа сън на нощ, но както виждаш и двете не го помним;))))

 

Вече разгледахте!

Харесва ли ви това, което правя?

Можете да ми го покажете, като ми купите кафе! Благодаря!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

*