Женската сила

Женската сила

Днес 11.3.2021. Случайно се сетих за този текст. Прочетох го веднъж, после още веднъж. При все, че съм го писала преди 5 години се чувствам комфортно с него.

Не бих искала да променя или пренапиша нищо. 

Не! Искам да променя.

Ще променя снимката. Досега имаше цвете – красиво цвете, но вече ще има моя снимка.

Дълго време се криех зад какво ли не, насърчавайки естесвената си интровертност. Мислех си, че така съм защитена и в безопасност. 

Прочетох отново текста, моят текст, и разбрах, че не ми трябва смелост да го последвам.

Аз осъзнавам своята

Женска сила

Дали времената са такива или аз самата съм достигнала до този етап на собственото си развитие, но темата за женската сила ми е интересна. Това не е някаква форма на ню ейч феминизъм, а нормална инвентаризация: с какво разполагам и как мога да го използвам.

Когато нещо ми е интересно, съвсем естествено е да започна да проучвам, да търся, да намирам,  научавам и след това да искам да споделя наученото по един преработен от моята същност начин. В следващите няколко реда ще се опитам да съм максимално концентрирана в изложението си.

Преди да търся източници на женската  сила е много важно да зная какво ще правя с тази сила. Ако ще я разпилявам: защото съм „разсеяна, ревлива, не фокусирана, бясна, дива, блуждаеща, отдаваща, емоционална, предменструална, ранима..“ и всякакви подобни мрън-мрън и “о, аз горката”, сори, но това няма да мине.

Преди може да е сработвало, но сега сме 2016 и това е меко казано несериозно, защото живота няма да ме остави да продължавам с  такова разхищение.  Разхищение, което ми създава комфорта на преживяванията, но не ме предвижва на никъде.

А сега сме 2016 и вече е невъзможно да стоя на едно място.

Аз съм жена и моята основна характеристика е промяната.

Това е моята сила.

Организма ми така е сътворен, всеки месец да се обновява. Всеки месец, да се подготвя да приеме живота и ако няма този шанс, да изхвърли ненужното,  да се балансира и хармонизира и да започне наново.

Не мога да стоя в първи клас 10 години.

Живота така ще направи, че ще се ускори и ще ми постави такива изпити и задачи, с които на бързи обороти да наваксам проспаните години и да достигна в 8 клас, където ми е мястото.  Това е положението,  за да продължа напред в живота е необходимо да стоя твърдо на краката си, а това значи да се откажа от идеите си за стабилност и да дам предпочитание на плана за вечните промени.

Мини стресовете са полезни, ако постоянно вместо да ги избягвам аз елегантно преминавам през тях, аз развивам моята съдба. Само  чрез постоянните промени мога да избегне глобалните промени, които преминават от периметъра на развитие и отиват в разрухата. Стигне ли се до глобални промени можа само да осъзная колко съм малка, да го приема и вече от тази позиция да продължа нататък.

Задължителният коефицент на новост е от огромно значение за живота. Заедно с това готовността с благодарност да се приемат новите уроци и заедно с тях постоянно да се изменям това са гаранциите за благополучие.

Чудесно, ще се променям. Виждам, че нещо очевидно куца и действам със замах.

Да, обаче това не работи.

Ако се опитам да направя рязка промяна, а нямам заделен ресурс, това може да ме разбие.

Много е важно за мен,  като жена, да не бързам.

Да разбивам целите си, пътя си, на малки стъпки, такива, които да са адекватни на моя ресурс, така че да ми останат сили да премина и да продължа нататък.

И ето получава ми се.

Там съм, за където съм била тръгнала. Имам това, което съм искала. Достигнала съм до определено ниво на благополучие,  на успех, чувствам се добре и щастлива и точно тогава мен ме завладява манията за стабилност. Искам това да бъде завинаги и започвам да се боя от промените.

Още ли се чудите как възникват страховете  за работата, за здравето на децата, за отношенията, за положението в страната и т.н.

Основната сила на жената е в това,че тя може да създаде хармонично пространство около себе си.  А основният компонент на това пространство е лекотата. Защото когато в живота има лекота, там няма борба. Когато в моята енергия има компонента лекота, аз имам осезаемо усещане, че се намирам в Потока.

Да, има известни препятствия, но докато се замисля и те са се решили сами. Не минава без конфликти, не минава без пречки, но те са по-скоро фиктивни, не съществени.

Едно е да събарям стени с главата си и съвсем друго е да отворя вратата и да влеза.

Това са съвсем различни концепции за пребиваване в света.

Но как се създава това хармонично пространство?

Като се  избавя от постоянното напрежение и страх пред бъдещето, а за това е нужно като начало да се доверя на една общо човешка истина:

Светът е направен от любов.

Любов е когато не се боря.

Любов е когато ми се обаждат, че търсят човек на такава и такава позиция дали имам интерес. Любов е когато пристигам на спирката и моя автобус идва.

Любов е когато мъжът когото харесвам сам ме намира.

Не се боря за автобуса, не се боря за работата, не се боря за мъжа, защото аз със моето естествено вътрешно състояние правя това да е така. Това произлиза от някъде дълбоко в мен, не от физически действия, не от умствени умозаключения, а просто чрез вътрешното усещане за мене си.

Моето вътрешно състояние формира моята съдба и в същото време моето вътрешно състояние формира съдбата и на моят мъж,  на моите деца независимо дали те са момчета или момичета.  Защото моите децата винаги ще са в енергийна връзка с мен – тяхната мама, дори когато мен отдавна вече няма да ме има на тази земя.

Затова е много важно аз да съм щастлива, аз да се развивам, аз да получавам удоволствия от живота. Тогава и моите деца рязко ще подобряват своята съдба.

Защото в енергията им достига знание какво е това щастие, развитие, удоволствие от живота.

Любовта това не е стоене в блатото, любовта е постоянно развитие и изменение.

Любовта е развитие в състояние на Поток.

Във връзките ми това не значи живели дълго и безпаметно щастливо. Това значи, че живели и периодично са се цапали, защото всеки един човек е абсолютно различен свят със свои собствени закони. Това значи, че тези двама човека избрали да живеят заедно, се виждат, чуват се, договарят се, правят компромиси,  успяват да излязат от ситуацията и продължават нататък и благодарение на това живеят дълго и щастливо. Трудностите не са стопери, те са естествени етапи на растежа.

Оказва се, че най-важното нещо за мен е интереса.

Живота затова се е погрижил всеки път да преминавам от етап на етап. Така ми дава възможност всеки път да ми е интересно, само и единствено интересно.

Няма ли интерес – няма живот.

Интереса създава желанията.

А какво са желанията?

Желанията са този потенциал, който ми дава възможност да се придвижвам напред.

Добре де, да се върнем към интереса. Интерес към какво?

Интерес към себе си.

Интересите, които ме подкрепят като жена са: интерес към себе си, аз трябва във всеки един момент да съм си интересна, интерес към семейството, интерес към нещо, което е извън семейството: хоби, идея, организация, което да ме стимулира да се развивам и да научавам нови неща. Ако нямам интерес, няма шанс да имам усещане за лекота, няма шанс да пребивавам в Потока.

От позицията интерес към себе си е много важно да си спомня какво искам аз и да не се притеснявам, че го искам.

Защото понякога желанията ми са много специални, но понякога желанията ми са много банални и дори пред самата мен не си позволявам да си ги призная. Може да не ми се искат круизи, коли и диаманти, а съвсем простичко да си осъществя детското желание да имам голямо рунтаво куче например.

Това е!

Всеки път имам два начина за вземане на решения от любов или от страх.

Ако постъпвам от любов това значи интерес към живота и желание да получа удоволствия и проучване на новото.

Ако постъпвам от страх – желание за стабилност и защитеност.

Работеща и добра изходна концепция е: благодаря за това, което имам до момента. Всичко ми харесва и знам, че може да стане и още по-хубаво.

Благодарност, доброта, но и цели, желания, интерес. Има ли желания има и път.

Не се боря за автобуса, не се боря за работата, не се боря за мъжа, който харесвам, осъзнавам, приемам и почитам своята женственост и силата, която тя ми дава.

 

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*