It’s my life

Днес намерих малко време и отново съм в Борисовата градина – студено, слънчево, ухаещо на цъфнала акация и трънбъз, а ефира кънти от репетицията за големият концерт на Бон Джови довечера.

Захласната от започващите и спиращи звуци се усещам как припявям почти на глас – it’s my life – Да, това е моят живот. Поредица от неповторими мигове, срещи, емоции, уроци.

Точно преди три години по това време на годината една друга голяма група имаше концерт в София – AСDС. Групата, с чията музика доста често започваха и свършваха студенските ни купони. Обаче, когато се наложи да избирам между концерта и семинара на Том Щрайтер – избрах семинара.

През последвалите два дни, нито за миг не съжалих за направеният избор.

Зала номер едно на НДК беше събрала към 3000 човека, дошли да видят на живо геният на мрежовият маркетинг. Човекът, който въпреки, че не е “висок, млад и чернокос” можа да прикове вниманието ни и да не го изпуска нито за миг през целодневният работен цикъл. 3000 човека попиваха всяка негова дума, изпълняваха задачите му и бяха адекватни участници в случващото се, скуката и отекчението бяха далече.

Как го постигна ли?

През цялото време говореше на език пълен с ясни послания, разказваше истории, даваше ползи и познания за всеки един от нас. Всеки от нас се припозна и взе нещо за себе си.

От обученията на Аквасорс и преди бях чувала за 4 цвята и как хората общуват помежду се.

Аз винаги съм обичала големите компании, веселата глъчка, пътешествията и точно за това се бях определила като синя.

Ами да, аз съм синя – сините всички ги харесват.

Но когато Том Щрайтер започна да разказва за 4-те типа цветове, аз се усетих как се свличам като разтопена свещ на стола си.

Защо не искаме да видим очевидни за себе си неща?

Точно тогава Големият Ал подчерта нещо много важно: все пак не е важно ние какви сме, а какъв е човекът срещу нас.

Но да започна отначало.

Ние не живеем сами, ние сме част от общност, група, общество и всеки от нас има какво да каже и предложи на хората около себе си.

Говорим, говорим, говорим, а често все едно не ни чуват, все едно говорим на чужд език.

Защо?

Защото ние наистина може би говорим на чужд език на човека срещу нас. Може би той наистина не чува думите, които произнасяме, защото може би неговото възприемане на света е съвсем различно. Когато говорим на различен за човека език, той не ни чува, не ни вярва и дори не ни харесва.

Ако съм в Албания, голяма работа, че знам перфектен японски. За да бъда разбрана в Албания е добре да знам поне малко, пък било то и развалено, албански.

Какво да направим тогава?

Необходимо е да положим усилие да опознаем човека срещу нас. Съзнателно да проговорим на неговият език. Да казваме думите, които той чува, очаква и разбира, и това не е манипулация, а грижа за нашето общо разбиране и свързване.

Според Том Щрайтер има 4 вида персоналност и съответно 4 различни езика.

• Жълтите: Жълтите искат да бъдат част от екип, за да могат да помагат на другите . Страхуват се да вземат решения, да не би тяхното мнение да обиди някого. За тях са важни думите помощ, приятел, общност, семейство.

С жълтите трудно се говори за пари.

Ако има организирано парти и всички са вече седнали по местата си жълтият ще се огледа и ще избере масата където има седнал само един човек зада го подкрепи и на този човек да не му е скучно.

Ако трябва да си представите визуално един представител на жълните си представете една дама с весели дрехи около, която има деца, които тя обгрижда с лекота.

• Сините: Сините нямат нужда от детайли, те веднага се включват в действието. Те постоянно говорят. Говорят, когато се събудят, говорят през целият ден, говорят и през вечерта като обикновенно не казнат нищо съществено. Не си мислете, че сините ви слушат. Умовете им са много бързи и те мислят в 200 различни посоки. Лесно се разсейват и отвличат. Думите, които са важни за тях са парти и купон, много хора.

За тях е много важно да се срещат с много хора и да опитват нови неща, да вършат вълнуващи пък било и екстремни действия.

Ако са поканени на парти те ще седнат на масата където е най-шумно и където има само един свободен стол и веднага ще започнат да обясняват нещо.

Ако трябва да си представите син представител – представете си човек облечен в хавайски панталони, които неспирно говори и ръкомаха.

• Зелените: Зелените са хората на информацията. Изследвания, проучвания. Те са тези, които трябва да знаят всички отговори и които не обичат да се прегръщат. На зелените не им е конфортно с други хора.

Ако са поканени на парти те просто няма да отидат, ще си останат удома сред книгите и компютъра.

Зелените преди да вземат каквото и да е било решение проучват цялата необходима информация и въпреки нея отново се колебаят, но веднъж решили са точни и последователни. Тяхната дума е информация.

Ако трябва да си представите зелен представител си представете дама с бизнес костюм в тъмни или пастелни цветове.

• Червените: Червените са тези, които обичат да командват, да казват какво другите да правят. Те са добри организатори, шефове, ментори, политици. Червените са лидерите в компанията. Думите, които чуват са пари и най-доброто.

За тях са важни резултатите.

Не слушат, защото си мислят, че знаят всички отговори.

Обичат състезанието, признанието, трофеите. Ако са поканени на банкет ще вземат микрофона и ще кажат на всички кой къде да седне.

Червените обичат да се обличат с друхи от известни марки, за тях е важно да изглеждат класни.

Въпросите, които ще ни помогнат да различим цвета на човека срешу нас са:

Какво работиш? – Професиите до голяма степен показват цвета на човека.

Какво правиш през свободното си време? – Дори и да не работи работата, която е за него през свободното си време човек намира начин да навакса своите си неща.

Какво най-много ти харесва в твоята работа или твоето хоби? – Въпросът, при който човек наистина разкрива себе си.

Довечера е големият концерт.

Музиката ще ни свърже, ще нажежи емоциите ни, ще ни изпълни с радост и еуфория, ще се чувстваме едно цяло.

А когато дойде утре отново единствено от нашите желания, умения и действия ще зависи как успяваме да общуваме и да се свързваме. Защото нашето щастие и успех зависи и от щастието и успеха на човека срещу нас, колкото и да забравяме, че сме едно.

Деяна