Аз съм Диди

Днес ми се случи много мила случка.

Излязох да се поразтъпча нерегламентирано из най-дивата част на Борисовата градина.

По едно време моята дива пътечка се пресече с една от асфалтираните алеи, а там имаше майка с количка и малко момиченце на около две години.

Първо ме видя момиченцето и започна да ме сочи с пръст:

“Ди-ди!”

Майката побърза да го поправя: “Не, не е Диди!!”…

“А, не! Диди съм” – започнах да се смея аз.

След това клеквах да съм на ръстта на момиченцето и я попитах:

“Аз съм Диди, а ти коя си?”

“Кака!”

Това е положението, малката дама може да не знае как се казва, но знае, че е кака!След това се разделихме като поне 5 минути си махахме за чао и си давахме въздушни целувки.

Та така, аз съм Диди ;))))!

 

Харесва ли ви това, което правя?

Можете да ми го покажете, като ми купите кафе! Благодаря!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*