Днес ми се случи много мила случка.
Излязох да се поразтъпча нерегламентирано из най-дивата част на Борисовата градина.
По едно време моята дива пътечка се пресече с една от асфалтираните алеи, а там имаше майка с количка и малко момиченце на около две години.
Първо ме видя момиченцето и започна да ме сочи с пръст:
“Ди-ди!”
Майката побърза да го поправя: “Не, не е Диди!!”…
“А, не! Диди съм” – започнах да се смея аз.
След това клеквах да съм на ръстта на момиченцето и я попитах:
“Аз съм Диди, а ти коя си?”
“Кака!”
Това е положението, малката дама може да не знае как се казва, но знае, че е кака!След това се разделихме като поне 5 минути си махахме за чао и си давахме въздушни целувки.
Та така, аз съм Диди ;))))!
