Представи си следната реалнa ситуация.
Късно е.
Навън е абсолютен мрак.
У вас като на Нова година цялото осветление свети,
телевизорите по един в стая,
компютъра – всичко работи и бълва информация.
Ти си се захванал с приготвянето на нещо важно за теб, което ще ти трябва за утре.
Точно тогава – мрак.
Претоварване в системата, авария в енергопреносната система и тъмнината залива искрящото от светлина до момента местенце.
Първо – нищо не променяш. Надяваш се ,че всеки момент нещата ще се оправят от само себе си.
Времето минава, промяна в ситуацията никаква.
Решаваш да си легнеш , като не може да правиш нищо, поне да се наспиш като нормален човек.
Малко преди съвсем да си се отнесъл – мисълта за недовършеност, за неотложност и за несвършена задача те разтърсва.
Опитваш да я потушиш с:
“Това са независещи от мен причини.”
“Трябва да ме разберат. Какво като е важно?”
“Какво мога да направя аз при тази ситуация?”
За кратко тази мисъл те успокоява, но само за много за кратко.
Напрежението вече е доста голямо, за да се потуши с някакви оправдания.
Със сигурност има някакво решение?
Какво е то?
И тогава се сещаш.
Някъде беше срещал прожектор, който може да освети част от ситуацията и да даде по-голяма яснота и възможност за действие.
Технически характеристики: Прожектор – един от типовете дизайн на човешкото същество според системата Хюман дизайн.
Особени белези:
- Не енергиен тип.
- По същество напълно алтруистичен, често срещано явление почти до болезненост зацикляне на тема “Тук съм да помагам”.
- Приковаващ поглед.
- Най-добра ефективност при комуникация с един човек.
- Необходимост от дълги периоди на възстановяване и презареждане.
Стратегия: Изчакване на покана и припознаване.
Полезни свойства:
- Способност да коригира ситуации, да проследява ситуации, да дава яснота и една по- различна гледна точка. Гледна точка извадена от формалния контекст на очевидното. Да предлага възможност за решения с оглед на развитие и перспективи в един по-голям мащаб.
- Да завихря и увеличава емоции и енергии;
- Да създава усещането за “Аз съм специален” у човека с когото общува.
Фабрични дефекти: Еуфория когато е припознат и помага, и почти постоянна депресивност, когато изчаква покана и припознаване. Необходимост да чува обратна връзка за своята полезност.
Характерен представител на вида: Пепеляшка
Спомняш ли си приказката за разглезеният принц, за когото нямало сила, която да го накара да порасне.
Същият, който категорично отказвал да се задоми, да поеме отговорността си и да управлява своето царство.
Да, точно този, който беше довел до такова отчаяние собствения си баща, че го беше принудил, да обяви бал за всички неомъжени момичета само и само неговият неразумен син да се опомни и да поеме съдбата си.
Колко красота имаше оная вечер.
Колко трепет, женски чар, шум от коприни, блясък на перли, прически, букли и притихнали надежди.
И въпреки тях принцът беше груб, арогантен и саркастичен.
Всяка от девойките му изглеждаше или прегърбена или претрупана или обсебваща.
От толкова много красота и младост на едно място нито една не беше достойна за него … до момента, в който ги видя.
Две искрящи очи.
Нещо се случи.
Изведнъж топла вълна обля цялото му тяло, жестовете му омекнаха, по лицето му изгря усмивка. В унес той се придвижи към тях и направи жест на покана.
Музиката спря и само след миг започна отново като ги понесе във вихъра на танца.
Как изглеждаше, как беше облечена, как бяха сплетени косите и, нищо от това нямаше значение.
Когато часовникът започна да отброява полунощ странното момиче изчезна, като остави след себе си една забравена обувка и един променен принц.
Така сработва вълшебството на прожектора.
Той трябва да бъде поканен, да бъде припознат да промени ситуацията и след това да бъде оставен да си отиде, за да може да бъде намерен отново.
