Моят опит със семинари за финансова грамотност за деца ( част 2 )

Втора история

Втората ми история е за игра Потоци пари, която проведох за частна клиентка.

Една дама поръча за дъщеря си в 7 клас серия от 4 игри-тренинги.

На дъщерята и предстоеше кандидатстване в частен колеж и майката искаше да я мотивира да учи като и покаже голямата житейска картина чрез опростената симулация на настолната игра.

На първите ни две срещи участници бяха само девойката и нейните родители. От първата игра останаха впечатлени, а след втората нямаха търпение кога ще е следващата ни среща. Факт беше, че тримата се познаваха добре, чувстваха се в безопасност един с друг, което беше чудесно за начало, когато се въвеждат за пръв път понятията.

За да се усети истинската сила на принципите обаче е необходимо да се излезе от комфорта на познатото.

За третата игра реших да променя вече създалият се стереотип като поканя още трима участници. Поканените бяха голямата ми дъщеря Маги, тогава на 14 години, по-малката Лили тогава на 10 и шестият присъединил се участник беше 10 годишният братовчед на седмокласничката.

Сформира се разнородна и разнолика компания.

От шестимата участници само малкото момче за пръв път чуваше и се запознаваше с правилата на играта.

Не съм сигурна доколко самото му присъствие беше доброволно решение.

Докато припомнях правилата той тайничко поглеждаше телефона си.

Потоци пари е настолна игра съотнетно има игрална площ, върху която са двата етапа на играта, има пионки – цветни мишки, има зарове, с които се определя всеки участник, на кой сектор е попаднал и какво действие трябва да извърши. Когато участниците са 6, обикновено има малко забавяне в предвиждането. При едно от изчакванията, докато дойде неговият ред братовчедът се оказа, че е изпратил sms на майка си с молба да плати за зареждането на следващото ниво на някаква електрона игра.

Не знам как успяваше, но напрактика беше и там и тук докато леля му не видя и не санкционира нерегламентираното занимание с отнемане на телефона.

Това беше момента, в който младежът остана само при нас, буквално влезе в ситуацията и почти физически усетихме как насочи вниманието си.

При все, че беше само на 10 години, виждаше играта за пръв път и сметките му бяха сложни, той много бързо разбра какво се иска и целенасочено започна да прави необходимото.

Играта Потоци пари има два етапа и съответно две големи цели. Първата е да се излезе от Омагьосаната въртележка, като се постигне финансова независимост( Процесът, при който наличието на пасивни доходи покрива ежемесечните разходи).

Да си призная аз като координатор бях изключително учудена от това, което се случи по време на тази игра.

Докато другите участници едва навлизаха и започваха да следват някакви стратегии двамата 10 годишни излязоха от Омагьосаната въртележка. Първо Лили, а когато дойде и негодият ред и братовчеда. За повечето участници това не беше първа игра затова, реших да дам възможност да се играе и на Бързата писта – второто игрално поле.

Набързо обясних новите правила и какви са вариантите в тези условия да се постигне победа: първият начин като се натрупа определена сума чрез купуване на различни бизнеси, а вторият като се достигне сектора където е била мечтата на съответният участник.

За да си победител в играта Потоци пари е необходимо да си достигнеш мечтата.

Това им беше достатъчно.

Отново изключиха всякакви разсейки, фокусираха се и за няколко хода достигнаха мечтата си – първо единия, след това буквално на същият ход и другия.

Двамата 10 годишни станаха крайните победители.

Какво последва после?

Победата им отмени всякакви санкции. Взеха си единият телефона, другият таблета и буквално ни изключиха от вниманието си .

Следващите излезли от Омагьосаната въртележка бяха участниците на 13 и 14 години.

Направиха го с много повече усилие и напрежение.

Без никакъв шанс да се предвижат към заветната финансова независимост останаха двамата родители. В течение на играта те така се бяха вживели в подобни на действителни житейски ситуации: съкращения, раждане на дете, даване на пари на този или онзи, толкова емоционално подходиха към конкретните случки, че въобще не беше трудно да се разбере какви паралели правят с реалният си живот.

Какво научих аз след тази игра?

Може би аз бях най-шокираната от тази игра, защото като майка абсолютно категорично преследвах всякакво губене на време с електрони игри. Случилото се през изминалите два-три часа обаче ми показа нещо, за което въобще до тогава не се бях замисляла. Децата ни играейки на своите телефони и таблети тренират умения, които ако им се покаже как много бързо могат да преобразуват в полезни за тях. Зад привидната им отнесеност и разсеяност се крие развиваща се способност бързо да превключват между процесите, да се концентрират и фокусират към преследването на ясни за тях цели.

Да, никоя крайност не е здравословна, но както винаги медалът има две стани.

Научих, че колкото по-рано децата се запознаят с принципите на финансовата грамотност толкова по-естествено и бързо навлизат в тях и ако им се покаже започват веднага да ги прилагат.

Трета история

Третата история, не е от проведен тренинг по финансова грамотност, а от един час на класа.

Когато малката ми дъщеря стана в 5 клас, като всички деца на тази възраст попадна в нова ситуация.

Кабинетната система замени уюта на собствената класна стая. Младата грижовна учителка от начален курс беше заменена с 13 учителя, всеки с различени изисквания и подход.

Хубавото беше, че и този път имаха късмет с класната. Отново бяха попаднали на млада, вдъхновяваща учителка, на която видимо и пукаше за децата от повереният и клас. Тя търсеше всякакви начини как да посее семената на знанието, екипната работа и адекватните човешки взаимоотношения в създалата се социална среда. Полагаше не малко усилия и въпреки това, по-възрастните и колеги постоянно изказваха възмущение, че класът на дъщеря ми е шумен и неуправляем.

Да, те бяха шумни, но изключително задружни, любопитни и умни деца.

Та в 5 клас, в часа на класа ме поканиха да им разкажа какво е това финансова грамотност . Познавах децата, за всички бях „мамата на Лили“ и можеше непринуденият тон да бъде водещ в получилата се среща, но те бяха притихнали и очакваха с любопитство какво имам да им кажа.

Започнах да им разказвам за парите и колко е важно да знаем как идват при нас и как да боравим с тях. Показах им какво значи да си наемен работник или да имаш свободна професия. Какво е да създаваш бизнес и кога си инвеститор.

Децата веднага реагираха.

„Добре де, защо никъде не учим това? Защо ми е биологията? Защо трябва да помня някакви дати?“

Опс, ами сега.

Какво можех да им кажа, зада видят, че всяко нещо в техният живот има значение.

Познавах децата от малки, класната им ми беше дала доверието си, затова взех уверено тебешира и нарисувах една стълба.

• На това стъпало е явяването ми на олимпиадата по физика, след която като награда ме приемат в Математическата гимназия.
• На това стъпало попадам в университета.
• Тук работя като програмист.
• Тук решавам да имам трето дете.
• Тук докато съм по майчинство правя собствен бизнес.
• Тук идваме в София.
• Тук Лили става ваша съученичка.

Така на всяко стъпало поставях неща от моя живот, които са ми се случвали, защото съм използвала ресурси от нещо преди това, но трансформирани по нов начин. Често проблемните ситуации са ме качвали на следващо стъпало и нямаше да мога да се справя с това ако преди това не съм била събрала знания, умения и опит.

Определените 45 минути бързо свършиха, а с тях и моят разказ.

Малко вероятно да е свързано с този час на класа, но няколко дни след това дъщеря ми ми разказа как нейните съученици имали бизнес идея.

На няколко момчета им хрумнало да си направят собствена електронна игра.

В междучасията се събирали да мислят сценарий и герои. Разпределили си кой – кой герой ще нарисува.

Няколко месеца по-късно Лили ми обясни, че трима от съучениците и решили да доразвият идеята. Решили да съберат по 150 лв от джобните и помолили родителите си да им отворят фирма, която към момента няма да е действаща, но поне ще си запазят името докато дойде време да заработи.

Финансовата грамотност за деца не е ли това невъзможна мисия в тези забързани, консуматорски времена?

Според мен това е задължителна мисия за нас големите ако искаме децата ни да осъществят потенциала, с който идват.

П.П.

Не знам дали някога фирмата и нейният електронен проект ще сработят само времето ще покаже, но знам, че в сегашното училище на дъщеря ми, където профилът е предприемачество, деца от последните класове са измислили и реално са създали тяхна настолна игра: “Цар на историята”