Моят опит със семинари за финансова грамотност за деца ( част 1 )

Преди 9 година за пръв път играх играта”Потоци пари”.

Какво започнах да научавам тогава?

Започнах да научавам, че нашето сегашно състояние е резултат от нашите минали мисли и убеждения. Ако нещо в него не ни харесва, необходимо е да променим тях.

При все, че са минали девет години от тогава, при мен още излизат предизвикателства, с които съм отказвала да се справя, защото убежденията ми са било на съответното ниво.

Толкова ми се иска хубавата промяна да се случи веднага, щрак и готиво.

Да и то се случва така, но като при всяко раждане освен бебенцето се изражда и плацентата.

Старите убеждения са ни защитавали и пазили, но няма как да ги  запазим, процеса на раждане се е случил. Ако плацентата се е накъсала и са останали неизвадени парченца от нея, след родилният процес се забавя, получават се възпаления и усложнения.

Та с тази настолна игра можем да си правим диагностика, в безопасна среда да виждаме парченцата на старите ни убеждения и съзнателно да ги отстраняваме.

Не е лесно, но е просто!

Някъде бях чела, че най-лесният начин да научиш нещо е да започнеш да го преподаваш. Може би това беше вътрешният ми подтик да започна да водя игри „Потоци пари“.

Да, аз не съм финансист. Не съм завършила никоя от направленията на икономиката. Не съм психолог или лицензиран и сартифициран експерт в дадена област. Преминала съм задължителното, официално обучение за координатор на играта „Потоци пари“ . Във времето съм натрупала огромно количество опит от провеждани игри с различни клиенти. Имам собствен личен опит, в който естествената ми недоверчивост е тествало принципите, на които играта обучава.

Принципите работят!

Всеки път, когато се опитвам да ги пренебрегна, заобиколя, игнорирам, изшикалкавя с тях, те се изправят и разбиват наивната ми упоритост на пух и прах.

Заради тази игра, с мен се случи и още нещо много важно. Благодарение на нея, открих едно от моите призвания: да обучавам жени, деца и млади хора на принципите на финансовата грамотност.

Със следващите няколко реда искам да ви разкажа три различни истории, за моя опит с провеждане на семинари за финансова грамотност на деца.

Първият е от един съвместен проект с Община Свищов. Отдел Образувание към Общината бяха спечелили проект за личностно развитие на ученици от 8 клас и ме бяха поканили като външен лектор, да запозная подрастващите с принципите на финансовата грамотност.

На задължителната лекция бяха 24 ученика, а на допълнението – реално практикуване на въведените понятия с помощта на настолната игра „Потоци пари“ бяха останали само 10 осмокласника: 5 момчета и 5 момичета.

Правилата на играта са такива, че в нея могат да участват само 6 участника или 6 отбора. Докато мислех как да ги комбинирам така, че да се вместим в ограниченията на правилата, децата взеха решението сами: момчета срещу момичета.

Аз ги подкрепих: Добре, правим го!

Запознах ги с правилата, обясних попълването на документите, начините на вземане на решение и основната цел: Как да живеем нормално без да се налага да ходим на работа? Да работим, защото това е наше призвание, а не средство за оцеляване. Как да постигнем финансовата си независимост? – Като създадем и притежаваме пасивни доходи, които да ни плащат месечните разходи.

Започнахме.

На мен като страничен наблюдател ми беше изключително интересно да проследя какво се случваше в движенията на новосформиралите се два екипа. За яснота ще повторя техният избор и ще ги наричам: отбора на момчетата и отбора на момичетата.

И така.

Какво се случваше при момчетата?

Искрено бях впечатлена, колко бяха дисциплинирани. Те имаха ясна цел, ясна структура, ясни правила и инструкции. И петимата изключително концентрирано проследиха всяко едно от обясненията и веднага започнаха да прилагат наученото. Всеки един от тях взе свое копие от общите документи и съвсем прецизно започна да ги попълва. Веднага без да се уговарят избраха лидер, който да взема решенията.

Какво се случваше в това време с момичетата?

Те също бяха 5, всяка от тях също получи копие от документите, но само една ги попълваше, друга изговаряше решенията, а останалите стояха отстрани и гледаха.

Защо стояха отстрани и гледаха?

Защото било много сложно и нищо не разбирали. Обаче държа да отбележа въпреки, че е сложно и нища не разбират, те не си бяха тръгнали като останалите 14 човека. Те бяха останали и бяха част от целият процес.

Момичето, което водеше документацията, имаше самочувствието на отличничка и беше изключително точна в сметките и отчитането на детайлите. Когато, обаче ситуацията ставаше „напечена“ и трябваше да се вземе решение, тя запазваше мълчание. Осъществяването на процеса за вземане на решение правеше другото момиче, което всеки път не пропускаше да попита: Според вас какво е добре да направим?

Това бяха двата екипа.

Момчетата изключително стегнати и дисциплинирани, момичетата – разпилени и несигурни.

Със започването на играта, момчетата очевидно поведоха. Те попадаха на възможности и купуваха активи. Момичетата, също попадаха само на възможности, но от прекалена плахост не вземаха решения и пропускаха появилите се ситуации.

Аз също бях там. Може би, защото бях по-голяма, много добре виждах какво се случва. Как всяка от групите беше попаднала в характерни архетипни за пола си ограничения. Аз бях там и затова реших да поема риска и да им дам възможност да получат повече от преживяването и се намесих.

Сложих малко по-строгият си тон и се обърнах към девойките:

„Момичета, какво правите? Защо се отказвате?“

„Ами, ние нищо не знаем, нищо не разбираме!“

Може би, реакцията ми не беше педагогична, но кипнах:

„Какво значи, че нищо не знаете и не разбирате? Знаете, толкова колкото тях. За момчетата играта също е нещо ново, но те полагат съзнателни усилия да го разберат, а вие се отказвате без дори и да сте опитали.“

Бам!

Оказа се, че намесата ми е била навременна и ефикасна. Видимо не реагираха по никакъв начин, но следващият път, когато попаднаха на възможност, момичетата купиха акции.

При следващите им ходове акциите, които бяха купили поетапно покачваха цената си. Момичетата, обаче не бързаха да продават. Решението вземаха заедно, петте, и след всяко съзнателно взето решение увереността им порастваше. Накрая успяха да устоят на напрежението и продадоха акциите си на максимална цена, с което по същество успяха да наваксат преднината на момчетата.

В момчешкият отбор се получи друга интересна ситуация. На пазар се появи купувач, който търсеше къща със 3 стаи и 2 бани – Момчетата имаха две такива къщи. Една част от тях искаха да продадат двете, друга само едната – започна спор „за“ и „против“.

Накрая лидера каза: „Продаваме само едната“

Точка!

По-късно се оказа, че са взели неподходящото решение, защото останаха с по-малък паричен оборот и с по-малки финансови средства да попаднат на по-добри възможности. Факт, които всички видяха, но никой от тях постфактум не коментира.

Лидерът беше казал.

Ще ви изненадам ли ако ви съобщя, че на финала двата отбора: на момичетата и на момчетата приключиха с почти равни резултати. Въпреки незначителната си преднина, момчетата абсолютно по джентълменски благодариха на момичетата, че са били техен достоен съперник.

Аз също съм им благодарна. Аз също научих много от този час по финансова грамотност.

За пореден път се убедих, че играта е най-естественият ни път към познанието. Чрез играта, ние хората проявяваме, автентичните си заложби и стереотипи. Чрез играта ясно могат да бъдат видени и отчетени нашите силни и слаби страни.

Докато при момчетата темата за парите, важността и дисциплината необходима за нейното овладяване беше естествена и интуитивна, момичетата имаха нужда от обучение и пример, че също могат да познават, използват и насочват паричните потоци за свои цели.

П.П.

Като финал ще ви насоча вниманието за размисъл към още една тема, която се появи онзи ден в играта ми с момичетата и момчетата.

Темата за лидерството:  При момчетата: Аз казах. Точка. При момичетата: Какво според вас е добре да направим?

 

Вече разгледахте!

Харесва ли ви това, което правя?

Можете да ми го покажете, като ми купите кафе! Благодаря!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*