танц на противоположностш

Може ли да те поканя на танц?

Ще ти разкажа за едно момиченце.

Може да е и момченце, но аз съм момиче.

Така ,че за по-голяма правдоподобност…

И се ражда едно момиченце. С големи очи, широка усмивка и пронизващ рев когато е гладно. Расте си весело, палаво и любопитно .

И както се случва винаги при комбинацията на тези три думи: весело, палаво и любопитно се появяват и беличките. Първо малки, после малко по-големи и в живота му се появява израза:

”Трябва да бъдеш добро момиче!”

То не доумява.

То е добро.

Какво значи, че “трябва да е добро”?

Първо момиченцето не променя нищо. Прави си ,че не разбира появилия се израз.

То си е добро, просто чашата не иска да стои на ръба на масата, а кокошките си правят състезание коя първа ще излезе през вратата.

Виж съседчето нямаше как да разбере, че новата кукла не иска да ходи в ръцете на други деца ако не му беше казано.

“Трябва да си добро момиче!”

Добре де , ще ги послушам. Я да видим какво значи това , ще пробвам.

Следващият път когато съседчето пак ми взе куклата без да ме пита, въпреки гнева, който се надигна в мен, аз си премълчах.

Точно тогава ми казаха…”Точно така. Трябва да си добро момиче!”

Аха, ясно!

Това значело: ”Трябва”

Какво направих с гнева. Преглътнах го. Както се гълта голямо хапче, което ти засява на гърлото и си мислиш, че ще се задушиш. Не се задушаваш, само после малко ти е гадно. После се оказа, че ти е гадно само в началото, после се научаваш.

“Трябва да си добро момиче!”

Добре!

Заковавам усмивката си за всякакви обстоятелства.

Ставам мила, отзивчива, разбираща, никаква друга – само такава каквато трябва да бъда.

После: “Трябва да си добра “ влезе в комбинация с:

“Трябва да си отличничка” – Тук вече доста се напъвах да се сетя какво трябва да преглътна за да се получи, така и не се сетих затова понякога ми се получаваше , понякога не. От което усещах , вътрешна неудовлетвореност ,че не изпълнявам указанията.

После се появи следващото..”За тази височина трябва да тежиш еди колко си килограма”, но аз съм 2 килограма повече.

Ау сигурно изглеждам много зле, я да видя в онази витрина…

Да, прави са! За тази височина трябва да съм минус два килограма – ще го преглътна това и от утре 20 дни ще съм само на ябълки…

Едно “Трябва да”, автоматично си се навързваше със следващото “Трябва да”, престанах да разсъждавам какво точно значеха, бързах да изпълня поредното.

Започна да се случва нещо странно. Пред деня аз наистина бях такава каквато трябваше да бъда – винаги усмихната, мила , разбираща, отзивчива към всичко и всички. Трябваше постоянно да съм сред хора, които да потвърждават добри ли съм се справила с това, което трябва да бъда. А нощем се чувствах като загубено пале, треперещо от кошмари, незнаещо кое и какво наистина е. Като две различни същества – едното само в бяло, другото само в черно.

Пропастта ставаше все по-голяма – напрежението зад задължителната усмивка все по-очевидно.

Какво се случи после ли?

Веднъж  пътувах с градски автобус. Купих си билетче, продупчих си го и от старание, че трябва да съм редовна когато дойде контролата билтчето ми изчезна. Платих си глобата. Защото трябва да съм готова във всеки момент за проверка…

Преглътнах и това, но се оказа, че вече съм се препълнила.

Прибрах се в къщи.

Погледнах се в огледалото.

Аз съм това което съм.

Аз съм това което искам да съм.

Аз отказвам да бъда това, което трябва да бъда.

Аз мога да бъда мила, но аз мога да бъда и гневна.

Аз избирам да бъда мила, защото го искам. Аз мога да бъда дива, лъчезарна, весела да бъда сърцето и душата на компанията и в същото време мога да бъда и тъжна и притихнала, разхождаща си сама със своите си мисли.

Това пак съм си аз.

Не трябва да бъда друга.

В мен има добро и зло,  дебело и слабо,  весело и тъжно, хитро и наивно, мъжко и женско.  Като в прекрасно танго  черното и бялото се преплитат, събират и разделят.

В страстната комбинация на техните нюанси от тонове и полутонове аз нежно и с финес рисувам моя свят.

Прекрасна хармония на крайностите, в която е събрана цялата палитра на дъгата.

 

Вече разгледахте!

Харесва ли ви това, което правя?

Можете да ми го покажете, като ми купите кафе! Благодаря!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

*