Автор или жертва

Автор или Жертва

Сигурно сте забелязали, че от няколко седмици в постовете ми има информация как да се създадат стабилни основи на присъствието в Инстаграм. Стъпка по стъпка се опитвам да покажа различни аспекти от построяването на виртуалният образ.

Каквото и да пиша обаче, ще е недостатъчно и няма да даде необходимите резултати. Защото действията водят до резултати, а действията всеки си ги прави сам. Има още нещо, за което всеки сам има да се погрижи.

Това е преработването на негативните убеждения свързани с парите.

Защо с парите?

Защото парите са творяща енергия. Те са в неограничено количество и са категоричен признак за ползите, които даваме на света.

Света е изобилен.

Изначално ние хората имаме право на достъп до изобилието на парите, но с течение на времето сами се отказваме от това право и правим случването да е трудно.

Мога да говоря още много по темата, но вместо това ще ви разкажа нещо конкретно.

В края на май бях на плейбек представление, разказите на другите хора събудиха в мен една много забравена история. История за една некупена суха паста Анжела, загубена фиба и едно гневно осем годишно момиче. Поредица от съвсем ежедневни случки. Случки, на които едва ли някой би обърнал сериозно внимание. Точно те бяха закрепили в мен категоричното вярване, че “Няма пари” и, че “Мъжете са лъжци”😤

Тези две твърдения автоматично прекратяват възможностите ми за лесно и изобилно случване.

Като пускови бутони задействат механизми, чрез които не зависимо от усилията, които полагам.

Независимо от ползите, които давам резултата за мен ще бъде “Няма пари”. И проблема не е в парите, а в моето вярване свързано с тях.

Светът е такъв какъвто е.

Той е еднакъв за всички ни.

Всеки от нас има достъп до въздух, вода , светлина, за всеки от нас денонощието е 24 часа и въпреки това резултатите, които получаваме са различни.

Защо? Как?

Всичко зависи от позицията, в която Аз се позиционирам.

Позицията на Автор и позицията на Жертва – две коренно противоположни концепции за пребиваване в живота. Концепции, в които е събрано отношението към мене си, обстоятелствата, хората, ситуациите. Всичко, което се случва с мен.

Когато мисля от позицията на Автора:

Аз разбирам, че аз съм тази, която заслужава своите резултати и аз напълно съм отговорна за формирането на обстоятелствата около мен. Аз съм напълно отговорна.

Когато мисля от позицията на Жертва:

Аз виня обстоятелствата, приписвам всички резултати на късмета или на другите хора. От тази позиция не поемам всякакъв вид отговорност върху себе си. Някой, нещо, различно от мен е виновно.

Жертва или Автор?

За да имам реални резултати е необходимо да бъда в позицията на Автор.

Когато съм Автор, аз поемам отговорност за всичко, което се случва с мен. Това, което имам сега съм го направила аз, това, което ще имам после – ще го създам аз.

Да, аз не съм сама в света. На мен могат да ми помагат много хора. Аз съм им благодарна, но аз съм тази, която превлича помощта към себе си. Аз съм тази, която превлича обстоятелствата, аз съм тази, която създава.

Аз съм способна на всичко. Всичко, което е в моята представа за свят ми е подвластно. Аз мога да правя и да направя всичко, което искам. Да го правя колкото дълго го искам. Аз мога да постигна всяка своя цел, в сроковете, който искам, защото моя свят зависи от мен.

От позицията на Автор аз имам яснота и случвам с лекота.

Къде се получава изкривяването?

Какво се обърква?

Какво ме изважда от това изначално състояние?

Как ставам Жертва?

В течение на времето с мен и около мен са се случвали ситуация, които без да разбирам са формирали системата ми от убеждения. Една част от тези убеждения са били резултат от личният ми опит. Друга част съм наследила от своите родители и традиции на родовете, от които идвам, а на трети съм била обучена от обществото.

Всички убеждения, които ме изваждат от позицията на Автор са негативни. Точно негативните убеждения ме натикват в жертвената позиция.

Когато поемам отговорност Аз поемам отговорност за всичко.

Във всеки един момент аз имам право на избор да бъда Автор или Жертва. Когато избирам да бъда Автор , дори да имам негативни убеждения, аз ги преработвам. Най-трудната част е да ги видя. Негативните убеждения като плътни мастилени петна са полепнали и изкривяват представите ми. Аз виждам това, което те формират и то става за мен норма.

Имам ли пари?

Не!

Живея нормално, комфортно, позволявам си всичко, каквото искам, но имам ли пари?

Не.

Защо?

Защото, няма пари.

Как се разбира, че имам такова негативно убеждение?

Когато го чуя, тялото ми реагира. Усещам дискомфорт, напрежение, желание да променя позицията си, да се изкашлям, почеша, да изляза. Тялото ми вада знак:

“Чу нещо, което ми пречи да бъдем в Потока!”

След като се видят негативните убеждения, следващата стъпка е да се преработят.

На 8 години аз съм повярвала, че “Няма пари”, но вече на 46 за мен това е неактуално вярване, защото аз знам, че има пари. Има много пари. Парите са в неограничено количество. Постоянно се печатат, постоянно се вкарват нови пари в употреба, постоянно се генерират всякакъв вид пари: метални, книжни, виртуални. Всичко, което е в нашият цивилизован свят е резултат от изобилието на пари. За всяко нещо, за да се произведе са дадени пари и е платено на някого, за всеки един материал, за всяко едно действие. Има пари. Освен това: “Има изобилие от пари”.

“Има изобилие от пари” – Новото убеждение, с което заменям преработеното. Повтарям го за себе си: “Има изобилие от пари” – Да, така е! Тялото ми се чувства добре.

Току що ви показах една конкретна техника как могат да се преработят негативни убеждения.

За да ви е по-полезна, прочетете и следващия пост, там, ще ви я формулирам като последователност от действия.

Как резонира с вас написаното? Ще ми е интересно да прочета в коментарите.

Автор или жертва?

Ще направите ли крачката? Ще промените ли позицията?

 

Вече разгледахте!

Харесва ли ви това, което правя?

Можете да ми го покажете, като ми купите кафе! Благодаря!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

*