“Опс…10 килограма в повече!” – това е текст, който написах преди три години.
Какво е моментното “след” с днешна дата?
Аз отново съм 82 кг.
Погледнато само по този обективен критерии подлежащ на точно проследяване – нищо не се е променило. След три години спазване на специални режими резултата с наднорменото тегло си е същият.
Ще ме прощаваш ама как така? Нали много му разбираш?
Ей така. Моето тяло знае.
След три години не малка съзнателна работа постигнах най-важният си резултат.
Научих се, да се грижа за себе си.
Да си давам храна, движение, внимание, съвсем естествени неща, които заслужавам.
Резултата е осезаем.
Аз се чувствам и съм много по-спокойна и балансирана. През изминалите три години прочетох, изпробвах, научих много. На няколко пъти се качвах и слизах на влакчето на ужасите, което само движението на кантара отчиташе + 7, – 3, +2, – 5, + 1, докато не се отказах да го използвам.
Как се измерва любовта?
Моето тяло знае.
Когато му давам грижата и любовта си, то задейства естествените си механизми и влиза в режим на здраве. Това е много интимен процес, който изисква време, доверие и постоянство.
И последно за килограмите.
Ще ме прощаваш, но моите килограми са си моя работа. Щом съм си ги сложила, аз съм искала нещо да си покажа, от нещо да се скрия. Много по-ценно е да разбера, какво е това нещо и да го променя отколкото да се фокусирам единсвено и само в килограмите.
Защото ако ме боли от това, че съм седнала на гвоздей, колкото и аспирини да изпия ще продължи да ме боли, докато не стана от гвоздея.
