Това е моята клетка. Тя е част от моето сърце. Онова място от мен, което приема и предава любов, което чувства, което се грижи цялото тяло да е нахранено и обгрижено.
Сърцето е моят двигател на живот.
Тази клетка много прилича на моята клетка, която е част от белият дроб или на тази, която е част от малкото пръсче на левия крак.
Много си приличат, но са различни.
Всяка от тях има различна задача.
Всяка от тях знае своята си задача.
Всяка от тях знае, че е част от орган.
Органът е част от система, а правилно функциониращите органи и системи правят така, че целият организъм да работи добре.
Аз-Диди благодарение на всяка една моя клетка съм жива и съм това, което съм.
Това е моята клетка – част от сърцето.
Ако аз се грижа за моите клетки. Давам им храна, в която да открият ресурси, за да могат да си изградят клетъчните стени, да изчистят токсините си, да са заредени с енергия. Фокусирана съм върху радостта и добротата в живота си. Тогава всяка от моите клетки ще е цялостна и на мястото си. Ще ми отвръща със сигурност и любов.
Така моята клетка – част от сърцето ще е здрава и заредена, сърцето ми ще е здраво и ще предава и приема любов , а аз ще бъда една усмихната и щастлива Диди.
Ако не го направя.
Ако всеки ден изнервена препускайки хапвам на две на три, стараеща се да заситя усещанията си за глад или да заситя интереса пробуден от тиражираната по екраните лъскава опаковка. Ако преглъщам обидата и яда си и се оставя на всеобщият поток от страх и истерия забравила, че истинските неща се усещат със сърцето.
Въпрос на много малко време е, въпреки старанието си, моята клетка – част от моето сърцето да се разболее.
После въпрос на още малко време е сърцето да се разболее.
Какво ще се случи понататък с Диди можем само да предполагаме.
Ако аз съм тази моя малка клетка, която е част от сърцето.
Аз съм тук с точно определени задачи: да бъда майка, учител, лечител, художник, майстор.
Аз имам точно определена задача към сбора от всички хора – човешкото същество.
Всеки от нас е тук в това време, на това място, в това семейство, в тази държава с точно определана задача.
Това е нашата мисия.
Понякога тази задача кънти в мислите ни и превзема всичките ни действия.
Тогава се чувстваме окрилени, правим всичко, което ни е по силите. Влагаме всичките си умения и таланти и какво е разочарованието ни обаче, когато не се получава.
Защо?
Къде бъркам?
Правя всичко правилно, а не получавам никакво удовлетворение.
Какво не е наред?
Бързайки, поддали се на тътена ни за мисия:
“Ти си тук, за да си полезен на другите!”
ние забравяме, че преди това трябва да се погрижим за себе си.
За това да сме нахранени, отпочинали, да имаме дом, семейство, да обичаме и да се чувстваме обичани.
Да се чувстваме цялостни, а след това да се огледаме къде ни е мястото.
Защото ако аз мога да си позволя, да не се погрижа на моята клетка на сърцето и да я оставя – гладна, жадна , стресирана. То човешкото същество- сборът от всички хора, няма да го допусне.
То се е подсигурило и още някой да има същата мисия като моята.
От двама ни, ще я изпълнява този, който преди това се е погрижил за себе си.
Защото човешкото същество – сборът от всички хора, ще пребъде във времето независимо какво са избрали за себе си някои негови част.
Това е моята клетка.
Тя е част от моето сърце.
Поемайки отговорност за нейното здраве, аз поемам отговорност и за човешкото същество, от което аз съм клетка.
Деяна
