Вече всички знаем, че нашите мисли са причина за нашите емоции, емоциите ни водят до нашите действия, действията са причина за опита, който придобиваме. Натрупаният от нас опит води до нашите мисли и така.
Да се опитаме да хванем една мисъл…
Кон.
Обичам конете.
Възхищавам се на тяхната сила и бързина.
Когато са на свобода няма препятствие, което да спре волният им бяг.
Състезават се с времето, изпреварват вятъра.
Трудно се хваща мисъл…
Мислите са ни препускащи коне, пуснати наволя в степите на ежедневието. Спират се, любопитно поглеждат и устремено тръгват след някое прочетено в пресата заглавие или чута новина, може да се заплесват по някоя лъскава картина или клюка, но като цяло си имат собствен устрем, които трудно можеш да хванеш.
Емоциите следват волният бяг на конете. Те са облака прах, който се дига когато конете минат през сухата пръст или освежаващият бриз, който предизвикват, когато са прекосили бърза река.
И емоциите трудно можеш да ги хванеш.
Тогава да проследим нашите действия.
Действията ни през един наш ден.
Аларма, бърз душ, бърза закуска, децата разпределени на градина или на училище. Трафик. Бързо кафе с колегите. Бърз преглед на заглавията в пресата. Задачи. Конфликти. Решения. Срещи. Отчети. Анализи. Клиенти. Доставчици. План. Печалба. Загуба. Конфликти. Решения. Задачи. Разговори. Край на работното време. Ако си късметлия не вземаш работа за в къщи. Вземаш децата от градина или училище. Супермаркет. Нещо бързо за вечеря. Новините. Филм или някое реалити. Пращаш децата по леглата. Душ. Бърз секс. Сън. Аларма…
И така дните препускат един след друг забавяйки темпо единствено по празниците и когато децата са във ваканция.
Тогава ги праща ме при бабите или отиваме всички някъде да избягаме за кратко.
Какво можем да видим от действията си?
Освен, че сме в омагьосана въртележка.
Как да направим изводи за моделите си на мислене, които са предизвикали всичко това?
За емоциите, които преживяваме?
Защо ги преживяваме?
Как да направим корекции и какво точно да коригираме?
Скоростта, усещането за неотложност толкова ни е сковала,че ние не можем да видим нищо друго освен това, което ни е в ежедневният график и надува сирената “няма време!”
А време има. Цялото време на света е в нас.
Представи си,че си направил нещо много малко.
Дал си два часа на себе си.
Без препускане, без бързане, без задачи, без трафик.
Седнал си удобно, сред още няколко човека, дошли като теб да погледнат от друга гледна точка, да оценят предимствата на омагьосаната въртележса и да използват възможностите, които тя дава за да излязат от нея.
През тези два часа ти отново си в омагьосаната въртележка, но в тази безопасна и защитена среда можеш да наблюдаваш своите действия, емоции и мисли. Да видиш ясно реакциите си, да отделиш моделите, които създават живота ти и най-важното да видиш още нещо – да видиш изхода…
Как да впрегнеш мислите си да работят за теб, за твоите мечти, за твоите представи за радост и свобода.
Тази година за новогодишните празници си останахме удома. Така се събраха няколко пълни дни на семеен уют и вкусно похапване, но това се оказа и най-подходящото време вечерите да играем “Потоци пари”.
Когато съм координатор на играта имам невероятната превилигия да съм страничен наблюдател и безпристрастно да наблюдавам чуждите реакции.
Но този път аз бях участник.
В 5 поредни вечери удома потъвахме във вълшебството на играта.
Тогава го усетих, видах и преживях.
Преживях това, което играта наистина прави- тя тренира съзнанието.
В реалният ми живот имах ситуация, която смятах за сериозен проблем. Мислите ми, за които не си давах сметка, направиха така,че в играта да ми се случи абсолютно същата ситуация.
Аз реагирах съвсем искрено “О, не!!! И Тук ли???” , възглас придружен със свиване на стомаха, пребледняване и временен ступор.
По някаква причина аз съвсем бях изключила, че това е игра.
Е, да обаче, това беше игра и аз наистина бях в безопастна обстановка, където мога да се отпусна, да погледна нещата от високо. Да видя,че пътя не е без изход и аз мога да се справя само след няколко премерени действия.
Аз бързо намерих решението.
Когато на следващата вечер попаднах на същата ситуация, аз реагирах “Добре де! Ясно! Аз мога да се оправя.”
А когато на третата вечер аз отново очаквах същото стечение на обстоятелствата – те просто не се случиха в размера, в които очаквах. Ситуацията я имаше, но щетата беше с пъти по-малка от предните две вечери..
Аз се бях справила.
Моето съзнание беше преживяло целият процес на обучение и накрая си беше научило урока и беше променило реалността, в която вярва.
Това реши ли реалната проблемна ситуация?
Промени моето отношение към нея, а с промяната на отношението се оказа,че може да се намерят недопускани преди това изходи.
Мислите предизвихват емоциите, емоциите предизвикват действията, действията водят до опит.
Не е нужно да плащаме горчиво за придобиване на опит.
Играейки, ние тренираме съзнанието си. Така забавлявайки се научаваме как да използваме силата и скоростта на нашите мисли и да ги насочим към това, което е важно за нас: да имаме повече радост и свобода в живота си.
Деяна
Финансов тренинг “Потоци пари”
