Дишай! ( Техниките – част 1)

Знаех си, че започне ли да се пише за някоя женска тема и нещата  се отичат.

Точно завърших предишният пост „Само за жени“, натиснах клавиша “Публикуване” и вътрешната мърморана запротестира:

Ама какви са тези глупости? Вреле-некипели. Сънища, образи, пеперуди, дъбове…в кои времена живееш?

Сега нещата са много по практични?

Кой има време да се свързва с това или онова?

Къде са ТЕХНИКИТЕ, които  след едно, две, три повтаряния ще направят чудесата, за които всички се молим.

Бъди във времето си, моля, и ако ще споделяш нещо, нека то да е практично.

Добре, техники.

Не знам дали това са техники, но ще разкажа какво съм научила от собствен опит или от опит на мои приятелки.

Необходимо ли е да уточнявам, че в женска компания винаги е много шумно. Като задължително в по-голяма част от времето някоя разказва кое как и се е случило, какво е направила и какво е станало след това. Винаги съм се чудила как при цялото надвикване накрая си тръгваме тонизирани и всяка си  отнася със себе си я някоя нова рецепта за кекс , я специална техника за съблазняване, вразумяване и опитомяване на милите ни половинки.

И т.к. идвам от голямо семейство, в което аз съм кака и винаги съм правила, пробвала, опитвала разни неща с неосъзнатата мисъл, че след това ще го предам на тези след мен извини ме ако звуча нравоучително.(Темата за нравоучението е дълга и за нея може да се говори с Венчето – моята сестра;). Обичам те, Вени!)

Аз само споделям, не давам съвети. Не искам и не мога давайки съвети да поемам чужда отговорност, уговорено? Тогава да започваме.

  1. Дишай!!!

Аз забравях. Знам звучи безумно, как може да забравяш. Това е безусловен рефлекс, това те прави жива.

Да, но аз забравях.

Лошото е, че няма как да се хване когато ежедневното ускорение ме е завихрило.

Забелязах го, случайно, веднъж докато плувах в басейна, но да карам наред.

Аз късно се научих да плувам- на 29, бременна  в 7 месец с второто си дете. Може би защото приличах на шамандура и умът ми най-накрая се успокои, че няма начин да потъна. В същото време умът ми си запази правото да държи нещата под контрол – плувах, но като костенурките с изпънат врат и задължително главата над водата.

Познай как усещах тялото си след такова предвижване.

Напрегнато и сковано, но на кой му пука.

Нали трябваше да плувам, ето плувах…

Продължих да се предвиждам по този начин доста дълго време, толкова дълго, че ми омръзна и ми се прииска и аз да плувам така, че движението да ми доставя наистина удоволствие. Сложих очилата за плуване и реших да потопя главата си и така да плувам под вода. Чувствах се много по-добре, тялото ми имаше по-голяма свобода на действие и се предвижвах много по бързо.

Точно тогава видях, че не дишам.

Тръгвам, плувам, издишам, плувам, издишам и се сещам да поема въздух чак накрая когато вече рефлекса сработва: „Дишай!“ от което загубвам контрол къде точно се намирам, искам да се усетя стабилна и започвам да търся дъното, да обаче то е някъде доста под мен и аз изпадам в паника, че край аз съм до тук.

Добре, че живота е по-упорит и не се предава лесно.

Отново тръгвам, плувам, издишам, плувам, издишам, плувам….червена лампа: „Дишай!Дишай!“ Добре де, щом не се сещам да дишам, значи трябва да си наложа и съзнателно да  го правя. Необходим ми е ясен ритъм.

Тръгвам и наблюдавам.

В началото увлечена от новите движения пропускам  такта, който съм си решила, но преди да сработи рефлекса „Дишай!“ аз се сетих да си поема въздух. Първо започнах  с: ” 1-2-3-4-5 Поеми въздух!”…Получаваше ми се, но ми беше напрегнато. Затова намалих “1-2-3-4 Поеми въздух!…При последната корекция: “1-2-3 Поеми въздух!” Аз вече достигнах до ритъма, който да е оптимален за мен. И успях да измина разстоянието от 50 м без  две или три почивки както първите пъти.

Защо съм толкова обстоятелствена, за нещо толкова обикновено и естествено. Защото живеем във фрактален свят, казано най-просто: най-малкото съдържа в себе си информация за най-голямото.

Проследявайки простите си действия в някаква конкретна ситуация, ако искам аз мога да видя какво по принцип правя. Съвсем нормално за мен е да говоря с див ентусиазъм или да замръзна в бездиханен ступор. Две крайности, но по същество резултат от една и съща причина.

Аз забравях да дишам!

Забравях да вдишвам любов и да следвам ритъма на живота. Защото с всяко поемане на въздух, плавно, спокойно, естествено освен кислород, ние даваме на всяка наша клетка и вниманието си. Изпълваме я с енергия, обливаме я с любов. Тя разбира своята значимост, усеща се част от нещо по-голямо и това и дава спокойствие и сигурност и си спомня смисъла на това, което е и не иска да е нищо друго.

Затова ДИШАЙ!

Съвсем простият акт на плавното, спокойно, естествено дишането ни заземява, осигурява ни достъп собствената ни сила и до способността ни да минаваме, да се справяме и да излизаме от ситуации с лекота.

  1. Пий вода!

Аз забравях.

Ако без въздух не можем и щем или не щем след 2 минута системата ще натисне червеният бутон: Дишай! То без вода можем да издържим с дни. Така де:

Защо да го правя като не е спешно. “

“Не ми е вкусна!”

“Не се сещам!”

“Не ми се пие!”

“Само си пълня корема и после ми става тежко.”

“Като пия вода после много ми се пишка и ми е неудобно пред другите постоянно да ходя до тоалетна, какво ще си помислят.”

 Защо да пия вода?

Защото ние сме вода. Клетките ни са вода.

Ако въздуха е любовта, водата е радостта в живота ни.

С водата освен полезни вещества получаваме и информация, необходима за съществуването ни.

Водата в нас ни свързва с циклите на живота: ден – нощ, прилив-отлив. Осъществява циркулацията в организма. С водата успяваме да осъществим така важните процеси във всяка една клетка, така, че тя да може да регенерира,  да се изчиства от токсините, да се изчисти от непотребните за нормалното и съществуване неща.  Някой мъдър човек беше казал:

“Хората не са болни, те са жадни!“

Колко вода ни е необходима като здравословен мининум?

Всеки може да си изчисли какво е неговото минималко количество 300мл на килограм телесно тегло.

Да, аз забравях да пия вода – кожата ми започна да посивява, да се лющи, ноктите и косата да се чупят, постоянно ми се пишкаше, трябва ли да продължавам? Стана ти ясно.

По-важно е какво направих. Започнах да си правя дразнители на внимание за пиенето на вода. Започнах да гравирам шишета за вода като им слагам послания и шарени картинки. Така из цялата къща се появиха кани и чаши за вода.

Започнах да нося тежките стъклени еднолитрови шишета навсякъде с мен, така и така ги носа да взима и да си пийна. Когато излизах някъде на ресторант вместо бира или някакъв сок започнах да си поръчвам вода и то взе, че се получи.

Спомних си, че обичам да пия вода, че водата е вкусна, че не е нужно да съм жадна за да посягам към нея.

Не е нежно да има проблем и тогава да започна да действам и да търся решение.

Живота е флуиден, изменящ се. Той иска да тече, да пулсира, да бълбука, да се пълни и след това да се изпразва. Да възбужда и след това да утолява страстта. Живота иска и знае как да си го вземе, така, че:

“Пий вода!”

  1. Намери начин да превключваш.

Съжалявам ама няма как да мине без образи и ще ти спомня за пеперудата.

В живота ни постоянно се случва нещо.

Попадаме в ситуации, които не сме очаквали, които ни объркват, плашат, натъжават, разгневяват. Всеки път ние имаме възможност да изберем  с какви очи ще погледнем към тях. Ако гледаме през очите на гъсеницата нещата се усложняват и изсмукват от нас  и последните събрани сили, ако гледаме през очите на пеперудата пак има перипети, но възможностите за действие са много по-големи.  Проблема е, че когато сме във фаза трудно успяваме да направим разликата от каква позиция гледаме нещата.

Затова ни трябва превключвател.

Начин умишлено да се забавим, за да си дадем пространство за адекватни действия.

  • Дали ще бъде любима песен.
  • Утвърждение:

„Аз съм много повече отколкото изглеждам,

Цялата сила и енергия на света са събрани в мен“

  • Формула:

„Съжелявам! Моля да ми простиш, това което в мен предизвиква тази ситуация! Благодаря! Обичам те!“

  • Молитва:

“Божествени Създателю, баща, майка син в едно…Ако Аз, моето семейство, роднини и предци сме обидили теб, твоето семейство, роднини и предци с мисли, думи, дела или действия от началото на Сътворението ни до настоящето, ние молим за прошка. Моля те, нека бъдат изчистени, пречистени, освободени, прекъснати всички отрицателни спомени, блокировки, енергии и вибрации и преобразувай нежеланите енергии в чиста светлина!”

  • Действие:

Майката на една приятелка всеки път когато нещата станат доста напечени и на пръв поглед сложни. Отива сама на някое хубаво място, някъде където не ходи всеки ден, сяда, поръчва си кафе и се оставя на момента -без да мисли, да взема решения или да планира действия. Присъства. Наблюдава. Не пали цигара, както прави обикновено. Само пие кафе. Пие го на бавни глътки. Точно в този момент не бърза за никъде. Не си слага захар както прави обикновено. Пие го чисто, горчиво.  Точно в този момент нищо друго няма значение само тя, в това хубаво място и чашата горещо горчиво кафе.

Това е нейният начин за превключване. Казва, че тези 30 минути и  три похарчени лева са най-добрата и терапия след , което нещата стават по-ясни, а нейните действия по-точни.

Нали разбра, това няма да реши проблема, това ще те събере, ще те забави, за да можеш да използваш адекватно ресурсите, които имаш и да излезеш от нежеланата ситуация, вместо да я задълбочиш.

То е като по някаква причина в емоцията си за си направила снежна топка, която още правейки я да знаеш, че ако я пуснеш по нанадолнището ще стане огромна всепомитаща лавина. Точно в този момент когато вече топката е в ръцете ти вместо да я хвърлиш, да намериш сила в теб да забавиш за да видиш и другите възможности за тази снежна топка:

Тя няма да изчезне.

Твоя си е, но можеш да я оставиш до краката си – просто да си стои, можеш да направиш снежен човек от нея, може пък да се превърне във вкусна скрежина ако добавиш само малко домашен сок от малина.

Може!

Какво правя аз?

Слушам музика. Една песен я превъртам отново и отново докато не премина през „пистата“ където съм зациклила. За превключвател предпочитам песни на български език, но не е задължително.

Дълго време слушах само „интелигента музика“. Толкова дълго беше това, че в един момент осъзнах,че това направо ме блокира. Като да ядеш една и съща храна 100 години, да гледаш един и същ филм 150 и да предъвкваш едни и същи емоции 530. Музиката беше толкова ценна за мен, а аз бях изтъпила нейното вълшебство като обилно го бях заляла с отегчение.

Аз съм благословена с много неща, но от тях  едно от  най-наритващите са моите приятели. Приятелите, които ме виждат, помнят и когато наистина я закъсам ми подават нужната реплика.

„Ти няма ли да смениш най-после плочата?“

А? Какво? Колко съм си благодарна, че този път възприех нещата буквално, а  не абстрактно-понятийно.

Трябва да сменя плочата.

Какво при никакви обстоятелства не бих слушала?

Чалга, разбира се.

Значи чалгата ще е моята противоотрова.

То хубаво ама какво, че то това нещо „чалгата“ е нещо много продуктивно и много бездънно.

Изчаках мелодията сама да ме намери. Тя ме намери ей така, като споменаване между другото на клип на Деси Слава и Руслан Мъйнов, оня бе дето са на моста.

Аха, значи Деси Слава.

Ето това звучеше в слушалките ми следващият един месец.  След това отново рязко смених регистрите и една седмица слушах само Лили Иванова, концерта и в зала Армеец, после ФСБ,  после любимата ми Остава. Сега си слушам новите бг песнички и наистина се радвам на лекотата, с която музиката ме дарява.

Както съм започнала ще достигна да обемите на Лев Толстой в “Война и мир” затова ще поспра за малко, а с другите ТЕХНИКИ ще продължа друг път.

А ти дишай ;)!

 

 

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*