Занимавай се със себе си ( Техниките – част 4 )

7. Занимавай се със себе си.

Хм. Това е трудно.

Как така да се занимавам със себе си?  Какво значи това?

Аз съм свикнала да бъда ядрото на корпус за бързо реагиране.

Мамо, трябва ми това“ – „Идвам, в голямото междучасие съм при теб“.

Диде, трябва ми онова“ – „ Готово, вече съм ходила през тези девет планини в десета, не се притеснявай“.

“Спешно трябва тук.”

„На всяка цена там“.

Ама разбира се. Само да кацна за малко и веднага отлитам да спасявам света.

Да, обаче света няма нужда да бъде спасяван.

Света знае как да продължи напред с или без моето вживяване.
Да, има специални ситуации.
Да, има моменти, когато от моменталното адекватно действие може да зависи нечий живот, но това е наистина много рядко. И зада се стигне чак до там преди това аз дълго не съм забелязвала сигналите и наистина не съм отделяла време и за себе си.

Да, знам “ТРЯБВА!”.

В повечето случай това „ трябва“ е най-сигурният начин моето време да бъде разпиляно за нещо не толкова съществено.

Занимавай се със себе си.

Не с мрънканията на приятелката ти, която вече пети път ти разказва една и съща истории за гадната си шефка. Не с колежката ти по бюро, която вече за седми път ти разказва за гадната си свекърва. Не с историите на съседката, която за тринадесети път ти разказва за безотговорността на домоуправителя и за вратата и за онази от 5 етаж дето не иска да дава пари за еди какво си.

Не!

Твоето време си е твое време.

Занимавай се със събе си.

Когато се занимавам със себе си, правя нещата, които обичам. Нещата, които са ми интересни, които ме вдъхновяват, които ми дават енергия. Когато се занимавам със себе си имам време за важните за мен хора. Да, вярно е, че броят им значително намалява, но комуникацията помежду ни е истинска, отвъд многословието и пренапудрените драми.

Когато се занимавам със себе си имам визия, мечти, цели, планове, които са си мои, а не присадени от визията и целеполагането на някой друг.

Когато се занимавам със себе си аз знам посоката, която визията ми дава, предусещам радостта, в която мечтата я облича, наясно съм с пътя, които целите очертават, следвам моите си планове ежедневно, стъпка по стъпка.
Ако не се занимавам с себе си, много лесно мога да се объркам и аз самата съм го правила хиляди пъти.

Да прихвана чужда мечта и с напомпан ентусиазъм да драпам, тропам, дращя. Тялото ми се дърпа, бълбука по неговият си начин изказвайки недоволството си.

В същото време мислите властно  крещят: “За нищо не ставаш! В нищо не се справяш! Само знаеш да вдигаш много шум, а я виж: никакви резултати”.

Да мислите са обучени. Присъствали са на много лекции и семинари за селфхелп, придобили са увереността, че те знаят как стават нещата. Когато се занимавам със себе си обаче, не те, а тялото знае какво е важно за мен. Когато се занимавам със себе си, мислите не властват, те помагат и служат. Когато се занимавам със себе си, резултатите просто се случват след конкретни действия, но направени с радост, вдъхновение, интерес.

Занимавай се със себе си.

В този свят когато всичко е информация, ние знаем всичко за всички. Какво сме сготвили вчера, къде ще ходим през уикенда, къде е най-изгодно; кой с кого и къде; коя, кога и как си е сменила треньора, гаджето, цвета на косата, екипа, банските и плочките в банята. Всичко се опитва да привлече вниманието ни. Всичко се опитва да ни докаже, че е много близко с нас и заслужава да го припознаем и вземем за себе си.

И ние вземаме.

И няма нищо лошо в това.

Обогатяваме се с тонове вещи и информация. Организираме си огромна дандания, която изисква от нас още внимание и още енергия и ни изритва да бързаме и да се съобразяваме и да се задъхваме защото няма време.

За нищо няма време.

Да, но ние сме жени.

Телата ни са устроени така, че да забавят времето.

Чрез телата си можем да се вслушаме отвъд данданията, там където е тишина и се пази истинското знание за света. Това е една от нашите женски благословии.
Способността на телата ни постоянно да се изменят е дар, които позволява да усещаме, да чувстваме, да знаем.

И за какво ми е всичко това, не виждаш ли , че няма време, че трябва, че всички искат нещо от мен?

Да, искат защото се бориш.

Аз също се боря.

Защото от всеобщата дандания си прихващам нещо и решавам, че го искам и започвам да се боря за него. Да тропам с крак, да настоявам, да се сърдя, да правя уговорки, да правя сделки, да изтъквам компромиси, да преследвам като опитен хищник, който не се отказва от целта докато не усети вкуса и под лапите си.

Да! Но аз не съм създадена за това.

Аз съм жена и тялото ми е създадено да ражда.

Тялото ми трансформира, това, което не се вижда и по своята същност е непроявено, в нещо, което е видимо и пълно с живот.

Честност, търпение, доверие, отдаденост, смирение, опование, вяра.

Това е са много важни неща за моето тяло, те ми гарантират едно сигурно раждане, след което живота продължава.

Деца, бизнеси, проекти моето тяло трансформира невидимото и сътворява видимото.

Честност, търпение, доверие, отдаденост, смирение, опование, вяра.

Аз съм жена и те са в мен, те са част от мен и в дълбока тишина имам достъп до тях. В минутите, когато се занимавам със себе си. В тези минути стават ясни най-съкровените ми желания.

Какво обичам?

Какво ме радва?

Какво ме вдъхновява?

Каква е моята страст? Кое е онова нещо, което когато го правя времето спира и мога да го правя дълго време без да се сетя, че съм уморена?

Кои са силните ми страни?

Кои свои качества харесвам?

За кои свои качества съм забравила?

За какво мечтая днес?

Какво съм мечтала когато съм била дете?

Къде бих искала да отида?

Къде бих искала да отида след това?

Какво желая?

В началото отговорите се появават като импулс, като полъх, като стрелнала се в небето падаща звезва.

Какво наистина желаеш?

Усети, виж, почувствай и замълчи, дай време.

Дай време това, което е блеснало и озарило съзнанието ти да се събере, да се избистри, да придобие форма.

Дай време да порасне.

Дай време нещо друго, което вече не работи за теб да си отиде.

Дай време на себе си, да пуснеш това, което вече е готово да си отиде.

Търпение, упоритост, сила, дисциплина.

Дай време нещото, което искаш да си създаде пространство.
Дай време и … едва тогава го сподели.

Едва след това говори за него. Преди това запази мълчание.

Преди това то не е твое.

Довери се.

Живота иска и може да се погрижи за всичко важно.

То хубаво, обаче има толкова трудности, толкова много проблеми. Какви са тези хипотетични бръщолевения?

Трудности, проблеми, страхове.

При думата страхове се сетих за едно много интересно умозаключение на голямата ми племенничка когато беше на 9 години. Веднъж в Русе се връщахме от басейн през парка на Младежта – аз моите три деца и двете по-големи дъщери на брат ми. Голямата ми дъщеря съвсем по тинейджърски  се вайкаше, че точно в този момент в Русе и е много хубаво обаче има натрапчивата мисъл, че пропуска нещо.

Тогава братовчедка и изръси: “Ами това е то – жени. Все за нещо се страхуват.

Дали ме харесва?

Дали ще имам дете?

Дали не си е намерил друга?

Дали няма да умра?”

От къде това малко момиченце знае това?

Какво виждаме, чуваме и започваме да вярваме от съвсем малки?

Трудностите, проблемите и страховете не са норма. Те не са нещо задължително и категорично.

Нормално е да има страхове, но те са за да ни държат будни и въпреки тях да продължаваме да се движим.
Както е нормално е да има трудности и проблеми всеки път когато се опитваме да се борим с живота.

А така ли?

Сега ще видиш кой кого.

И живота се съгласява на играта и започва да си играе с мен, с теб, с нас.

Аз натискам и той натиска. Аз тропам и той тропа. Аз гоня и мен ме гонят.

Живота се съгласява, но не борбата е неговата игра.

Живота е танц.

Живота е промяна. Живота е радост.

Живота иска да бъдем щастливи.

Живота иска аз да бъда щастлива.

Живота иска ти да бъдеш щастлива. Живота иска ние да бъдем щастливи. Всяка по нейният си уникален и неповторим начин.

Живота това е целият процес от проблясъка в тишината на невидимото до чувството на щастие когато желаното вече е Сътворено и има реална форма.

Занимавай се със себе си.

Добре, чудесно!

Разбрах.

А как да стане това практично при положение, че всяка втора дума беше дай време.

От къде да намеря време като време няма?
Децата, мъжа, майка ми, баща ми, с момичетата трябва да се видя.

Разбира се, че има време.

Децата, мъжете, майките, бащите ни са хората, които наистина искат да ни виждат щастливи, защото нашето щастие прелива в тяхното. Когато ние сме щастливи децата са ни здрави и радостни, мъжете ни са силни и успешни, майките ни са благи и спокойни, а бащите ни са горди. Така, че ако искаме да се погрижим за тях, първо се грижим за себе си. Ако разгледаме списъка от ежедневните си дейности със сигурност ще се намерят поне дузина неща, които можем да не правим. Да водим безсмислени разговори по телефона, да фейсваме до припадък в социалните медии, да гледаме задължително нещо си, пък било то и като фон, да гладим задължително всичко, на всеки три дни да мием прозорците и какво ли още не.

Да знам веднага те загубих за каузата отдавна и ти като мен не гладиш всичко и не миеш на три дни прозорците и пак няма време. Не го правиш, но супер педантично водиш децата на уморяващо много развиващи курсове и занимания, за доброто им бъдеще вместо да направиш нещо простичко за доброто им настояще.

Ти си най-важният човек на твоят свят и заслужаваш да си отделиш време и да се чуеш.

Бъди мила със себе си. Забави. Не бързай. Дай си време.

Знам, че искаш да се погрижиш за толкова много неща, но цялата ти грижа ще бъде безсмислена ако не познаваш това прекрасно създание, което си. Цялата ти грижа за другите ще бъде безсмислена ако и не използваш дарбите и талантите, с които си дошла за да бъдеш използвайки ги щастлива.

Каква желаеш да си?

Какво желаеш да правиш?

Какво желаеш да имаш?

За да бъдем щастливи е необходимо да знаем какво ни прави щастливи.

За да бъдем щастливи е необходимо да правим това, което ни прави щастливи.

Защото щастието не е интелектуално понятие, щастието е реален физиологичен процес, които тялото ни изживява със всяка една своя клетка.

И защото заглавието е Техники, по долу ще ти предложа няколко идеи за това как в тишина, или на релаксираща музика можеш да погледнеш какво искаш да кажеш ти на себе си.

  • Автомагично писане

Успокой дишането си. Вземи един празен лист, химикал и си отдели поне 15 минути само са себе си без външни дразнители. Започни да пишеш. Просто така. Не знаеш за какво, просто пиши, каквото тръгва и иска да се излее то теб. Например: Ето сега аз седя в това на масата в кухнята една маса пред един празен лист и се опитвам да пиша неща ……дрън-дрън вчера нещото което днес.…Пиши, нещо в теб иска да излезе, нещо имаш да си кажеш. Ако някой ти поиска лист и химикал ще му ги дадеш веднага. Сега правиш това за себе си. Бъди мила със себе си. Пиши докато ти се пише, ни мисли, не редактирай, пиши. След като потока приключи, вземи един химикал и започни за подчертаваш думите които си повторила повече от веднъж..Кои са тези думи, какво значат те за теб? Какъв смисъл точно сега им придаваш? Какво се опитваш да скриеш зад тях, или какво се опитваш да си покажеш чрез тях.

Полезно за теб ще е ако преди да започнеш процеса с писането си зададеш намерението да разбереш:

Какво наистина желая? Какво ме радва? С какво искам да се занимавам?

Можеш да направиш нещо подобно с диктофона на телефона си.
Задай подобно или друга намерение.
Дай си малко време да се успокоиш от външният свят и външните дразнители и включи копчето за запис и започни за говориш. Дишай и говори, не мисли над думите които изричаш. Не мисли за смисъла, остави се на усещането за изливане чрез изговарянето на думите. Когато процеса приключи чуй какво намерението донесе при теб.

  • Карта на желанията

След едно такова женско събиране у дома, направо хлъцнах когато видях колко ясни и прости неща искам. Необходимите материали са: картон, стари списания, ножица, лепило, цветни моливи или фолмастри, снимки.

  • Лепящи листчета

Да, същите. Не е необходимо да са от големите и по-малки на които се събира дума две ще свършат работа. Вземи едно кубче и започни да пишеш на всяко листче по една дума – неща които обичаш на правиш, неща които ти доставят удоволствие, неща които искаш, които са важни за теб. Пишеш дума на листчето и я лепиш на празната маса пред себе си или на стената или на вратата на гардероба. При лепенето на листчетата можеш да ги подреждаш тематично или по начин, който ти идва в момента. Идеята е да се оставиш на процеса да правиш нещо, без да мислиш защо това точно сега го правиш така. След като потока с писането приключи. Поогледай залепените листчета виж дали искаш да преподредиш някое. Виж цялата картина, която се получи. Какво виждаш там? Къде има най-много листчета? Най-много подробности? Какво ти говори това?

  • Пътят

Успокой дишането си.

Вземи празен лист и химикал.
Не е необходимо да си велика художничка за да нарисуваш върху белият лист две осмици, нали? Нарисувай ги по-големи и нека едната е изправена, а другата е легнала като двете осмици се пресичат точно в центъра. Така се получава четирилистна перка.

Сега във всяка от перките нарисувай някакъв символ, като си наясно какво значение има той за теб.

Когато аз направих, моята перка, аз нарисувах летящи птици, за мен те са символ на свобода: финансова, емоционална..

Какви са твоите 4 символа, нарисувай ги един след друг във всяка от листенцата на перката. Как ще ги подредиш, Последователността и кой след кого е си е твоя работа.

Сега от четирите символа избери един. Ако всичките са равни за теб, това значи че със сигурност в нещо се лъжеш, опитваш да се будалкаш със себе си. Погледни ги отново и избери този, които има най-голяма стойност за теб, той ще е твоят символ означен с номер едно. Сложи категорично единица при него. След което по посока на часовниковата стрелка в дясно е номер 2, следва номер 3 и накрая номер 4.

Можеш да нарисуваш и посоката на движение в нашият случай- по посока на часовника.

Направи всичко описано до тук и след това продължи да четеш надолу. Ако искаш техниката да сработи за теб разбира се.

Ако искаш да продължиш да се скатаваш продължи да четеш без да си направила нищо.

Направи го;)
Номер 1 и съответно символа, които е тук е сферата от нашият живот, в която ние попадаме в идеализъм. Това е идеалът, които ни задвижва. Това е стремежът ни. Това е и нещото или мястото където можем да поспрем и да презаредим.
Номер 2 – това е сферата от нашият живот, която изисква от нас да се активизираме и здраво да поработим. Това са ни индивидуалните действия като човек. Това е сферата, в която можем да искаме помощ и да създаваме партньорства.
Номер 3 – Това е родовото наследство. Тук се обострят нещата и се изисква решаване на застояли проблеми. Тук само сами можем да си помогнем като видим и осъзнаем. Това е личен процес, които всеки сам трябва да отработи.
Номер 4 – Това са задачите ни като човек от моя пол. Неща, които като жени имаме и трябва да свършим.
Постигайки ги ние се доближавам до идеала си , сектор 1. След сектор 1 отново идва сектор 2 и така се предвижваме постъпателно от област в област като по спирала. Чрез това постъпателно движение ние се развиваме, което е целта на всичко, което правим и на живота като цяло. Във всеки един момент можем да спрем или да останем на даден сектор, но това спиране задвижва другите процеси на ентропия – на спиране, на деградация и ние започваме да рушим в съответната последователност – от мястото където сме спрели наляво. Ако сме спрели в 4 – 3 – 2 – 1.

Това са само няколко инструмента, които могат да ти помогнат да се чуеш без външни посредници.

Дали ще ги използваш ти знаеш най-добре, но занимавай се със себе си и бъди мила … със себе си.

Деяна

 

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*