Първо искам да уточня нещо. Това не се сексиска серия от статии, разбира се, че и мъжете могат да ги прегледат, не сериозно, а така на бързо по диагоналната система, колкото да са наясно какви ги мъдрят жените.
Разбира се, че човек ако реши може да се учи от всеки и всичко, но въпреки това една жена не бива да има претенции, че може да научи на нещо един мъж.
От както чух и осъзнах това съждение в мен настана невероятно спокойствие по темата.
Всякакви напъни ей сега ще чуя, видя, прочета и ще излея в нямащият идея, време и интерес за това мой мил мъж се изпариха яко дим.
Една жена не може да научи на нищо един мъж.
Може да го обича, да го вдъхновява, да го съблазнява, да го впечатлява, да го изумява, да го изкушава, да му спомни, да го дразни, да му подаде, да му продаде, да го вбеси, но не и да го научи на нещо.
Един мъж има от кого да се учи.
Мъжете се учат от мъже.
Това е просто и ясно.
Както и една жена може да се научи да бъде жена единствено и само от жени.
Такъв е типът на женската енергия – предава се, обучава се от жена на жена. Затова много обичам да я сравнявам с горската ягода.
Как се размножава ягодата?
Да, ягодата има семенца, много семенца. Ако искаш да имаш стабилни и сигурни туфи от ягоди ще разчиташ на вегетативното им размножаване. Тогава по-старият корен ще пусне мустаче, ще опипа къде е земята, ще пусне коренче. Така младото растение за известно време ще се храни от старият корен и от Земята. Когато то позаякне ще го остави да цъфти и да върже и ще се погрижи за новото спускане на мустаче.
Спомняш ли си детската гатанка „Мъничко червеничко, царят от път отбива“.
Така се случва и с всяка жена, която избере да бъде жена. Защото да си жена не значи само да имаш съответните първични полови белези. Да си жена значи още много неща, които изискват внимание и грижа.
Вместо да продължавам с умните приказки, по добре да продължа с техниките.
-
Свържи се със Земята( заземявай се)
Тук е мястото да си спомня за дъба, който е толкова стабилен и величествен защото има корени. Дълбоки корени , които да го свързват с майката Земя. Това е и нашият начин да бъдем стабилни и на собствените си крака да вървим през живот.
Запознай се, проучи имената, бащините имена и историите на жените в твоя род преди теб. На твоята майка, на майката на твоята майка – твоята баба, на майката на майката на твоята майка – твоята прабаба, на майката на майката на майката на майката на твоята майка – твоята пра пра баба, техните сестри и лели.
Това са едни от най-важните жени в твоя свят.
Благодарение на всяка една от тези жени, ти си тук – жива в това прекрасно тяло и имаш шанса да дишаш, да усещаш, да чувстваш, да обичаш, да създаваш, да правиш.
Всяка една от тези жени със съдбата си е допринесла ти да се случиш.
Проучи, опознай ги доколкото е възможно през времето, което ви разделя и ако в техните истории видиш нещо напомнящо ти за твоята собствена история не се учудвай – те са минали вече през това, те са изстрадали вече по-трудната част, като са ти оставили на теб да заслужиш и преживееш хепиенда.
Сега ще ти разкажа нещо за себе си, не от душевен ексихибионизъм , а за да ти обърна внимание към нещо.
Моето първо и най-дълго работно място веднага след завършване на университета беше в изчислителен център. В ултра модерен за времето си офис със сиви ергономични мебели, удобни столове, целогодишно климатизиране на 21 градуса, шумоизолирани стени, 24 часа спуснати щори за да не блести светлина в екраните, пода на стаята беше 10 см подиум, под който имаше безумно много кабели, а на тавана през две педи светеха луминисцентни лампи. В тази вдъхновяваща среда работех като програмист, ама от онези сбърканите, дето като седнат в 8 и 30 се сещат да станат към 17 и 30, а ако има нещо спешно, а това се случваше по правило три пъти в седмицата, ставах към 19 и 30. Да си призная наистина ми харесваше да решавам проблемите и да намирам начин да изпълня коректно поставената ми задачата. Някаква специфична форма на адреналин и задоволство имаше в това.
Почивка? Да, разбира се : icq, форуми, skype, bg-mamma.
Обяд: „Оф, я ми вземи нещо готово, а и един пакет вафли Чайка. Мерси, злато си!“.
Живеехме на деветия етаж и режима ни, като младо семейство с никакви познати в този град беше: на работа в къщи, в къщи : вечеря, компютър, телевизор, а когато се появи детето и след това децата – детска градина, на работа, детска градина, в къщи.
( Във скобите набързо ще спомена какво се случваше с другите членове на семейството ми. Мъжът ми когато излизах за няколко месеца по майчинство неочаквано получаваше извънредни проекти и много пари, а като се връщах аз бях тази с пъти по високия доход, а при него се струпваха проблемите и недоразуменията. Детето, най-голямото, защото при другите се научихме как да се лекуваме, от шестия месец започна с антибиотиците, независимо, че си беше в къщи заедно с леля Невянка, жената на която плащахме почасово докато аз бях на работа. Когато на година и осем месеца тръгна на ясла, после на детска градина бях готова да вдигам революции, че има толкова безотговорни родители, които си пускат само болни децата и, че управата е толкова несериозна да превръща това място в развъдник на вируси.
Каква ли е била истинската причина, точно моето дете да си харесат вирусите?)
Колко дълго продължи това?
Достатъчно дълго за да кажа в един момент, не мога повече и да променя изцяло ситуацията.
Какво виждаш в цялата картина?
Много мъжка енергия, много виртуалност и пълна откъснатост от Земята.
Как въобще съм успяла да зачена и да износя живи и здрави три деца си е истинско чудо, да наистина е чудо, но подпомогнато от един малък факт. Аз съм родена в Русе, градът, в който моята майка живее от 9 годишна, но се омъжих и живях в родният град на моите баба и прабаба по майчина линия, макар и на деветия етаж, живеех на разстояние 5 минути от мястото където е била тяхната къща. Случайност някаква, най-вероятно.
Така ми протече детството, че по-голяма част от него премина при родителите на баща ми, с родителите на майка ми се виждахме много по-рядко. Когато става въпрос за семейни истории майка по правило разказва за рода на баща си, а ако искам да науча нещо повече за рода на баба Венета тя ми разказва за нейният любим дядо Димитър, бащата на баба, който и се радвал на пакостите защото била по-дивата от двете сестри, а за баба си не помни много защото тя само и се карала за това какво трябва да прави едно момиче.
Информацията за женската връзка беше се покрила като кабел, който някъде е оголен и не се знае в кой момент ще направи късо съединение. Както казах поглъщането ми от виртуалното след достатъчно дълго време беше прекратено, но последиците се появиха малко по-късно.
Ей така, от нищото, започнах да се препъвам.
Да вярно е , че пътищата са разбити. Да вярно е , че аз така си ходя, че много рядко при мен се задържат здрави обувки повече от месец-два. Когато това започна да ми се случва по 5-6 пъти на ден и то няколко пъти в седмицата нещо ми просветна, че май не е от разбитите плочки и от поредните калпави обувки.
Нещо в системата ми не беше съвсем наред.
Не си пийвах тайничко, както коментира доста по-късно една позната, някъде бях загубила центъра си и от търчане насам –натам и занимаване със всичко друго, но не и със себе си, тази загуба на център се беше проявила и на физическо ниво. Физически се чувствах здрава и в силите си, затова не отидох на лекар. За психолог , „бе да не съм луда, на мен нищо ми няма“, само се пльосвам като жаба от време на време – голяма работа. Но пък, нещо трябваше да предприема и когато в пощата си видях съобщение за организирано от мрежовата ми компания събитие”„ТЕС – извадете бизнеса си от блокажите на успеха“ веднага намерих начин и пари, организирах гледачи на децата, време, в което няма да липсвам на никого и пропътувах 300 км към София.
Аз за бизнеса, мене ме остави.
Е, хубаво ама живота е много по-мъдър.
Беше ме доставил на точното място.
Мястото, от което след това ще започна да проумявам, че има нещо много по-голямо, по-мъдро, по-велико от нас и, което се грижи ако случайно се объркаме да ни върне в нашата си писта .
Тази първа среща с ТЕС постави началото на обелването на листата на зелката.
Резултатите след тези два дни на Събитието в София бяха очевадни – бизнесът ми беше спасен и започна да прави по-високи обороти, а аз започнах да слушам и по-важното да чувам неща, които преди не съществуваха в моята представа за свят. След като резултата от ТЕС събитието беше уау, при новото писмо за организирано събитие този път по Семейни консталации, просто нямаше какво да го обсъждам, вече беше отработено. Намери се начин, пари, гледачи на децата и време през което да не липсвам на никого, като този път задължително трябваше да бъда с мъжа си. Така де, нали сме двойка щом аз значи и той ТРЯБВА. Тристате километри бяха пропътувани и ние попаднахме на място, на което нямахме и идея какво ще ни се случи. Нали вече уточних, че не бях запозната с никакви методи, техники, личностни и извън личностни развития.
Ние си живеехме живота, раждахме деца и се кефихме колко нормално ни се получава всичко.
Хубавото на семейните консталации, колкото и да не си подготвен, е че полето много бързо те приобщава и ти показва неща, които ти отказваш другаде да видиш.
Какво видях аз?
Видях моите отношенията с моята майка. Следиш ли ме още? Не бях ли аз тази дето малко по-горе разказваше, че се размазва като жаба и е загубила центъра си.
Да, аз съм същата.
Това беше началото на пътя ми на завръщане към моето тяло, към моята майка, към това, че съм жена и то не само по първични полови белези, завръщане към мен самата. Честно да си призная не беше кратък път много километри бяха пропътувани, много носни кърпички издухани , много водорасли изпити, много „техники“ използвани, и въпреки, че има още туй онуй цялото усилие си заслужава, наистина.
Аз го заслужавам.
Затова Свържи се с майката Земя. Всички ние сме нейни дъщери и тя като наша майка ни обича и е винаги на разположение. Готова е във всеки един момент да ни дава подкрепата си.
Как става това свързване?
Като дишаш.
Като помниш жените от твоя род.
Като си пускаш корени.
Да, правилно прочете.
Сутрин след като се събудиш и отвориш очи спокойно седни на леглото пусни крака на пода представи си как от стъпалата ти поникват корени, които стабилно се просмукват в пода, преминават през него и продължават надолу толкова надолу колкото е необходимо за да достигнат до Земята и да продължат още по на долу докато стигнат до нейното ядро. Това е мястото, от което нагоре по корените ще дойде огънят на живота.
Ние жените имаме един специален орган, нашата утроба, с който можем да имаме постоянна връзка със Земята.
Това е мястото, в което Земята ни влива своята енергия.
Ето и другият начин за свързване. Мислено спускаме от утробата си въже, маркуч, пъпна връв – представяй си го както на теб ти е най-естествено към центъра на Земята, след, което се завързваме здраво това въже, така здраво както се завързва котва.
Ядрото на Земята е местото, от което можем да си вземаме енергия по всяко време.
Може да го правим всеки път когато сядаме на стол, когато стоим прави, когато се чувстваме уморени, объркани, чувстващи се не в себе си, всеки път когато сме избягали в далечното минало или сме се скрили в желаното бъдеще. Всеки път когато сме загубили усещането за тук и сега.
Всеки път когато сме пред компютър, когато говорим дълго по телефона, но скайп, по вайбър, киснем във фейсбук, правим важна презентация , говорим за пари или се занимаваме с духовни практики.
Ние сме жени, можем да имаме каквито си искаме вярвания, разбирания, определености, можем да се състезаваме с мъжете, да ги конкурираме, да ги пренебрегваме, да ги изключваме, да сме еманципирани, само достатъчни, можем да си налагаме да сме всякакви, да се облепяме с каквито си искаме етикети, но каквото и да правим , всичките ни вярвания, разбирания, определености идват от ума.
Нашият ум обаче може да реши да е голям шегаджия , ако го оставим да господарства и забравим нещо изначално за нас, свързаността ни със Земята.
Всеки път когато има напрегната или дори съвсем нормална ситуация, когато има повече емоции или напрежение направи усилие и смъкни това напрежение от главата в мястото където е твоята утроба и след това се свържи със Земята. Така умът ти отново ще се избистри и ще изпълни по перфектен начин функциите, в които е най-добър да изучава света и да предлага решения.
Мога да изредя още много начини за заземяване, но това друг път сега още един важен факт: женската енергетика е така създадена, че може да издържа на големи напрежения, но за много кратко, след това има нужда от оттегляне за презареждане.
Жената максимално 4 часа може да работи на бързи обороти.
Това е 4 часа.
Какво става после? Никой, няма да ми даде да работя само 4 часа.
Нищо. Продължаваш да работиш, но във времето това напрежение се натрупва и необходимостта от почивка става по-голяма. Така сме направени, че можем да продължим на „аварийки“ – 5, 10, ако сме по-държливи и 15 години, като от време на време напрежението се изпуска я работа, я пари, я връзка, я болежка , но за бързо нещата отшумяват и корабът продължава да се движи с издути платна. Продължим ли обаче с нехайството в един момент може да изглежда от нищото нещата от веднъж се сгромолясват и тогава се оказва, че намираме време, пари и начин да се оттеглим, да огледаме, да преподредим, преоритизираме и да продължим нататък.
Давай си почивка.
Ти – на себе си. Оттегли се за кратко на всеки час, час и половина. Позволи си да рефрешваш. Въобще, не мисли, че тези 5 минути само за теб са невъзможни и тук не говоря за цигарата и обсъждането на важните неща с колегите.
Не, ти ме разбра какво имам в предвид.
И сега искам да споделя, една молитва, която прочетох в книгата на Норбеков: “Опитът на един глупак”, но аз я усетих по мой начин затова тук я пиша така:
“О, мои възлюбени, майко и татко в едно,
колко ви обичам за вашата справедливост!
О, мои възлюбени, майко и татко в едно,
колко ви обичам за моите предци!
О, мои възлюбени, майко и татко в едно,
колко ви обичам за моите деца!
О, мои възлюбени, майко и татко в едно,
колко Ви обичам за вашите уроци!
О, мои възлюбени, майко и татко в едно,
колко Ви обичам за вашите неведоми пътища!
О, мои възлюбени, майко и татко в едно,
колко Ви обичам и колко Ви се възхищавам
за вашата безгранична любов,
за това, че някога смятах, че Ви няма и не Ви виждах.
За това, че сега знам, че Ви има и Ви виждам,
за това, че ми давате шанс
да намеря себе си.
С всяка клетка от тялото си Ви обичам!
С всяко тъмно ъгълче от Съзнанието си Ви обичам!
С всяка частица на душата си Ви обичам,
с всеки полъх на Духа си Ви обичам
и с очите потънали в сълзи от щастие Ви обичам!”
){kind=link}