В трите дни на престоят ни в Будапеща миналата година имахме късмета да посетим и изложбата на Мексиканската национална галерия за творчеството на Фрида Кало.
На една голяма опашка хора от цял свят чакаха да се докоснат до творчеството на тази жена превърнала се в символ и идеал за подражание на цели поколения.
Изложбата беше изключително добре направена едновременна информираща и емоционално изпълваща.
Не съм сигурна с какво Фрида беше привлякла всичките тези хора – заради ексцентричното и творчество, в което основен фокус е самата тя, нейният вътрешен свят и болка; заради силата и въпреки физическото страдание да живее със страст или заради обсебващата и любов към един мъж.
Каквото и да е, пространството вибрираше различно и усещането, че сме допуснати до нещо излючително лично беше осезаемо.
Странно беше друго.
След като си тръгнах в себе си отнесох, не фактологията от живота и, не визиите на картините и, не образите на различните течения от нейни последователи, а едно голямо вътрешно знаене:
“Любовта е реалност, която всеки има правото всеки един миг да избира!”
