Миналата година нашето семейство си направи едно европейско пътешествие. Тръгнахме от София минахме през Будапеща след това се потопихме в атмосферата на Братислава и макар и да не бяхме планирали отидохме и до Виена.
Ето няколко кадъра от този наистина величествен град.
Още едно парченце от събраните в едно времеви реалности.
Аз съм от Русе и бях изключително впечатлена да видя сградите вдъхновили изграждането на моят град. Мащаба е много по-голям и въпреки това не е трудно да се забележат детайлите, които русенци са взели от сградите на Виена.
Е как във Виена без виенско кафе с тирамису? Каквоти и бюджети да бяхме преминали след почти десетдневното ни пътешествие из тази част на Европа с голямо удоволствие седнахме в препълнената с туристи сладкарница на главната улица.
Още един детайл.
Още едно напомняне, че сме късметлии да се разхождаме из тези улици.
Знам, странни снимки избрах от Виена – парченца от разпилян пъзел, от които не можеш да добиеш никаква представа за цялото. Виена обаче е такъв град, че не е възможно от снимки да се усети. Това е едно от местата, където големината на сградите те карат да се чувстваш малък, но красотата и прецизността на архитектурата и градоустройството те приобщават и въпреки позицията си да ти е комфортно.
И щом съм започнала да показвам снимки от Виена, ето една дълга серия от Градините на замъка Шьонбрун.
Няма начин да сте туристи и да сте във Виена и картите и пътеводителите да не ви доведат тук. Истински дворец, в който са живели поколения императори.
Място на истински разкош и изисканост, място на балове и интриги. Място където Моцарт е свирил пред императора за пръв път когато е бил на 10 в Огледалната зала.
Място от където десетиления се е прекроявала и нареждала историята на Европа.
Днес това е един добре опакован туристически продукт, в който портретите на Моцарт и императрица Сиси заемат почетно място и могат да се видят във всевъзможни сувенири в началото на комплекса.
Входа за градините е безпланен, а за двореца билета е 15 евро за възрастни и 10 за деца, има различни възможности за семейни карти. Ние като петчленно семейство влязохме с карта за 50 евро.
С купуването на картата за вход в двореца, се определя и час, в който трябва да се проведе обиколката из залите му. Нашият час по график беше след 3 часа – време достатъчно да се поразходим стегнато из градините.
Огромно зелено и цветно пространство. На мен най ми хареса колекцията от рози, лабиринта и детската площадка до него.
Нашите деца вече са големи, но тази площадка е толкова умно измислена, че за половин час времето за тях и за нас спря в изпробване на всяко от съоръженията там.
В градините има и зоологическа градина, но тя е с допълнителен вход и след допитване до младещта, вече решиха, че трябва да заявят, че са големи и отказаха да влязат.
Оказа се, че трите часа минаха много бързо и на финала на чакането трябваше доста да ускорим крачката за да не изпуснем групата, с която трябваше да влезем.
В двореца има тълпи от влизащи или излизащи туристи. Организацията е перфектна и съвсем естествено всеки си следва потока. След като влязохме получихме слушалки с аудио гид с възможност на избор от 7 езика. Така всяка от изложените зали освен с автентичните предмети се изпълни и със съдържанието на конкретните разказани истории.
От какво се впечатлих аз – от Огледалната зала когато в слушалките ми зазвуча музиката на Моцарт, от стаята на Сиси, от изящните кокетни, малки зали за пиене на чай, от огромната зала за балове, от работохолизма и ангажираността към държавните дела на един от императорите. Какво ми дойде в повече? Тоалетната на императора. Колкото и да сме любопитни, ние туристите, неможе всичко да се предлага на тезгяха, малко приказна напудреност е напълно достатъчна.
Ако минавате през Виена, хубаво е да наминете през това истинско “роял” място.
