Първи малки победи в кето храненето

Заслужила съм си един кето дюнер :).

Искам да се похваля, аз на мене си, нищо, че пиша тук;).

Много добре се справям, може отстрани въобще да не личи, но аз виждам какво правя, как реагирам на промените и как продължавам нататък.
В моята глава изглежда, че се движа съвсем бавничко, но напрактика съвсем не е така.

Вече съм съвсем спокойна с извършването на доскоро съвсем неспецифични дейности.

Например: Правя си тракинг на храните, които ям.
Мислех си, че е ужасно досадно, но се оказа, че се преживява.
Първо само записвах.
Съответно видях, че в началото на деня съм супер стриктна, а към края се отекчавам и съответно надвишавам значително калорийният прием.
 
Добре, поставих си цели и параметри, които да следя.
 
Поставих си за цел процентите в съотношенията между интегрентите, да е според кето храненето: 5 %въглехидрари, 20% протеини, 75 % мазнини.
 
Последваха няколко дни на наместване, което доведе до това, че при мен след края на деня картинката изглеждаше по следният начин: 10% въглехидрати, 65% мазнини и 25% протеини, като въглехидратите са към 50 гр.
Няколко поредни дни се опитах да коригирам съотношенията, но на финала винаги се оказваха последните цифри.

Добре, това ще го оставя да отлежи. 
За да се се подпомагне тялото в процеса на използване на кетоните, които черният дроб произвежда от мазнините е необходим период на “интегрален глад”. Необходимо е да има прозорец от поне 16 часа, в които не се приема храна.

Добре, време е да усвоя и това умение.

Основният ми проблем се оказа факта, че удома вечеряме късно.

За мен е важно семейството да се събере заедно около масата, поне за едно от храненията.

Така независимо кой къде е бил през деня поне за малко можем да се видим и усетим като едно цяло, всеки на мястото си. Да, обаче от тази зима всички тръгнаха редовно на танци, басейни, вечерен фитнес, когато залата е празна, абе спортува им се на моите хора и вечерята остана за след това, а това значи след 21.

Много късно!

Така като добавя 16 часа, моето първо хранене трябва да е поне след 13 часа на другият ден.

Добре де, какво толкова, правя го.

Първият ден мина чудесно и друг път съм правила разни гладувания, така че нищо сложно.

Да, обаче разните гладувания винаги са били с някакъв срок, а това е ритуал, който се предполага, че ще се случва всеки ден.

Веднага се родиха мисли, които на вторият ден започнаха да ме тормози и съответно да ме тикат съм кухнята. Не усещах глад, но в главата ми барабаняха:

” Пропускам закуската! Всички казват, че закуската е най-важното хранене, а аз го пропускам. Ей сега, ще изляза без да закуся и ще ми премалее и ще трябла да се чувя какво глупост да ям.”

Супер силни аргументи, на които устоях защото наистина не се усещах нито гладна, нито премаляла.

Направих си “бронирано” какао, горещо какао с вода без подсладител с една лъжица краве масло, и си излязох.

Обядът в 13 и 30 си беше точно на място.

На третият ден приложих малка хитрост.

Не ми се повтаряха загрижените за мен самата монолози.

От предната вечер си бях направила желирани бонбони и желе. Много забавна идея: сварих си чай от каркаде, много добре знаете какъв прекрасен червен цвят има към него се добавя желатин или агар-агар една лъжичка стевия и течноста се излива във форми за лед и малки бурканчета. Оставя се малко течноста да се охлади и след това се прибира в хладилника.

На сутринта имаме чудесно желе с нула калории и никаква хранителна стойност, но пък перфектен коз срещу собствените ми загрижени мисли, че ще остана гладна.

На четвъртият ден вече нямах нужда от желирани патерици и мисля, че вече съм си съвсем добре. Браво на мен!!!!👏

 

Вече разгледахте!

Харесва ли ви това, което правя?

Можете да ми го покажете, като ми купите кафе! Благодаря!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*