Сърце

Попита ли го?

Попита ли го?

 Нашето сърце е нашето най-голямо богатство.

То е вълшебството,  което сътворява живота.

В него е магията, която превръща препускащите ни мисли в реалност. То ни вързва, то ни изгражда – в сърцето е нашият извор на любов. То ни дава сила и смисъл във всеки един миг и точно затова се нуждае от грижа, внимание, любов.

Ако не ги получава, нещо се случва бавно и неусетно.

Получава се цепнатина, после още една и още една – с първата преглътната обида, с изживяната несправедливост, с полазилото разочарование, с пренебрегнатия порив, със забравената прошка, с премълчаните „обичам те”.

С всяка следваща цепнатина светът ни става по-сив, по-забързан, по-агресивен, по-неподвластен на нашите желания и мечти.

Сърцето се затваря.

Спрели сме обмена на любов.

Как си даваме любовта?

Защо търсим тежки доказателства и гръмки думи, а простите неща, отлагаме за някой друг път?

Защо не сме мили със себе си?

Ето сега аз се уча да изразявам любовта си отново.

Уча езиците (и), вслушвам се в шепота (и), радвам се на многообразието от формите (и). Тя е била навсякъде около мен, но аз не съм я разпознавала.

Била е в усмивката на човека от автобуса, била е в нарисуваната картина на дъщеря ми, била е в приготвената вечеря от майката на мъжа ми, била е в изразената подкрепа на приятелката ми, в обаждането по телефона на брат ми: „Нормално пътувахте, нали?”, в дребните неща, които всеки ден ми се случват.

Вслушах се в сърцето си, то ми се усмихна и светът ми отново е по детски цветен.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*