Вчера случайността реши да ме срещне с една приятелка. Не бях я виждала от много отдавна, толкова отдавна, че бременеещото и коремче вече беше три годишна малка госпожица, която подскачаше около нас. Оказа се, че няма нужда да я информирам аз какво правя, фейсбук беше предал правилно информацията:
” Аз знам ти какво правиш! Играеш Потоци пари и правиш джвъчки!”
Воала можело с едно изречение да се обясни какво точно правя.
А дали е само това?
Какво правя?
Защо го правя?
Има много причини да правя нещата, които правя.
Най-важното от всички е постоянната и неутолима радост от живота.
Тя е тази, която ме тика, устремява, движи.
Тя е тази, която ме кара да искам, да опитвам, да правя, да съм неща, които още не съм била, да научавам, да разбирам, да измислям.
Радостта от живота създава твореца в мен и той създава живот.
Създава приятелства, създава ситуации, създава поводи живота да тече.
Тази радост роди и идеята „гравирани бутилки за вода“.
Водата е живота за нашето тяло. Приемайки я ние приемаме основната суровина, от която то е съставена, но заедно с водата приемаме и информацията, с която тя е заредена. Така информацията от света около нас става информация на света в нас.
Толкова ли е важна информацията?
Да, важна е!
Тя е тази, която задава процесите, задвижва действията и определя света ни като такъв.
Можем ли да избираме информацията, с която се зареждаме?
Можем! Думите са тези, които формират информацията.
Значи ако избираме думи, които носят: радост, любов, щастие, късмет, ние ще сме избрали и такава информация и тя на свои ред ще ни изпълни с радост, любов, щастие и късмет.
Да!
Ако заредим водата с думи за радост, любов и щастие ще заредим цялото си същество с тази информация.
Но водата е символ и на нашите желания, емоции, въображение и психически способности. Символ е на една наша лична сила, която пък е от съществено значение за ефективността на нашите действия в различните прояви на живота.
Какво чувствам?
Как приемам себе си?
Как се поставям сред другите?
Всичко това зависи от убежденията, които съм възприела за света, от информацията, с която съм заредила сетивата си.
Мога да оставя нещата такива каквито са и да пия от общият водопровод. Да се оставя на инерцията, на страха, на гнева, които ме гипсират и пресушават устремът ми, но как ще усетя живота тогава?
Как ще изживея радостта да съм, да правя, да имам?
Дори да искам да оставя нещата такива каквито са, не мога! Не мога да укротя клокочещият в мен поток, не мога да скрия силата, което е в мен, не мога да не бъда най-доброто, на което съм способна защото аз имам всичко.
ЖИВА СЪМ!
Деяна
