Обичаш ли приказки?

Обичаш ли приказки?
Обичаш ли да играеш?
А да откриваш съкровища?
А да преодоляваш препятствия?
Аз много обичам – също като теб.

Чуя ли “Имало едно време…”

и затаявам дъх в очакване какво ще се случи после.
Та имало едно време… Притихна ли, искаш ли да разбереш какво следва после?

Добре тогава, да започваме.

И ето идва времето, когато трябва да се родиш и ти се раждаш като носиш със себе си една дузина семена. Семена, които като посееш ще се превърнат в най-красивите цветя, които с аромата си ще преобразят света, ще го направят още по красив и завършен.

Освен твоите семена имаш и твое специално място, на което да засееш семената и което имаш като задача да превърнеш в чудесна градина. В средата на тази градина има вълшебен извор. Той е там и те очаква, когато си готов да се погрижиш за него, след което от сърцето му ще потече вълшебен поток, който ще напоява градината, ще я съживява и превръща в райско място. Освен това имаш и трима градинари. Работата е много и те са си разпределили задълженията – работят по различно време и уви нямат време да се виждат, не си говорят и на практика не се познават.

Най-младият от тях е този, които те представя пред света,

той работи винаги дневни смени и всички мислят, че той това си ти. И така… имаш всичко необходимо за да започнеш. Семена, градина, извор, градинари и ти го правиш. Засяваш и сам не вярваш как веднага започват да се показват вълшебните филизи. Толкова си горд! Сияеш! Започваш да посрещаш и гости – да видят цветята ти. Младият градинар пуска всички: родителите ти, които разбира се имат друго мнение как точно да бъдат подредени лехите; учителите в детската градина, които те учат, че цветята трябва да се подрязват, че онези там са плевели и е въпрос на оцеляване, ако не се махнат; баби; лели; съседки; треньори; учители по философия, математика, биология и кой ли още не… всеки един идва с най-добри намерения – да се порадва на твоята прекрасна градина и със самото влизане придобива самочувствието и правото, да променя и оставя следи в нея. Някой път намесата става несъзнателно – човека идва, само да погледне, но без да осъзнава оставя семена, които са полепнали по обувките му и които много бързо успяват да завземат пространства и така…

какво става с младия градинар?

В началото той се опитва да прави това, което си знае. Да се грижи за неговите си семена, тези с които е започнал тази приказка, но с течение на времето работата стана все по-трудна, заръките, намесата, разсада или семената на другите са все по-упорити и устойчиви и той…. се загубва и се предава. Неговата градина вече е съвсем различна от първоначалното намерение. Райското място на неповторими цветове и аромати се е превърнало в обрасло, запустяло и загубено място.
И какво? Това ли беше? А къде е вълшебството? Къде е играта? Къде е съкровището?
Всичко е тук и само сега зависи дали ще продължи тази приказка или ще завърши по познатия ни обичаен, средно статистически начин, когато… няма значение, това вече не е моят край.

Моята приказка продължава.

Младият градинар вече не е толкова млад, но не годините са тези, които му тежат. Един ден, уморен от безмислената борба с чуждите растения, той решава, че трябва да направи нещо различно. В себе си още носи спомена от райската градина заради, която започна всичко. И го прави. Събира цялата смелост, на която е способен и излиза от мястото, което би трябвало да е негова градина.
Една малка стъпка, една крачка която променя всичко…

как, защо, не може да е истина… о, може.

И защото не вярваш, разказвам набързо само факти:
Излизайки от познатото си място, той разбира, че няма нищо лошо да направи още нещо, да поиска помощ и помощта идва. Идва човек, който на пръв поглед не прави нищо сложно, просто помни, че в началото на историята градинарите бяха трима, имаше извор, който очакваше да бъде обгрижен и намерение, едно прекрасно намерение за нещо красиво, което ще направи света ни по-добър.

Та младият (вече не толкова млад) градинар се доверява на този човек. Човекът, който знае началото на историята прави нещо съвсем просто, запознава тримата градинари и им показва, че те заедно говорят на един език, че имат една задача и заедно са едно цяло. Оказва се, че вече нещата не са същите – тримата запретват ръкави и започват работа. Освен това човекът, който пази началото на историята им припомня за извора, които очаква някой да се погрижи за него и те го правят. В началото им е трудно да го намерят, но колкото повече мислят за него и колкото повече го търсят толкова по-силно чуват бълбукането му. Накрая изворът потича пред тях… и чудото става. Запустялото, забравено и каквото и да е там място, такова каквото беше в средата на тази приказка, се превръща в най-невероятното кътче, озарено от слънчева светлина, място на цветове и аромати, вълшебни звуци и радост.
Това е.
Това е краят на история.

Кои са градинарите? Имат си имена: съзнание, подсъзнание и свръхсъзнание.
Изворът? Изворът на любовта, който чака да бъде намерен в сърцето ти.
Какви са семената – твоите специални таланти, нещото, заради което си дошъл на тази Земя… но кой, какво, какъв няма никакво значение, ако не събереш цялата си смелост и не поискаш да направиш нещо различно, да направиш една крачка и да си спомниш за намерението заради, което си се появил.

 

Тази приказка се роди преди време и е подарък за Краси Бакалова.

 

 

 

Вече разгледахте!

Харесва ли ви това, което правя?

Можете да ми го покажете, като ми купите кафе! Благодаря!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*