Започни нещо свое!

Кому е нужно това?

На теб, на Вълшебницата в теб и е необходимо.

На палавото, диво момиче, което обича да пробва как нещата се правят. Направила ги веднъж не спира, а ги разваля, за да може следващият път да ги направи още по-добре.

Когато си била дете със сигурност си имала цветни кубчета, от които с часове си се опитвала да направиш висока кула.

Кубче след кубче внимателно си ги слагала едно върху друго. Ако са се сгромолясвали си започвала наново.

Имала си търпение, да го правиш пак и пак, докато не направиш така, че да се получи най-високата възможна кула.

После доволна от резултата си викала мама и татко :

„Етооо!“,

а след това с блеснали от радост очи си бутвала кулата за да започнеш отново друга, но по-сложна конструкция.

Вълшебницата в теб помни това усещане.

Усещане за цел и щастие от постигане на целта.

Усещане за радост, от споделянето на резултата и усещанеза устрем, когато целта е постигната и точно заради това се е появила нова цел и желание за нова по-усложнена конструкция.

Играейки с кубчетата малката Вълшебница за пръв път е разбрала какво е това щастие.

Това, което извира някъде дълбоко отвътре когато трудностите са преодолени и целта е постигната.

До този момент, малкото момиченце е било щастливо, когато някой нещо е правел за него: гушкал го е , подсушавал е мокрите му пелени, давал му е вкусна храна, пеел му е песни, играел си е с него, бил е щастлив и това щастие е преливало и в малкото момиченце. С построяването на кулата от дървени кубчета, малкото момиченце е получило същото усещане, но този път нямало външна причина за това.

Нямало нищо отвън, което да го кара да се чувства

ЩАСТЛИВО.

Това чувство идвало от него самото и от факта, че е сътворило нещо и така е постигнало целта си.

Докато растем попадаме в различни социални общности: рождено семейство, детска градина, училище, университет, работно място, наше си семейство.

Всяко от тези общности си има свои ценности, традиции, вярвания и обичай и според тях и различни цели.

Социалните общности са обединение на по-голям брой хора и съвсем нормално е техните ценности и цели да са по-шумни и по-категорични. Така всяка от тези общности за „наше добро“ са се опитвали( или се опитват ) да ни моделират и да наложит да ги следваме.

Ако ценностите и целите са близки или се доближават до нашите ценности и цели продължаваме и сме част от тази общност . Правим го без големи търкания и конфликти.

Разминават ли се обаче Вълшебницата намира начин как да ни покаже, че нещо не е наред.

Мога да продължа с описание на това как това се проявява. Как започваме да губим пари, здраве, връзки, но няма да го направя.

По-важно е как да не стигаме до там или ако вече се е заформил чек лист със загуби бързичко да направим превключване.

Белият лист върху, който изписваме личните ни цели, посочваме период за тяхното изпълнение, избираме стратегия и съставяме план и стъпки за неговото изпълнение е пропускът ни към един удовлетворяващ изпълнен с вълшебства живот.

Всички се стремим към щастие и успех , но те са резултат от личното ни предвижване. Получават се като резултат от мисловна нагласа и метод, чрез който изграждаме мисловната си нагласа.

Кой ще бъде този метод( писане на блог, поддържане на инстаграм профил, писане на книга, правене на снимки, на бижута, на курсове по йога, изграждане на собствена общност от потребители на услуги или продукти), зависи от личните ни таланти, предпочитания или случайности, които съдбата ни е подарила.

Чрез изучаване на метода и извършване на конкретни действия, ние създаваме мисловна нагласа. Създаваме си собствени умения, ценности и вярвания. Те пък ни изграждат като самостоятелни, уверени, че заслужават и приет изобилието на живота хора.

Затова да започваме.

В следващите няколко публикации ще ти представя няколко метода, с които можеш от самото начало да започнеш и изучавайки ги да създадеш нещо свое. Всеки от тези методи е специфичен, ще те направи част или ще доведе до създаването на специфична общност. Всеки метод изисква усвояването на специфични умения.

Някои от тях може да са ти приятни и да ги правиш с лекота и удоволствие. Други да ти създават явен дискомфорт и да те предизвикват да излезеш категорично от зоната си на комфорт, но независимо от всичко, искам да те подкрепя да започнеш и след това да продължиш.

Всички се стремим към наградата и блаженството на изпитваното удоволствие, затова довери се на процеса и не се отказвай.

Бъди мила към себе си!

Наслаждавай се на всеки един етап, на всяко научено нещо, на всяка стъпка, на всеки скрит отговор, на всеки завой или кръстопът по пътя.

Ако си си поставила цели, които въпреки усилията и влаганата енергия не можеш да осъществиш, не бързай да сменяш метода.

Отдели време и дай пространство случващото с теб самата да се развие.

Вземи колкото можеш повече от направения избор.

Ако обаче въпреки проявените търпение и усърдие не получаваш удовлетворение, имай силата да смениш метода или да го оставиш на стоп пауза.

Насочи вниманието си към друг метод, който ще те научи на друго и ще развие у теб умения, които могат да са полезни за постигане на първоначалните ти цели.

Няма начин да не забеляза, че досега не споменавам думата пари.

Правя го съвсем умишлено.

Парите са резултат от ползите, които създаваме за другите.

Те са енергията, която съвсем естествено се връща при нас, след като мисловната ни нагласа е в синхрон с изобилието на света.

Колкото по-малко се вторачваме само в резултата, а сме естествени, отворени, любопитни, готови да приемаме, да се учим и да действаме целенасочено, толкова по-бързо получиме и материално удовлетворение от извършената работа.

Ако ги няма резултатите, които искаме необходимо е да научим и променим още нещо.

В този ред от мисли арогантността е първото нещо, с което би било добре да се разделим.

Не знам, в кой етап на твоя път прочиташ тези думи. Ако това е първата статия от мен, която ти попада бих те подкрепила да прочетеш и останалите от раздела „Само за жени ли?“ . Ако още не си направи техниките, които съм споменала, направи ги сега, за да си наясно, какво обичаш да правиш и какво е важно за теб.