Винаги са ме учудвали хората, които от една глътка вино, могат да разкажат цялата история.
За гроздето, от което е направено виното, за качествата на почвата, върху която е расло, за слънцето, което го е огрявало.
За мен са си истински магюсници, които от нещо толкова малко научават толкова много неща.
Дали мога и аз така?
Няма как да разбера, ако не опитам.
Ето имам едно цяло парче току що приготвен домашен чийзкейк.
Вземам вилицата.
Отчупвам си една хапка, поднасям я към устата си, но се спирам поглеждам вилицата и хапката – така цялото ми внимание се насочва към този малък къс храна.
Нищо друго не съществува в момента.
Затварям очи и съвсем съзнателно насочвам сетивата си да усетя аромата на поднесеното парче, опитвам се да разгранича нюансите от смесването на различните продукти само с убонянието си, след това бавно и внимателно поемам подадената хапка.
Първо усещам свежестта на лимон, която елегантно отстъпва място на нежно неутралният вкус на крема сиренето, което появило се само откчючва любопитството в очакване на нещо различно.
Без да се бави различното се появява, вкус на детски спомен..
Малки парченца смлени орехи превзети от млечното сладникаво усещане на печени с краве масло ядки и когато си мисля, че вече всичко съм разгадала усещам и хрупащата различност на парченца лешници.
Хм, май се справих.
Много добре се справех при се, че не направих нищо повече от това съвсем естествено да се насладя, да си позволя да изпитам удоволствие и да приема радостта като нормално състояние.
Наслаждение, удоволствие, радост – това не са тайни магически съставки, това са избори, които можем да правим с всяка хапка.
Какво ли ще е качеството и количеството на храната, която приемаме тогава?
Как ли ще се променят дните ни, ако си подарим малко внимание към нас самите в точно този момент.
Съвсем не съм превъртяла на тема кулинарна поетичност, просто се замислих, че винаги сме склонни да правим промени от зор, когато се появи диагноза или кантара закрещи зверски:
“Алоо виж плюс 10”
Вместо съвсем просто да правим нещата от кеф.
Защото никой освен мен не може да изпита моите наслаждение, удоволствие и радост и защото те са единсвената достойна причина да правя каквото и да е било.
