Моите деца са прекрасни!
Да – защото са моите и да – защото наистина са такива.
Интересно е да ги наблюдавам.
Да разпознавам малките детайли, които са си откраднали от нас-големите. Да виждам как думите, действията ми веднага имат отглас при тях и да мога веднага да коригирам това, което не съм донаправила или доизказала.
Децата ми са моите по-добри продължения във всичко.
Разликата между годините им е такава, че да растат заедно, да имат общи преживявания и в същото време да са на различни етапи то развитието си.
Най-голяма е Маги – тя е 4 години по-голяма от сестра си Лили, която преди да разбере, че е най-малката вече беше по-голямата от своя брат Илко.
Много от рано започвахме да общуваме с тях като с равни, а това се отрази и на тяхната комуникация. Маги беше Маги за всички – както за нас големите така и за своите по-малки брат и сестра. Лили също беше Лили за всички – както за нас така и за по-малкия си брат.
Моите деца са прекрасни – не само защото са моите. Заедно са много добър екип, държат един на друг, подкрепят се , важно е за тях да са заедно.
Ако не си внимателен може въобще да не забележиш вътрешното напрежение между тях. Вътрешна конкуренция, която при по-изнервени ситуации избива в дразги и конфликти.
Какво не е ок?
Какво ги предизвиква да бъдат неспокойни и несигурни?
Отговора се появи сам –
една сутрин го видях.
Осем годишното момиченце се опитваше да направи абсолютно същото, което прави вече 12 годишната девойка и беше категорична и недоволна от себе си, че не и се получава по точно същия начин.
“Защо Маги може, а аз -не?”
въобще не възприемаше факта, че е с 4 години по-малка и физически не е готова за тези резултати.
Тогава разбрах какво се случва с нея.
За нея нейната по-голяма сестра беше само Маги – нямаше механизъм, който да и напомня, че те не са на една и съща възраст и са в различен етап от развитието си. Нямаше също механизъм да напомня и, че е важно тя да прави най-доброто, на което е способна и това най-добро не бива да се сравнява с резултатите на някой друг.
Ние големите не бяхме създали ясно йерархията между тях, не бяхме формулирали точно ролите.
Думата “како” има вълшебното значение за по-малкия:
“Аз имам по-голама сестра, която е мой пример, от който се уча, тя не ме застрашава”.
За по-големия същата дума “како” вече значи:
“Аз съм по-голямата и точно затова аз съм имала най-много внимание от родителите ми когато съм била малка , затова сега спокойто мога да изчакам.
