Не знам какво са сънищата.
Много рядко успявам да ги задържа за по-дълго. В повечето случай отлитат, без да се усетя, като оставят след себе си полъха на отминалата емоция – радост, страх, любов, тъга, която сутрин измивам от клепачите си.
Спомням си, че когато бях дете си ги пожелавах. Историите с продължение преминаваха от нощ в нощ като вълнуващ сериал. Отдавна не го правя, но ако успея да задържа някой хубав сън за по-дълго съм истински доволна.
Сега ще ти разкажа един.
Някъде в средновековието, времето на смелите рицари и прекрасните дами.
Аз съм в маслено зелена рокля от кадифе, която тежко пада по тялото ми. Косата ми е светло-кафява направена в изящен кок. На гърдите си имам красив медальон.
Намирам се в стая от подземието на замък. По каменните стени се стичат капки от влагата.
В стаята има шкафове и всевъзможни предмети.
Аз трескаво търся нещо.
Ровя, събарям – напрежението с всеки миг се увеличава.
Охваща ме паника.
Започвам да викам и тръшкам всичко, което ми попадне пред очите.
“Излъга ме! Аз ти се доверих, а ти ме излъга! Къде е ключът? Ти каза, че е у мен, а никъде го няма! Уморих се. Не искам да те зная! Лъжец! ”
Толкава бях ядосана, че в яда си дръпнах медальона и той се разби с трясък на пода. Между разпилените парченца беше и ключът.
Той е бил прав!
През цялото време ключът е бил в мен!
Паднах на колене, събрах ръце като за молитва и с цялото си сърце поисках прошка.
После взех ключа. Взех факла. Изтичах към трите врати, които бяха в дъното на стаята.
Ключът отключи едната от тях.
Без да мисля тичешком потънах в тъмното напред. Колко продължи това не знам, но умората и пропиващия мрак започнаха да ме разколебават и точно тогава то се случи. След поредния завой в тъмното светлината ме ослепи.
Пред очите ми се откри невероятна гледка.
Сърцето ми ликуващо крещеше: “Аз съм свободна!”
Да! Аз бях свободна!
Това е.
Ключът към моята свобода е само и единствено в мен.
Не е в родителите ми, не е в приятелите ми, не е в любовите ми, не е в децата ми, не е миналото ми, не е в бъдещето ми.
Ключът за моята свобода е на моите гърди, в моето сърце.
Спомняли си го, ще мога да отворя вратата към целия останал прекрасен свят!
Деяна
