Къде е ключът?

Не знам какво са сънищата.

Много рядко успявам да ги задържа за по-дълго.  В повечето случай отлитат, без да се усетя, като оставят след себе си полъха на отминалата емоция – радост, страх, любов, тъга, която сутрин измивам от клепачите си.

Спомням си, че когато бях дете си ги пожелавах. Историите с продължение преминаваха от нощ в нощ като вълнуващ сериал. Отдавна не го правя, но ако успея да задържа някой хубав сън за по-дълго съм истински доволна.

Сега ще ти разкажа един.

Някъде в средновековието, времето на смелите рицари и прекрасните дами.

Аз съм в маслено зелена рокля от кадифе, която тежко пада по тялото ми. Косата ми е светло-кафява направена в изящен кок. На гърдите си имам красив медальон.

Намирам се в стая от подземието на замък. По каменните стени се стичат капки от влагата.

В стаята има шкафове и всевъзможни предмети.

Аз трескаво търся нещо.

Ровя, събарям – напрежението с всеки миг се увеличава.

Охваща ме паника.

Започвам да викам и тръшкам всичко, което ми попадне пред очите.

Излъга ме! Аз ти се доверих, а ти ме излъга! Къде е ключът? Ти каза, че е у мен, а никъде го няма! Уморих се. Не искам да те зная! Лъжец! ”

Толкава бях ядосана, че в яда си дръпнах медальона и той се разби с трясък на пода. Между разпилените парченца беше и ключът.

Той е бил прав!

През цялото време ключът е бил в мен!

Паднах на колене, събрах ръце като за молитва и с цялото си сърце поисках прошка.

После взех ключа. Взех факла.  Изтичах към трите врати, които бяха в дъното на стаята.

Ключът отключи едната от тях.

Без да мисля тичешком потънах в тъмното напред. Колко продължи това не знам, но умората и пропиващия мрак започнаха да ме разколебават и точно тогава то се случи. След поредния завой в тъмното светлината ме ослепи.

Пред очите ми се откри невероятна гледка.

Сърцето ми ликуващо крещеше: “Аз съм свободна!”

Да! Аз бях свободна!

Това е.

Ключът към моята свобода е само и единствено в мен.

Не е в родителите ми, не е в приятелите ми, не е в любовите ми, не е в децата ми, не е миналото ми, не е в бъдещето ми.

Ключът за моята свобода е на моите гърди, в моето сърце.

Спомняли си го, ще мога да отворя вратата към целия останал прекрасен свят!

Деяна

 

 

Харесва ли ви това, което правя?

Можете да ми го покажете, като ми купите кафе! Благодаря!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*