Илюстрация от книгата"Чарво с чар"

Как 10 килограма в повече дават шанс за промяна?

 Аз съм интелигентно и любопитно същество.

Бързо влизам в каквато и да е било тема, бързо успявам да отсея същественото и да го свържа с познатото ми до момента. Бързо започвам да прилагам наученото и също толкова бързо в мен пламва желанието:

“Аз това трябва да го предам и на другите, защото това е добро.”

Може би концепцията за справяне с отказа при обученията в мрежовата компания много ми пасна.

„Ти си само преносител на информацията, не си самата информация. Кой как ще я приеме си е негова работа“

 Да,сама по себе си тази концепция е чудесна. Дава спокойствие и предпазва от всякакви спекулации от типа:

 „Ето мен не ме харесват и не искат да чуят какво ми казвам, а това което им казвам толкова много би им помогнало“.

И в същото време тази постановка съставя една позиция на арогантност:

„Ето аз знам! И сега ще дойда и ще ви спася със знанието си“.

Обаче информацията се превръща в знание единствено и само когато е минала през мелачката на личният опит.

По някакъв магичен начин хората не чуват, те прочитат от човека срещу тях нещата, които биха им помогнали, биха ги задействали, биха ги променили.

  Аз споделях информация за продукти за здраве , а моят здравен статус не беше съвсем добър.

Не е ли абсурдно?

Благодарение на моите 10 килограма в повече аз се спрях, огледах, анализирах, видях и предприех адекватни действия.

Тук е момента за личната история и така, да започваме:

Веднага след университета започнах работа като програмист – интелектуална работа, която изискваше мозъкът ми ежедневно поне 8 часа да работи на високи обороти. Мозъкът е органът в нашият организъм, който има най-голяма нужда от енергия. 20% от цялата енергия, която тялото ни използва отива за процесите на мозъка.

Как се хранех по това време?

Предимно сладко, тестени, въглехидрати, млечни. Месо ядях, но много ограничени т.к. след 7 годишно вегетарианстване още свиквах с идеята, че се налага да ям месо.

След година и половина излязох по майчинство с първата ми дъщеря. Когато тя навърши 10 месеца се върнах на работа. След 4 години родих втората си дъщеря, а като направи 11 месеца се върнах на работа, след година и половина родих за трети път. И трите си деца съм кърмила на принципа колкото се може по-дълго, като синът ми до 1 и 8 месеца.

Забременяване, раждане, кърмене – това са нормални състояния, които изцяло променят биохимията в тялото и изискват допълнителни резурси, за да може новото човешко същество да получи добър старт и в същото време неговата майка, осигурявайки всичко необходимо на малкото детенце да може да продължи  здрава.

Как се хранех по това време? – сладко, тестени, млечни и малко месо.

Не съм ползвала добавки или специализирани комплекси с витамини. При първата бременност ми бяха изписали Матерна – витамини и минерали за бременни, но от тях ми се получаваха киселини и категорично ги захвърлих в кофата за смет.

 Когато синът ми се роди си дадох сметка какво се случва с мен.

Вече имах съвсем различни отговорности като майка на три деца, служебните ми задължения при все, че вече се бяха превърнали в рутина бяха станали и източник на огромен стрес и напрежение. След дългогодишен просперитет и възход на доходите на работното ми място последваха интриги, спекулации, неясноти.  В същото време специализирайки се и превръщайки се в експерт в една област, аз бях загърбила всичко останало. Комуникирах с изключително малко на брой хора на предимно професионални теми. Последната книга, която бях прочела беше някога в университета. „Разговорите“, които провеждах бяха предимно виртуални във форумите и чатовете – icq и skype, а темите предимно за децата и  битовизми.

Ако сладкото и тестените прикриваха факта, че тялото ми е гладно, интелектуалният и емоционален глад, който съществото ми изпитваше нямаше как да прикрия. Имах нужда от ефективно общуване, от творческо предизвикателство, от нещо, което да ме събуди и извади в действие щурата шареност, която притежавах.

Докато бях по майчиство за трети път реших да кажа “Стига!” и да започна нещо различно.

Започнах собствен бизнес – правех детски рождени дни и събития. От липсата на каквато и да е била комуникация с непознати хора вече бях се преместила в другата крайност.

Отново стрес, друг вид неяснота, друг вид проблеми и ситуации.

Тялото ми започна да реагира. Хормонален дисбаланс, кисти, начална форма на миома,  проблеми с вестибуларният апарат, хронична умора и плаваща депресия.

Някъде по това време започнах да пия водорасли, от време на време, когато съвсем я закъсам „за децата да има“. Започнах да ходя на обучения и малко по малко да навлизам в темите на „здравословният начин“ на живот.

След пет години приключих този първи предприемачески етап от живота си.

Аз и семейството ми се преместихме в София.

Бях попаднала на мястото, от което информацията тръгваше. До този момент бях развивала ментални и емоционални умения, но за една родена водолейка, всякакви теми за развитие и духовност бяха повече от интересни. Идвайки в София започнах да ходя на обучения и семинари, да влизам и излизам от клубове, групи, сдружения. За кратко време преминах и наситих с вниманието си на пръв поглед несъвместими теми: финансова грамотност и самолечение с кристали, импровизационни игри и интернет маркетинг  с нулев бюджет, кундалини йога и зумба, йога на смеха и тай-чи, семейни контсталации и хандмайд, номерология и хюмандизайн, как да ръководим екипи и как да комуникираме адекватно.

Нови ситуации, нови предизвикателства коя съм аз и какво мога да правя. Как да изявя себе си в една безразлична към съществуването ми среда без това да се отрази по никакъв начин на децата ми и семейните ми отношения.

Защо разказах всичко това, защото във всеки един момент аз съм правила дейности, с които съм се поставяла на границата на силите си.

Хайде, можеш!

Хайде, трябва!

Хайде, няма кой ако не ти.

Съответно тялото ми доброволно се е съгласявало да поема цялата тежест, какво е получавало в замяна – храна поета набързо, основно въглехидрати.

Много тестени и сладко, млечни и по-малко месо и всичко останало, силни кафета и бира.

В началото почти никакво, след това малко движение.

Попадайки във водовъртежа на новата за мен информация, след първоначалният захлас постепенно започнах  да правя промени, но реално много по-бавно отколкото мислех и изговарях, че правя.

С преместването ни в София в началото се опитвах да бъда и там и тук. Да поддържам вече неработещи връзки и в същото време да инициирам подранили процеси, дейности, които са изключително енергоемки.

Докога така?

Докато не видях картончето със 10 килограма в повече.

Спрях се.

Ако даваме на тялото си всички необходими ресурси, то има интелигентността да се справя с ежесекундните си автоматични процеси, да се справя с външният стрес, да изхвърля токсините и ненужните за нормалната му дейност вещества и да се регенерира. Ако не получава необходимите суровини в обратен ред съответните дейности отпадат. Цялостното регенериране се отменя или забавя, изхвърлянето на токсините се отменя, външният стрес не успява да се преработи и се задържа, остава само изпълнението на основните функции в режим на полу-съединител. Проблема е, че това състояние може да продължи дълго, почти 15 години  тялото ни може да симулира режим „няма проблем“.

Качените килограми са най-доброто, което може да ни се случи. Проблема е, че те не са проблем, а резултат от натрупване на проблеми.

И така аз получих картончето си с + 10 килорама. Заедно с тях лъсна и появилото се отново залитане и бунтуване на вестибуларният ми апарат, бях започнала да забравям, често  ходех до тоалетната да пишкам, отново беше започнала да се появява почти от нищото депресия,  кожата ми беше суха, а месечният ми цикъл се променяше.

На задължителните профилактични прегледи при здравният ми осигурител всички изследвания бяха в норма, на прегледа с ехограф всичките ми вътрешни органи бяха в много добро състояние, невролога, гинеколога и манолога казаха „Всичко е наред!“ проблем имах само с 1 един диоптър далекогледство.

Спестих си появяващите се симптоми от лекарите. По всички обективни критерии си бях абсолютно здрава. Все още нямаше никакви признаци за хронични състояния, което значи, че въпреки моето нехайство, тялото ми не е преставало да се грижи за мен.

Защо разказах отново житието битието си. Защото е много добър пример как във времето се е налагало да преминавам през различни нива било в една или друга област, а всяка качествена  промяна изисква допълнителни източници от суровини и енергия. Ако не ги получава от вън тялото използва от вътрешните се запаси, които във времето се изчерпват и това води до хронични състояния и болести. 

Последните години аз пиех водорасли, имах прекрасен инструмент, който да ми помогне да изявя по-пълно потенциала си, вместо това обаче аз и него бях превърнала в патерици да не се сгромолясам.

Бях си създала добри навици ежедневно да пия водорасли,но не се отказвах от старите си навици да поемам още и още натоварвания. Пиех водорасли и се товарех да започвам разни неща, да научавам, да доказвам, да привличам, да убеждавам. Пиех водорасли и на практика отново бях на ръба на силите си, но не го съзнавах.

Реших да забавя, колкото е възможно.

Докато разбера какво не  е наред , разчистих всичко, което по един или друг начин ме разсейваше и ми черпеше жизнена енергия.  Започнах с виртуалното – затворих всичките си 1200 приятелства във фейсбук. ( Незнайно защо много от приятелите ми го приеха лично и после с месеци не ми се обаждаха ). Затворих всички емайл абонаменти. Изтрих старите кореспонденции заедно с всичките 700 непрочетени емайла. Изхвърлих голяма част  от дрехите в гардероба си, които така и така вече не носех или бях носила с години и направо вече си тежаха от полепнали по тях спомени и емоции. Намалих косата си в елегантна прическа.

Зарових се в книгите.

Първо прочетох:

Това беше книгата, която с много любов ме запозна и с най-малката частичка от моята храносмилателна система. Системата, която е основен снабдител на ресурси за тялото ни.

След това ме намериха:

Така благодарение на споделеният чужд опит успях да проследя какво бях пропуснала и как можех да го коригирам.

От многото изпити антибиотици като дете,  хранителният режим съдържащ предимно сладко и тестени, перманентният стрес в една или друга област бях развила многогодишно гъбична инфекция, която по много изкусен начин манипулираше голяма част от жизнените ми процеси.

Така всяко едно нещо си дойде на мястото.

Започнах съвсем от началото.

Лесно начало.

Да, точно започнах  с прием на пробиотици и ензими. Въпреки теоретичните си знания, никога не бях правила пълният курс на пробиотичната програма.

Изключих изцяло глутена и сладкото от менюто си и по същество преминах към палео и ниско въглехидратeн начин на хранене. 

Още свиквам и се уча как и какво да готвя. Без да си давам сметка попаднах в една нова и съвсем непозната Вселена от продукти и вкусове. Съвсем не съм фанатична последователка, заклеймяваща всичко, което не е в новата „здравословна“ вяра, по скоро съм отворена и готова да експериментирам и  да опитвам нови неща.

Килограмите ми все още са +10, но другите появили се симптоми вече изчезнаха.

С моето тяло отново сме в един отбор.

Деяна

 

 

 

 

Харесва ли ви това, което правя?

Можете да ми го покажете, като ми купите кафе! Благодаря!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*