Вкус Сега

Какъв е вкусът на твоето сега?

Кога за последно закусва палачинки?

Тази събота?

Брашно, яйца, мляка, щипка сол – да, и аз ги правя така.

После гарнираш с каквото си поискаш: мед, шоколад, сладко от ягоди или боровинки, банан, орехи, сирене, лютеница и кисели краставички, руска салата.

Уж забъркани от една смес, а на финала такова разнообразие се получава.

Ти как обичаш палачинките най-много?

Експериментираш ли с вкусовете?

Редуваш ли сладка със солена или ги предпочиташ единствено със сладкото от рецептата на баба ти?

Аз съм забелязала, че на мен ми трябва малко време докато превключа на новия вкус.

Ако съм си хапнала първо палачинка с шоколад, а след това опитвам с мед – вкусът на шоколада не ме напуска въпреки, че вече половината от палачинката с мед е свършила.

Другото,  което съм забелязала е  палачинките, които още не съм опитала имат по–силен аромат. Може да предъвквам още медената палачинка, но тази със сини сливи и орехи вече е превзела мирисът ми и аз вече си мисля какво искам да опитам след това.

Ако в стаята, в която похапвам, има телевизор или около мен се случва нещо, което отмъква моето внимание: следя разговора или спора или играта на котката, оказва се, че аз може въобще да не забележа какво ям в момента.

Цялото удоволствие на ритуала изтича някъде.

Остават само празните чинии, странната тежест и натрапчивия въпрос:

”Абе, аз какво точно ядох?”

А удоволствието си заслужава.

Ако вниманието ми е единствено в палачинката, която ям точно в този момент – нещо се случва.

На вкусовите и обонятелните ми сензори им трябва много по-малко време да превключат, и аз усещам пълното богатстно на вкуса и аромата на ягоди.

Усещам всяка една ягодка.

Като да се свързвам със слънцето докато тази ягодка е зреела, със баба ми и бабата на баба ми, които са откъсвали ягодите и са забърквали специално сладко.

Усещам мириса на свежест и изобилие, които строят от пролетната градина, в която са лехите с ягоди, които дядо ми и дядото на дядо ми стриктно са изравнявали.

Точно това странно свързване ме насища и създава у мен усещането за блажено задоволство.

Представи си, че палачинките не са палачинки, а години, случки, животи.

Ние винаги носим в себе си вкуса на отминалото: болките, радостите, емоциите, опитите и разочарованията.

Дадена случка отдавна е минала , а ние продължаваме да я преживяваме, да говорим за нея, да изказваме възмущение, да я ползваме за оправдание.

Ако се оставим на дразнителите на внимание въобще няма да забележим, че от това, което вече го няма веднага се устремяваме към това , което още не сме опитали и така пропускаме най-важното:

Удоволствието от усещането за блаженство, че живота ни се случва точно СЕГА.

Това сега е неповторимо и изпълващо.

Точно то съдържа всичко в себе си:

това, което е било и това,  което ще бъде.

Та…какъв е вкусът на твоето сега?

Деяна

 

Вече разгледахте!

Харесва ли ви това, което правя?

Можете да ми го покажете, като ми купите кафе! Благодаря!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

*