Източници на сила за жената

Аз съм жена. Жена с всички специфични особености на пола: разсеяна, ревлива, не фокусирана, бясна, дива, блуждаеща, отдаваща, емоционална, предменструална, ранима.

Екстри, които отнемат голяма част от моята сила.

Затова веднъж, когато успях да остана сама със себе си, си зададох въпроса: Как да се зареждам?

Къде са моите източници на сила?

Затворих очи и оставих съня да се случи.

Колко дълъг е бил този сън, не помня.

Не помня и историята и как преминавах през отделните сцени. Но знам, че този сън не приключи с отварянето на очите ми.

Това, което си донесох от него дълго след това, се разплиташе не с подробни обяснения, а като ясно знание.

Лекотата на пеперудата, бълбукащият извор и вековният дъб – това бяха образите, които бяха останали между клепачите ми.

И така, довери ми се. Сега ще те отведа там където вече съм била.

Представи си поле, цялото окъпано в топла и нежна слънчева светлина. Някъде в началото на деня, когато слънцето вече се е възкачило на своя престол, но все още не препича безкомпромисно.

Усети ласките му по кожата си. Вдъхни деликатният цветен аромат, които те заобикаля.
Ослушай се.

Чуваш ли жуженето?

Вслушай се още по-добре.

Чуваш ли другите шумове, които това място ти дава.

Чуваш ли целият живот, които кипи около теб.

Сега се фокусирай в най-близката маргаритка.

Да, точно в нея.

Видя ли какво има върху нея?

Да! Пеперуда!

Нежно красиво създание, което току що е излязло от пашкула си.
На хладилника, в нашата кухня има залепена с тиксо една бележка: “ Ако никога нищо не се променяше нямаше да има пеперуди.“
Но, ето че тя е там, разперва току що осъзнатите си крила и литва.
От маргаритката каца върху мак, после отива на игличината.
Не прави нищо, само продължавай да я следиш.
Виж финеса на всяко нейно движение. Закачливата амплитуда на изминатия от нея път. Виж радостта, с която приветства всичко около себе си и нежността, с която дарява всяко цвете, до което се докосне.
Още ли се съмняваш в „ефекта на пеперудата“, според който всяко дребно нещо в нашият свят има значение? Дори простото пърхане на пеперуда в горите на Амазонка, може да стане причина за тайфун над Африка.

Аз ще продължа да си бърборя, а ти продължавай да я наблюдаваш.

Ето спря на едно глухарче.

Какво ще се случи с нея ли? Не знам.

Знам как е достигнала до тук: с много лична сила е преминала през етапите си на трансформация. От малко семенце се е превърнала в гъсеница.

Влачила се е по земята.

Умирала е от глад, ненаситна и всепоглъщаща.

Умирала е от страх, че всеки момент нея нещо може да погълне .

Но е оцеляла и въпреки страхът и въпреки гладът, когато дошъл момента усетила, че нещо започва да се случва. Не знаела какво е. Не идвало от вън, идвало от вътре, някъде дълбоко, дълбоко в нея. Този път се доверила и въпреки страхът и въпреки гладът решила да поспре и да си даде време да разбере какво е това, което се случва някъде дълбоко, дълбоко .

Направила си пашкул, изолирала се от всичко и всички и зачакала.

Колко e чакала? Много. Безкрайно много.

В това сигурно място нямало страх, нямало глад, но и нищо не се случвало.

Да, де…никоя идилия „нищо не се случва“ не продължава вечно.

Неописуемото спокойствие било пометено за миг. Вътре в нея се появила сила, неочаквана и безжалостна. Сила, която създала и изпълнила усилието, което разцепило пашкула. Гъсеницата била изчезнала, на нейно място се появила тя – нейно величество пеперудата.

Силата, която разцепила пашкула всяка от нас притежава.

Това е източник на нашата женска сила.

Всеки път, във всяка ситуация ние имаме възможност на избор, как да гледаме на света около нас с погледа на гъсеница , тежко– умиращи от страх и глад или с погледа на пеперуда – леко, закачливо, прелитаща над живота .

Лекотата дава ли на пеперудата безопасност?

Не !

Пеперудата също може всеки един момент да бъде изядена от нещо по-голямо и въпреки това пеперудата има повече възможности да види и избегне грозящите я опасности.

Но да оставим пеперудата да продължи да си литка насам натам.

Не ти ли е любопитно, как това място е толкова живо.

Не се отказвай, продължи още малко да изследваш.

Усещаш във въздуха свежест! Чуваш, вода.

Да, браво!

Ето там е потока, а малко по –нагоре изворът, от който този поток започва.

Приказно е, нали?

Я виж кой е тук – и нашата пеперуда е дошла да пийне от вълшебната течност.

Но, чакай, това не е обикновена вода, това е нещо друго – това е любов, течаща, бълбукаща, жива. Да, само място изпълнено с любов може да бъде толкова спокойно и изобилно.

Това също е източник на нашата сила.

Любовта, която извира от нас самите, и само наша отговорност е да я открием и оставим да тече жива и бълбукаща – тя е причината за спокойствието и изобилието.

Третият образ беше вековен дъб. Виждаш ли го?

Ето го, съвсем до извора. Виж само колко е устойчив. Какво ли не е видял, кой ли не е минавал под величествената му корона. Виж колко живот има в клоните му, колко гнезда, птици, катерички. Докосни го. Сложи лявата си ръка върху кората му. Ето и той те поздравява.

Защо дъбът е толкова непоклатим?

Как успява да съхрани силата си при положение, че постоянно отдава част от нея, на тези, които са го припознали за закрилник и свои дом?

Каква е тайната на дъба?

Нали ти казах, че се събудих освен със образи и със знанието, което те ми носят, затова няма да шикалкавя, а ще съм директна.

Корените.

Дъбът има огромна корона и нея виждаме, но дъбът има и корени – много и големи.

Корени, които не виждаме, но са там и държат живота. Корени, които се спускат дълбоко, дълбоко чак до сърцето на Земята.

Това е неговата тайна, а това е и източник на женска сила.

Всеки път, когато ние като жени се свържем с майка си, с майката на майка си , с майката на майката на майка си, с майката на майката, на майката, на майка на майка си ние спускаме корен към сърцето на Земята, а Земята ни дава, на нас, нейните дъщери своята благославя и своята подкрепа и своята сила.

Това остана у мен от един сън: три образа – лекотата на пеперудата, бълбукането на извора и вековният дъб.