Колко просто е да се кажа “Ела!”, но не е лесно.
По-лесно е да кажа:
“Ти там, който виждаш в очите ми, че не си ми безразличен, направи онези малки стъпки, които ни разделят и ще те доближат до мен докато аз гледам в другата посока и се правя, че не те забелязвам.” – нищо просто няма в това.
Има динамика, драматизъм, много пластове – щипка мъжествен героизъм и щипка кокетен романтизъм, има мистерия, неизказано обещание за страст и неща, които дори не могат да се изкажат с думи.
Това сме ние хората, обичаме да усложняваме нещата.
Да им слагаме подобрители, да ги пудрим с това или онова, да влагаме повече смисъл, обогатен с пикантен привкус на емоция или поръсен с обещание за предстоящо изпълнение на желания.
От последните открития на квантовата физика стана ясно,че всичко в нашият свят е информация пренасяна от най-малката частица неотрино, като само 10% от тази информация е във формата на материя.
Спомняте ли си началните кадри на “Матрицата” – свещените бързо сменящи се колони от цифри. Кодове, които пренасят информация. Изглеждат толкова просто, но съвсем не е лесно да се разберат.
Нашите мозъци го правят.
От огромният океан от бързо сменящи се кодове-информация, нашият мозък прихваща тези, от които точно в момента имаме нужда. Обогатява ги със думи, картини, емоции, факти – напудря ги, разширява ги до размерите и със форматите, в които ще ни е лесно да видим и преглътнем.
Веднага изниква въпроса: А от какво зависи кои точно кодове да прихване? Нали така?
От безкрайният океан нашият мозък ни предоставя тази информация, която преминава през нашите си филтри.
Филтри поставени от семейството, в което сме се родили, от историята на това семейство, от взаимоотношенията, от навиците, от традициите, от манталитета. Филтри поставени от общностите, от които сме били част – детска градина, училище, университет, работни места, приятелски или обществени кръгове. Филтри поставени от националните ни обусловености- история, традиции, манталитет. Филтри, които сами сме си сложили преминавайки през една или друга житейска ситуация, повтаряйки едно или друго действие и позволявайки му да се превърне в наш навик.
Искате ли да експериментирате?
Отидете до най-близката баничарница. Изберете си закуската, която най-ви примамва.
Купете си я, изяжте я.
Повторете същото действие още една седмица, за по-сигурен резултат две седмици.
На третата седмица ако искате да усложните наблюдението помолете ваш познат да ви купи закуска освен от тази баничарница, от още две намиращи се в близост и със сходен асортимент. Опитайте всяка от закуските, която е пред вас.
Коя е най-вкусна?
Коя е закуската от “вашата” баничарница? Веднага я разпознахте, нали?
Тогава още ли ви учудват препоръките, към мъжете, че ако ще се женят да се запознаят първо с майката на бъдещата си съпруга и ако общуват с нея нормално и има взаимна симпатия, всичко е наред и този брак ще го бъде.
Или извода, че вашият доход след 5 години е средно аритметичен на дохода на петимата човека, с които общувате най-често.
Същото се отнася за семейното положение, обществен статут, здравословно състояние. Огледайте семейното положение, общественият статус и здравословното състояние на хората, с които най-често общувате, това е вашият семеен статус, обществено положение и здравословен статус след 5 години.
Подобното привлича подобно и всяка жаба си знае гьола.
Това значи ли, че нашият мозък всеки път избира една и съща информация и на практика, в живота ни няма динамика, а специфична скованост от повтарящи се през определени периоди едни и същи събития.
Да! Ако се оставим на лесното.
Всяко нещо, което видим, прочетем, вкусим, наситим с вниманието си поставя в нас филтър.
Колкото повече време му отделим този филтър става по устойчив и се превръща в навик. Навик, който моделира и обуславя – мислите, действията и желанията ни в конкретна ситуация.
Навиците ни дават лесни решения, но лесното не е синоним на просто.
Когато сме в магазина много по-лесно е да вземем полуфабриката в лъскава кутия с дълъг списък с подобрители вместо сами да забъркаме нещо от прости съставки.
Когато се приберем в къщи много по-лесно е да се проснем на дивана пред телевизора вместо просто да излезем в парка.
Когато децата мрънкат търсещи внимание много по-лесно е да им креснем да си вървят в стаята вместо просто да поиграем заедно “Не се сърди човече”.
Мозъкът ни обича простотата.
Тя му позволява да ни предоставя повече информация.
Информация, която е по-точна, по-ясна.
Информация, с чиято помощ можем да използваме талантите и заложбите си и така да реализираме пълният си потенциал получавайки даровете и чудесата, които са ни отредени.
Простото не е синоним на лесно, а лесното не е пътят към чудесното.
