За една осъществена мечта

През трите дни в Черноморец по Гергьов ден, успях да направя и още нещо.

Успях да работя в екип с моята майка.

Никога преди това, не сме правили нещо заедно, омотани в ежедневието, разстоянията, изказаните и недоизказани думи, ролите и задълженията по обслужване на тези роли.

Този път обаче ни се получи да бъдем в творчески екип. Независимо от крайният резултат преживяването беше един път. 
Без да се уговаряме предварително. 
Тя започва нещо, аз я следвам след това поемам, продължавам поведена от собствения си импулс, без много думи и обяснения. 

Така в рамките на един час, рано сутринта, когато децата още спяха, слънцето току що бе изгряло, а рибарите вече се връщаха с препълнена с риба лодка, ние двете снимахме сурови кадри за късометражно филче по нейни стихове.

Вариации по стихове на Вапцаров “Възкръсналата вяра” – текст, който майка ми беше писала през 1999, преди 18 години, и беше забравила затрупан под налегналите я грижи. 

Сега, го беше взела за да покаже нещо на порасналите си вече внуци.

С помощта на моя телефон, записахме как тя изчита стиховете. След това се поразходихме с фотоапарата за подходящи кадри. Вече прибрала се удома аз набързо сглобих всичко и взе, че се получи.

Една осъществена мечта“, каза майка ми, “вече мога да отивам към следващата”.

Да, може!

След като вече и пуснах готовият ни проект, тя коментира, че:

Техниката и технологиите правят разликите!”

Да, така е, но те са само инструмент.

Връзките и споделянето правят разликите!

Точно в този момент на съвместно творчество, аз се почувствах истински свързана с моята майка.

Мен обаче ме изненада друго, точно в този момент усетих себе си като самостоятелно човешко същество, което е част от нещо по-голямо. Това усещане ме изпълни и ми даде сила да продължава смело напред по моя си път. 

Точно тогава се случи и още нещо.

Огромната тежест, че трябва да правя нещо за да се харесам на накого,  за да получа внимание, удобрение, се стопи.

Изчезна. 

За един час снимки, осъществихме една нейна мечта, но тя мигновено изпълни с въздух и моите дни. 

Какъв е извода?

Където и да сме в момента, каквато и да е житейската ни ситуация, не бива да се отказваме от мечтите си, а всеки ден по мъничко да работим за тях.

Защото всичко има значение и се отразява на всички.

П.п. 23 минутното ни любителско филче, ще можете да видите след 24.5. в youtube канала на Лилия К. Линкова

П.П.1: Видеото по долу е със стихотворение написано през 1962 от шестокластичката, тогава, Лилия Кирилова Линкова, моята майка. Колкото и мило и наивно да звучи, колкото и да не си даваме сметка, малко по малко се доближаваме до фантазиите на това малко девойче.

 

 

Харесва ли ви това, което правя?

Можете да ми го покажете, като ми купите кафе! Благодаря!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*