Започни нещо свое ( Техниките – част 5 )

От доста дълго време искам да продължа с техниките, но не ми достига една дума.

Думата, която е женският вариант на думата “възмъжаване” – процесът, след който младият неопитен младеж се превръща в мъж, владеещ силата си. Толкова много приказки сме слушали как най-малкият и най-неопитен брат отива през девет планини в десета, побеждава злата ламя и става достоен да управлява цяло кралство и да се ожени за принцесата.

Най-малкият  е създал намерение.

Поставил си е цел.

Минал е през различни изпитания.

Научил е различни неща.

Не се е отказал. Продължил е нататък.

Победил е най-голямата си пречка, самия себе си, и е станал самостоятелен мъж, способен да взема решения и отговорно да застава зад техните последици.

В нашата култура момчетата от съвсем малки се подготвят за този не кратък процес на съзряване – те се съревновават, бият, дебнат, атакуват и преследват, създават приятелства и се учат да защитават ценности.

Възмъжавайки момчетата стават мъжете, които усещат духът в себе си и той ги направлява да се стремят да бъдат най-доброто, което могат да бъдат.

А кога младото неопитно девойче става жената, познаваща и владееща силата си?

Казват, че момичето става жена когато му дойде първият цикъл. Казват, че девойката става жена когато за пръв път е с мъж. Казват и, че  жената става жена когато за пръв път роди.

Да, това са важни неща в живота на една жена, но кога тя, разбира, че е самостоятелно човешко същество? Същество, което може да твори реалностите в своя живот. Да създава намерения, да концентрира внимание, да насочва енергия, да се учи и да постига желаното.

Кога жената придобива увереност в себе си и в своите способности, подхранва ги и водена от тях се стреми да бъде най-доброто, което може да бъде? Кога?

Аз не се сетих за такава дума.

А ние също преминаваме през този процес, но често съвсем неосъзнато. А щом нещо се случва неосъзнато, от него не могат да се научат уроците, които то носи. (“Малка е ползата от очите, ако умът е сляп” – арабска пословица, която ме намери с кафето тази утрин.)

Така пропускаме и осъзнаването, че сме пораснали. Ето защо независимо от възрастта доста често си оставаме малки момиченца, за които някой друг трябва да се погрижи. Някой друг трябва да вземе важните решения, някой друг трябва да поеме отговорност за това какво се случва.

Знам и на мен ми звучи безумно, и категорично отказвам да си го призная.

Аз съм яка българка и с всичко мога да се справя.

Наистина ли мога?

Ето,  изпълнявам планове, които са ми спуснали. Мъкна си саковете. Търча насам натам. Боря се с проблемите – действам, бе!

Да, правя го,  но това не значи, че поемам отговорност за живота си.

Поради някаква причина нас жените ни възпитават по два взаимно изключващи се начина.

Първият, че от нас нищо не зависи и затова трябва да следваме стриктно мъжкият авторитет бащата, мъжът, шефът. Да не предприемаме нищо сами, защото нямаме необходимите способности, абе “Ако кокошката е птица, то и жената е човек.“(Разбирай, както кокошката няма криле и никога няма да полети така и жената не може да се справи с нищо по различно от пералнята и печката. Не може да направи нищо сама.)

Вторият, че ние сме мъжки момичета и в живота трябва да сме наравно с мъжете с тяхното темпо и скорост, да ги изпреварим и на завоя самодоволно да им натрием носа какви са льохмани. За да имаш нещо в живота трябва да отидеш да си го вземеш. Да се научиш да натискаш, за да те виждат и уважават.

Това са две различни крайности, които изключително много ни лимитират, противоречат на това, което сме и не работят за нас, не дават достъп до истинската ни сила. А ние сме силни, много силни.

В свят, в който всичко е борба за енергия ние чрез телата си имаме достъп до неограничените ресурси на единият от основните първоизточници – Земята.

В свят, в който всичко е информация, чрез чувствеността си и способността си да се свързваме ние имаме достъп до директното знание, което в точният момент ни е необходимо.

В свят, в който всичко се променя с неимоверни темпове, чрез способността си бързо да се учим ние можем да бъдем изключително адекватни и точни в действията си.

Имаме всичко необходимо да получаваме това, което искаме без да е необходимо да се борим, но не го знаем и съответно не го използваме.

Ние сме благословени да бъдем жени, а сме възпитавани и се държим като мъже.

Още ли ти е странно, че в поп културата е пълно с вицове за безмозъчни блондинки и за незадоволени тъщи и свекърви. Две крайности на едно и също нещо – отегчени жени, които не живеят и са се отказали да живеят собствения си живот.

Какво обичаш да правиш?

За какво мечтаеш?

Какво си мечтала да правиш като дете?

Какво те вдъхновява?

Кое е това нещо, което ти е интересно и искаш да научиш още за него?

Желанията, създават намерения. Намеренията създават интереса. Интересът насочва вниманието. Вниманието акумулира енергия и задейства извършването на целенасочени действия. Енергията и действията изпълват намеренията.  Намеренията изпълняват желанията.

Колкото по-голям достъп и по-малък разход на енергия имаме толкова по-бързо, по-лесно и по-забавно ни се изпълняват желанията.

Желания, интерес, обучение, развитие, търпение, доверие, споделяне.

Това са важни думи за нас жените. Това са процеси, които ни дават директен достъп до съкровищата на земната енергия.

Това ли било? Това е лесно? Къде е уловката?

Да, наистина има уловка.

Три са нещата, които събуждат интерес, предизвикват желания и подхранват жената. Интерес към себе си, интерес към семейството, интерес към нещо извън семейството, което обучава, развива и показва прогреса на жената, осъществява нейната реализация, укрепва увереността и в себе си и собствените си способности и подкрепя стремежа и да бъде най-доброто, което може да бъде.

Поради възпитанието ни или поради нещо друго обаче точно тук сме се объркваме тотално. Организираме си няколко различни вида сценарии, чийто изход обаче е един и същ – отегчение и тотално разминаване със себе си.

  • Не се интересуваме от себе си. Вместо това цялото си внимание насочваме към семейството. Залепяме се като медузи за децата и мъжете си и изискваме от тях да осмислят и заслужат нашата грижа. Задушаваме ги с очаквания и истерично присъствие.
  • Не се интересуваме от себе си. Пренебрегваме естественият ни стремеж да имаме семейство и се вкопчваме в идеята да правим кариера.Съответно болезнено изискваме да бъдем забелязани и оценени за нашето старание и неимоверни жертви, които правим.
  • Не се интересуваме от себе си, защото няма кога. Имаме семейство, работа, които искат все повече от времето и вниманието ни и дотам сме я докарали, че и една елементарна настинка не можем да си позволим, защото няма никой да се оправи без нас.
  • Или не се интересуваме от себе си, но пък някак много ни напъва да се развиваме. Ако може по-духовно да ни е развитието. Започваме да четем подходящите книжки, да ходим на съответните семинари, да правим цитати и изказваме категорични мнения, да поучаваме и да се вживяваме като знаещи. Всичко чудесно обаче без практични и реални действия, всичкото одухотворяване няма никаква полза за нас.

Това ми напомня за една приятелка. Дама достигнала върха на кариерата си в една от големите банки, с пораснало дете и скоро успешно приключил развод. Тя много осъзнато искаше да се развива.

Защо го искаш?

Вече каквото имах да направя, направих, сега искам да развивам себе си.

Добре де, как ще разбереш, че си постигнала това развитие?

Набързо сменихме темата. Тя беше достигнала до някакъв житейски максимум, който и беше достатъчен към момента и искаше само да се развива.

Да, но развитие има само когато нещо се случва, уча и правя, правя и греша, греша и уча, правя и продължавам нататък. Така съм развила ново умение, получила съм ново познание, създала съм нов навик, сътворила съм нещо ново.

Колкото и да четем за устройството на велосипеда, не се ли качим  и не завъртим ли педалите няма как да развием умението си “каране на велосипед”.

Какво се случи с моята приятелка ли?

След няколко месеца в банката се случиха кардинални промени и тя и нейната позиция бяха съкратени и тя трябваше да започне всичко наистина от кота нула.

Какво направи тя ли?

Този път реши да се вслуша какво наистина иска. Искаше да има свободно време, да меси хляб, да обучава, да прави женски партита, да има време за дъщеря си, да пътува. Не съм я виждала отдавна, но при последната ни среща изглеждаше много свежо. Набързо ме информира, че е решила да приключи с кариерата си на банков служител. Излязла е на свободна практика, сега и се налага да прави много различни неща, но има време и и е интересно. Веднъж в седмицата меси жив хляб за себе си и дузина приятели. Като консултант в една МЛМ компания прави женски партита, представя някакви кухненски кутии за съхранение. Има време за всичко и и е забавно. Интересното в последната ни среща беше, че нито веднъж не стана дума за това колко много иска да се развива и в същото време нейното развитие и усъвършенстване към по-добро се беше случило и звънтеше във всяка нейна дума, прозираше във всяко нейно движение.

И т.к. не поради липса на въображение отново сложих заглавието Техниките ето следващата.

8.Започни нещо свое.

Започни да правиш нещо свое.

Нещо, което ти е интересно.

Нещо, което събужда любопитството ти, което те сблъсква със ситуации през които все още не си минавала.

Нещо, което те предизвиква и създава причини  да търсиш, да намираш, да се обучаваш, да се свързваш и да споделяш.

Постоянно го повтарям, но ще го направя и сега.

Ние сме жени и имаме достъп до неограничените енергийни ресурси на Земята, но можем да се възползваме от тях само когато правим неща, които ни доставят удовлетворение и събуждат в нас радостта.

Представи си скреч карта. Да кажем билет от държавната лотария. Със самото си раждане като жени ние сме изтеглили печелившият билет. На него има всичко, което ни е необходимо да живеем в изобилие, хармония и радост и освен това като деца сме много наясно какво е то. Израствайки обаче сме минали през какво ли не:

Това трябва, онова не може.“;

Това е за теб, онова е за другите.“;

Ти си от нас и ние правим това така, а да се прави по другият начин е грешно”;

“Ти на кого отговаряш бе? Все много знаеш?”;

“В това няма бъдеще, занимавай се с другото не с това.”

“Ставаш за това, не ставаш за другото.”;

“Много може да искаш ама ще стане каквото аз кажа.”;

“Кога си правила това,че знаеш.”  и така до безкрай и постепенно сме сложили стабилно покритие върху нашият билет. Така се е напластил с излишна патина, че въобще събужда у нас никакво желание дори да го погледнем.

Тук вече проблема и отговорността са си само наши, защото билета продължава да е печеливш и също така продължава да си е само наш.

Бидейки жени ние постоянно отдаваме силите си на нещо извън нас. Крием се зад фамилии, връзки, приятелства, брандове, социални и национални предопределености, но това не ни прави щастливи.

Единствено наша е отговорността да изживеем живота си смислено.

Започни да правиш нещо свое.

Нещо, което отговаря на интересите ти, нещо, което те забавлява и предизвиква, нещо, което ти дава увереност да продължиш да вървиш независимо какъв ще бъде краткосрочният резултат.

Способността ни да се обучаваме е фенерчето, което осветява пътя ни към удовлетворението.

Не е нужна да напъваме и да се борим, нещата могат да се случват и лесно просто не трябва да забравя ме нещо.

Ако още не сме получили това, което искаме необходимо е да видим и научим още нещо.

Започни нещо свое.

Нещо, което ти харесва да правиш. Нещо, което е твое страстно увлечение. Нещо, което колкото и време да му отделяш не спира да ти е интересно и искаш от него още.

Намери го. То е в теб, само трябва да си го спомниш.

Не мисли дали ще ти носи пари като го правиш.

Парите в момента ще почакат. Парите ще дойдат после, не като цел, а като удовлетворение, че правиш нещо, което обичаш. Парите ще дойдат няколко идеи по-късно, когато правейки това, което обичаш имаш необходимост да го покажеш и споделиш. Парите ще дойдат, в количества, в които в този начален етап дори не можеш да си представиш. Ще дойдат когато правейки това, което обичаш си готова и удовлетворяваш и желанията и нуждите на другите.

Парите идват в изобилие и всичките ни нужди са удовлетворени, когато използвайки талантите си помагаме на другите хора също да изпитат удовлетворение.

Започни нещо свое.

Какво е това НЕЩО? Може да е да месиш хляб, да списваш блог, да водиш курс по йога, да плетеш бебешки играчки от памучна прежда, да отглеждаш ябълки или храстчета годжи- бери, да пишеш книги, да правиш енергиен масаж, да шиеш чанти, да правиш дизайн на тениски, да водиш игри или да обучаваш деца.

Нямам идея какво може да е твоето нещо.

Ти си го знаеш.

Прави го, в началото му отделяй малко време, наслаждавай му се, не прекратявай другите си дейности.

Не се състезаваш с никого, правиш го за себе си и се учиш.

Не очаквай всичко да тече гладко и леко, ще има запъване тук и там, но това ще са камъчета, които просто трябва да прескочиш научавайки посланията им.

Не очаквай да има тълпа от помощници и последователи -не забравяй правиш го първо и преди всичко за себе си. Помощници и последователи ще има, но едва след като ти направиш най-важното: вземеш решение да действаш и след това действаш.

Реши се!

Мислите, предизвикват емоции, емоциите предизвикват действия, действията предизвикват резултати, резултатите предизвикват мисли.

Така ние се програмираме да правим или да не прави нещо.

Единствено ние можем да изживеем живота си.

Единствено наша е отговорността какво ни се случва. Единствено ние можем да си променим начина си на мислене и да излезем от насадените ни и ограничаващи схеми и вярвания.

Може да има хиляди обстоятелства до момента, които да са ни спирали, ограничавали, заклеймявали, моделирали, манипулирали, деформирали, опитвали да ни спрат или пречупят, но ние сме се справили.

Живи сме!

Колкото и да са големи раните ни, все още можем да си спомним, кое е важно за нас. А щом можем да си спомним въпреки обстоятелствата значи можем и да го направим.

Реши се!

Може да няма женска дума “възженяване”, може да използваме различни инструменти и различни да са силите ни, но ние жените също можем да сме самостоятелни личности, също можем да сме равноправни партньори, също можем да съТворяваме.

Започни нещо свое.

 

Вече разгледахте!

Харесва ли ви това, което правя?

Можете да ми го покажете, като ми купите кафе! Благодаря!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

*