Искаш ли да играем на една игра?
На асоциация?
Чудесно, това е една от любимите ми игри.
Кажи дума, която може да замести думата ЖИВОТ.
“Дърво” – дърво, което расте. Дърво, което е пуснало корени и черпи сили от своите предци и е устремило клони към светлината.
“Река” – Всеки миг изтича като част от река, която тече и става все по-пълноводна след всеки наш урок.
“Стая” – Стая? Защото пък стая?
Ето чуй..
Твоя живот е малка уютна стая с варосани стени и с всичко необходимо за да си спокоен и сигурен. Стаята са започнали да правят твоите родители още в мига, в който са разбрали, че ще имат дете. След това с всяка своя мисъл за него – как изглежда, какви очи ще има, какво ще може да прави най-добре, какво ще стане като порасне те са изграждали освен представата за бъдещото си дете, те са изграждали и представата за неговата стая, основните параметри на твоя живот.
И с раждането си ти ставаш владетел на това, което е предначертано за теб.
Всичко ти изглежда толкова голямо и чисто и необхватно, а ти си толкова любопитен – искаш всичко да опиташ, на пробваш, на научиш и така с всяко ново нещо малко по малко порастваш.
Един ден забелязваш нещо.
Стените на твоята стая, които преди си мислел, че са бели – въобще не са съвсем бели, а по тях има букви ясно групирани в надписи.
Дали ги е имало от самото начало?
Не помниш, обаче забелязваш, че надписите се променят и всеки ден се появяват нови. Едни са с големи фосфорисциращи букви, които веднага виждаш след като отвориш очи. Други са много малки, трети ще ги забележиш само ако съзнателно ги потърсиш, четвърти си абсолютно сигурен, че са се появили след като си паднал и те е заболяло, пети когато майка ти те е хванала да правиш онова забранено нещо… шести, седми… със всеки изминат ден надписите стават все по много.
Първо са ти интересни и дори ги изучаваш, повтаряш си ги като закачка, после си налагаш да забравяш за тях. Искаш да ги няма, но не се получава. Искаш или не – надписите вече са променили твоята стая, променили са и теб самия.
Ти продължаваш да растеш.
Трупаш умения и опит. Твоята стая вече ти е до болка позната. Надписите вече отдавна не те забавляват. Знаеш, че ти влияят, но какво от това.
Ти вече си имаш ново занимание.
Мислиш си за други стаи, които са по-широки, по-слънчеви, стаи в различни цветове, с различни екстри. Незнайно как, но колкото повече мислиш за друтите стаи толкова ти ставаш по-голям, а твоята стая по-малка. Но се случва и нещо друго – когато помислиш за друга стая – надписите от стените започват като да ти говорят
„ Ей, какво си мислиш ти? Ти не разбра ли , че това са стаите на другите хора – тези които са по-умни от теб, техните родители са направили нещо повече за децата си, имат по-добро образование, имат повече познати, живеят в по-голям град, говорят на друг език, имат сини очи, имат кафеви очи…”
На път си да се откажеш и да ги послушаш, но твоята стая толкова се е смалила, а ти толкова си пораснал, че вече си се свил в нея като в кутийка – много неудобна позиция, но точно това неудобство ти помага да видиш това, което през цялото време е било пред теб.
Досега незнайно защо не си разбрал, че буквите по стените могат да бъдат махани и ти си човека, които може да избере кога това да се случи. Не си разбрал и още нещо, че твоята стая има врата и само ти си човека, които може да избере кога да излезе през нея.
Защото твоите родители са ти дали началните параметри на това какъв да е живота ти , но те са направили още нещо много важно за теб – дали са ти възможността да излезеш от тези параметри и да живееш там където е по-широко, по-слънчево, по-интересно, но само когато ти наистина го поискаш и след това го направиш!
Снимките, които използвах са от тук.
