За да дойде нещо при теб, трябва преди това да си си написал домашното. Да си положил необходимата доза усилия, умения, таланти и да си се оставил на вярата си, че всичко ще се случи по най-добрия за теб начин и мечтата, която бълбука в сърцето ти ще бъде твоя.
Представи си, че си художник, който притежава специални триизмерни бои и всяко нещо, което рисува четката му изглежда и става истинско. Представи си, че твоята мечта е да имаш къща, която за по-голямо въздействие на историята тук ще нарека замък.
Приказен замък, така е по-добре, нали?
Замък с големи прозорци, през които слънцето винаги е добре дошло. Към замъка има градина с невероятно богатство от цветя.
С очите си виждаш наситените багри, причудливите форми и размери, с носа си усещаш неповторимата смесица от свежо окосена трева, завладяващ мирис на рози допълнен с неразгадаеми екзотични аромати.
С ушите си чуваш птичките, които весело се гонят в клоните на дърветата около замъка.
С ръцете си усещаш течащият студ на водата, която тече от камената чешма в единия край на градината, небцето ти съвсем ясно помни вкуса на гроздето от лозите в задния двор, а кожата ти леко настръхва от нежният полъх на вятъра, който се разхожда около това приказно място.
Всичките ти сетива, го познават.
То е точно такова каквото си искал. Представи си всяка една подробност, която довършваш с четката. Представи си как се разхождаш из твоята мечта. Усети блаженството на всяка една клетка, че всичко това е твое.
И точно когато си нарисувал и последният детайл. Твоя замък се трансформира и отива точно там където му е мястото, на противоположният на твоя бряг на реката наречена ВРЕМЕ.
Веднъж нарисуван този твой замък е като истински, ясен, неповторим, но за да бъде твой трябва да преминеш реката.
Запленен от мечтата си, ти тръгваш смело, но след първата крачка инстинктивно искаш да се върнеш назад. Оказва се, че водата е много по-студена отколкото си очаквал – студа бавно и сигурно те полазва, искаш да избягаш. Мисълта ти придобива друга форма:
“Студено е! Това не е за мен!”
Ако и се поддадеш и забравиш за замъка, който те чака на другия бряг на реката – той никога няма да стане твой. Но ако въпреки тази мисъл погледа ти е в замъка, миризмите, усещанията, звуците му са в теб. Това първо изпитание ще изчезне. Водата ще продължи да е студена, но не толкова, че да не можеш да продължиш напред.
Справяйки се с първото неприятно усещане, идва второто.
Дъното на реката е лепкаво, несигурно, калта с всяка следваща стъпка те придърпва, разбираш, че малко по малко потъваш. Мисълта ти придобива нова форма:
“Лепкаво е! Ще ме погълне! Това не е за мен!”
Ако и се поддадеш и забравиш за замъка, който те чака на другия бряг на реката – той никога няма да стане твой. Но ако въпреки тази мисъл погледа ти е в замъка, миризмите, усещанията, звуците му са в теб. Това второ изпитание ще изчезне. Калта ще продължи да е лепкава, но не толкова, че да спре твърдите ти стъпки и да продължиш напред.
След второто неприятно усещане идва трето.
Огромни трупи плуват по бързото течащата вода на реката. Страхът, че ще те отнесат неизвестно накъде с цялата си тежест те гипсира. Мисълта е категорична:
“Огромни са! Загубен съм! Това не е за мен”
Ако и се поддадеш и забравиш за замъка, който те чака на другия бряг на реката – той никога няма да стане твой. Но ако въпреки тази мисъл погледа ти е в замъка, миризмите, усещанията, звуците му са в теб. Това трето изпитание ще изчезне. Трупите ще продължат да са толкова огромни, но те ще те заобикалят, ще ги отблъсква устремът ти да продължиш напред.
Четвъртото изпитание е последното,
но от него зависи какво ще се случи с теб. До тук ти направи много, събра сили и умения, дързост и ентусиазъм, не спираше целенасочено да се движиш, да действаш, но всичко през, което мина до сега го виждаше, можеше да го предвидиш, да направиш избор да продължиш към мечтата или да се върнеш и да продължиш по начина, по който си живял до сега.
Последното изпитание обаче не го виждаш. Кръвожадни крокодили дебнат из засада. Усещаш погледите ми, чуваш тихото и натрапчиво тракане на челюсти, усещаш се като парче месо оставено да нахрани освирепелите от глад хищници. Мисълта е само една:
“С мен е свършено!”
Ако и се оставиш и забравиш , че най-важното е погледа ти да е в мечтата, с теб наистина е свършено. От това изпитание не можеш да се върнеш назад.
Ако забравиш какво наистина искаш и загубиш вярата си, че то е вече твое и трябва само малко да се потрудиш, ще останеш завинаги в реката на времето. Изпитанията отново и отново на забързани обороти ще се сменят и всичко ще продължава до безкрай.
Ако обаче устоиш и продължиш да държиш във фокуса си твоята мечта с всички реални усещания на поглед, звук, мирис, вкус, поддържаш вярата, че каквото и да се случи то ще е по-най-добрия за теб начин.
Тогава ти ще си платил цената и магията на сътворението ще е преминала през последния си етап и всяка една клетка наистина ще изпита блаженството, че този приказен замък е твой.
Деяна
